Добавете ценово известие

61% инфлация в Турция – какво се случва с нейната валута?

Публикувано от Даниел Василев в категория Златни вести на 05.04.2022
Цена злато (XAU-BGN)
4036,41 BGN/oz
  
+ 81,63 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
45,11 BGN/oz
  
+ 0,73 BGN

Пълния текст можете да чуете като епизод на нашия подкаст. Можете да се абонирате, за да не пропускате новите ни епизоди!

Последните данни на Турския статистически институт показват инфлация от впечатляващите 61% през март спрямо същия месец на миналата година. Това е най-високата ѝ стойност от над две десетилетия и поредният провал на политиките на президента Раджеп Ердоган, който точно месец по-рано каза пред привържениците си:

Знаете за битката ми с лихвените проценти. Понижаваме ги и ще ги понижаваме. Знайте, че тогава и инфлацията ще спадне, а след това ще се свива все по-бързо.

Не за пръв път обещанията на Ердоган удрят на камък, а инфлацията в страната подобрява рекорди, при все че президентът пробва доста неортодоксални подходи, за да се „бори“ срещу нарастващите цени. Например в началото на годината, когато покачването им възлизаше на „само“ 36,1% (най-високата стойност за последните деветнадесет години), той уволни директора на националната статистика в страната. Разбира се, президенти на Турската централна банка също са губили поста си заради отказ от следване на принципите на ердоганомиката.

Вижте повече по темата: Турска лира – хроника на един предизвестен крах

Да видим на какво се дължат прогресивно – и драматично – покачващите се цени в южноевропейската страна. Също е интересно да разберем дали и политиките на управляващите нямат нещо общо.

Защо в Турция има растяща инфлация

Поглед към данните показва, че най-скоростен растеж на цените регистрират категориите на енергийните продукти (103%), транспорта (99%) и храните и напитките (70,3%). Затова може да изглежда, че поскъпването на горивата на международните пазари и войната в Украйна са удобни извинения за случващото се с цените.

Но даже да се изключат енергийните и хранителните продукти и напитки, цените през март все пак се покачват със скоростните 51,34% в сравнение със същия месец на миналата година. Нещо повече, прогресивно нарастващият им темп на растеж се наблюдава още преди руската инвазия в Украйна. Във всеки случай, негативните икономически последствия от войната със сигурност ще продължат да се усещат в много дългосрочен план. Част от ефектите им включва именно и покачване на цените.

Вижте повече по темата: Финансовите санкции над Русия – ефекти в сегашно и бъдеще време

Ето как изглежда по категории техният растеж в Турция през март. В инфографиката по-долу сме илюстрирали и темпът им изменение в по-дългосрочен план.

Таблица: Поскъпване по категории на индекс на потребителските цени спрямо същия месец на предходната година

Категория Изменение през март 2022 г. в сравнение с март 2021 г.
Комуникации 15,08%
Образование 26,7%
Дрехи и обувки 26,9%
Здравеопазване 34,9%
Почивка и култура 40,9%
Алкохолни напитки и тютюневи изделия 51,43%
Имоти 51,43%
Разни стоки и услуги 60,2%
Хотели, кафенета и ресторанти 60,4%
ОБЩ ИНДЕКС НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ 61,14%
Обзавеждане и стоки за домакинството 69,2%
Хранителни продукти и безалкохолни напитки 70,3%
Транспорт 99,1%
Енергийни продукти 103%

Източник: Турски статистически институт

Глобалните геополитически и икономически събития влошават ситуация, която вече е изключително тежка, заради политиките провеждани на местно равнище. Темата сме разглеждали и другаде, при една от предишните рекордни стойности, но тук ще анализираме последните динамики.

Как политиките на ердоганомиката раждат рекордна инфлация

Инфлация означава „увеличаване на паричното предлагане“. Поскъпването на цените е само едно от нейните проявления, което не започва да се наблюдава веднага след като количеството пари в обращение се покачи. Това се случва с времеви лаг. Казано иначе, има забавяне между момента, в който новонапечатаните пари достигнат до икономиката, и началото на растежа на цените.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

За растежа на цените допринася и изкуственото потискане на лихвата. Когато лихвеният процент в една икономика е по-нисък, отколкото трябва да бъде, размерът на изтеглените кредити се увеличава. С тези нови средства домакинствата и бизнесите навлизат като купувачи на пазара на активи, най-вече на трайни потребителски и капиталови стоки, с което допринасят за увеличаване на техните цени.

Пример от действителността – изкуствено ниските лихви в Европа от началото на века доведоха до изстрелване на търсенето на имоти. То, от своя страна, покачи драматично цените им. Когато лихвите бяха покачени отново, балонът се взриви и грешките на пазарите се коригираха. След това Европейската централна банка отново понижи основния лихвен процент, който от години е в невижданата исторически отрицателна територия. Затова може да се очаква взривяването на поредния имотен балон, според прогнозата на самата Европейска централна банка.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

И печатането на пари, и потискането на основния лихвен процент са политики, осъществявани от централната банка. Те се наблюдават в цяла Европа и в САЩ, но в Турция са значително по-проявени.

Защо печатането на пари е инфлация и какъв е случаят на Турция

Основната причина за сриващата се като покупателна способност турска лира са действията на самите управляващи. Да видим тяхната динамика във времето.

Инфографика 1: Печатане на пари (т.е. инфлация) и потискане на основния лихвен процент в Турция


Последните данни на Турската централна банка са до февруари 2022 г. Те ясно показват драматичния темп на нарастване на парите в обращение от есента на миналата година, а и преди това. Във времето той води и до все по-бързо обезценяване на местната валута – турската лира. При все че Ердоган се зарече, че лихвеният процент няма да бъде увеличаван, а очевидно централната банка печата все повече пари, можем да очакваме, че турската лира ще продължава да губи покупателна способност скоростно. Тоест високата инфлация, която виждаме днес, ще продължи да се наблюдава и в бъдеще.

Тя има много отражения върху местното население, но тук си струва да обърнем внимание на едно – все повече турци живеят под линията на бедност. След десетилетия на спад, през последните три години техният брой отново се увеличава – въпреки номиналното покачване на брутния вътрешен продукт и паралелно с растящата инфлация.

Инфографика 2: Дял на населението в Турция, живеещ под линията на бедност


През миналата година турската лира изгуби почти от половината от стойността си спрямо долара, а виждаме и все по-бързо растяща инфлация. Затова само можем да очакваме, че и този показател ще продължи да се влошава. Ще е интересно да видим колко още е нараснал броят на хората, живеещи под линията на бедност през миналата година, когато данните и за този период се публикуват. Можем да очакваме той да нарасне с много над 20%, които видяхме през 2020 г.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още