ЛИХВЕНА ПОЛИТИКА

Федералният резерв само приказва и нищо не прави. От години наред само ни обещават, че ще вдигат лихвите, а после вечно си намират оправдание да ги поддържат до почти нулеви нива. Отдавна е всепризнато, че Глобалната финансова криза от 2008 година бе причинена преди всичко от безбожно ниските лихви от 2001 до 2005 година. Разбира се, имаше и дузина други причини, но първопричината е ясна: без изкуствено занижените лихви, жилищният балон нямаше как да се надуе. Това бе цикълът от 2000 до 2008 година, който бе породен от спукването на технологичния балон през 2000-2001 година и драстичното занижаване на лихвите, като реакция на икономическата рецесия и терористичните атаки от 2001 година.

Сега историята се повтаря отново. Кризата от 2008 година принуди Федералния резерв да свали лихвите до нови рекордни нива. Лихвите трябваше да бъдат „нормализирани“ (т.е. вдигнати) още през 2011-2012 година, когато финансовата криза бе „овладяна“. Вместо това Федералният резерв продължи да залива пазара със серия от „количествени улеснения“ с надеждата да напомпи икономиката. Вместо да раздвижи реалния сектор, кредитната експанзия напомпи финансовия сектор. Надути бяха балони за държавен дълг, за корпоративен дълг, за автомобилен дълг, за образователен (студентски) дълг, както и предишния жилищен балон. Серията от количествени улеснения бе съпроводена от серия от оправдания за поддържане на ниски лихви. От 2009 до 2011 година оправданието бе нестабилната финансова система; от 2011 до 2013 година – слабата икономика; от 2013 до 2015 година – слабият пазар на труда и ниската инфлация. Междувременно имаше оправдания за кризата в Гърция през 2012-2013г.; сътресения на валутните и стоковите борси, както и борсовата криза през август 2015г., следствие на девалвацията на китайската валута.

През 2014 година се очакваха няколко покачвания, от които не се реализира нито едно. През 2015 година се очакваха 3-4-ри лихвени покачвания, от които в крайна сметка неохотно се реализира само едно в края на годината. Федералният резерв обещаваше от няколко години, че ще вдигне лихвите и го стори едва на последната среща през декември 2015г., колкото да не загуби доверието на инвеститорите. Индикациите за 2016 година бяха за 4-ри допълнителни покачвания.

Дори еднократното повишение на лихвите през декември 2015г. се оказа прекалено много за пазарите. Очакваните 4-ри покачвания за 2016 означаваха сериозно затягане на кредитните пазари, както и трансфер на колосални количества капитали от пазара на акции в пазара на облигации. Само през януари 2016 Dow Jones Index се срина с 2,000 точки (от 17,750 до 15,500). Борсовият крах вещаеше икономическа криза и отново бе необходима интервенция от Фед, за да се закрепи положението. Първоначално Фед сигнализира отлагане на покачването до стабилизиране и подобряване на глобалните финансови пазари. Впоследствие обаче за няколко месеца броят на очакваните покачвания бе занижен на 2. Необходимо бе да се изчака през март и април да се стабилизират и възстановят борсите.

Брекзит даде поредното оправдание да не се качват лихвите през юни 2016. Лондон е центърът на европейската финансова система и откъсването му от Европа би имало неясни последици. Още по-неясно е какво става с британската търговия с Европа. Очевидно Великобритания ще трябва да направи нови търговски съглашения с Европа и с останалия свят. Финансовият сектор е особено уязвим, понеже е затънал в чуждестранни дългове, също така са затънали всички останали сектори на икономиката. Безкрайно неясна бе съдбата на британската лира. Неслучайно първоначалната реакция на пазарите след Брекзит бе страховита: сривове на британските и световните борси, тотален крах на лирата и катапултиране на златото над 100 долара за броени часове. Необходима бе координирана интервенция на всички централни банки, за да се закърпи положението.

Далеч по-абсурдна бе ситуацията през юли 2016г., когато Фед официално заяви, че пазарът на труда се е подобрил, разходите на домакинствата продължават да нарастват, жилищният пазар е солиден и краткосрочните рискове за икономиката намаляват. Освен това борсовите индекси достигнаха рекордни нива. Въпреки всичките тези благоприятни развития, на 27 юли 2016 година, лихвите отново не бяха повишени. Този път дори не бе изтъкната сериозна причина за това. И този път, като че ли оправданието отново бе свързано с глобалните финансови пазари. Отново бе загатнато за пореден път, че лихвите би могло да се вдигнат на следващата среща през септември. В същото време, в продължение на много месеци преди това бе изтъквано, че покачване през септември е изключено по политически причини заради предстоящите президентски избори през ноември 2016. Тоест, както е тръгнало, през 2016 година лихвите отново няма да се повишават. А това неминуемо се отразява на долара.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛИХВИ И ЗЛАТО

Сред инвеститорите и анализаторите на злато битува митът, че цената и трендът на златото се влияят положително от ниски лихви. Това със сигурност не е така. Например, периодът от 1968-1980 година се характеризира едновременно с растящи номинални лихви и растяща цена на златото. Друг пример е последвалият период от 1980-2000 година, характеризиращ се с падащи номинални лихви и падащо злато. Обратно, през периода от 2001-2006 година лихвите падат, а златото се качва. Освен това, вътре в тези периоди могат да се оформят под периоди, в които връзката се обръща.

Особено подходящ пример за липсата на връзка между номинални лихви и злато е периодът от 2008-2016 година. Целият период се характеризира с падащи лихви, докато златото върви нагоре от 2008 до 2011г., след което пада през периода 2012-2015г.

Далеч по-важен фактор за определяне на цената на златото са инфлационните очаквания и реалните лихви. Например, приема се за добре известно, че през 70-те години на миналия век инфлационните очаквания нарастат по-бързо от номиналните лихви. Това означава, че номиналните лихви се качват, а реалните лихви спадат. Особено благоприятни за златото са отрицателните реални лихви, тоест периоди, в които очакваната инфлация надхвърля номиналните лихви и води до очаквана загуба на покупателна способност. Такава бе ситуацията в края на 70-те – период особено благодатен за цената на златото. Подобна беше и ситуацията през 2006-2008 година, когато всички видове стоки от мед и цинк до нефт и въглища, растяха нагоре и инфлационните очаквания значително надхвърляха номиналните лихви.

В същото време, кризата от 2008 до 2011 година демонстрира убедително, че златото може да върви нагоре и в дефлационни условия. Това бе подчертано дефлационен период, в който почти всички цени падаха – акции, жилища, суровини, енергия, храна, електроника, автомобили и множество други потребителски стоки. Въпреки това, цената на златото продължи да расте нагоре заради растящата финансова несигурност, заради рисковете от банкрути и заради липсата на надеждни убежища за капитал. Тоест, в периода 2008-2011г. дефлационните очаквания бяха доминирани от финансовата нестабилност.

В обобщение, можем да заключим, че макар и номиналните лихви да имат някакво значение за цената на златото, далеч по-важни са инфлационните очаквания и финансовата стабилност, както и очакваната монетарна политика, очаквания икономически ръст и стабилността на валутата.

СИЛЕН ДОЛАР?

Доларът е слаб и уязвим. Това е добре известно. Десетилетието на бюджетни и търговски дефицити от 70-те години на миналия век доведе до икономическа стагфлация и стагниращи борси. „Индексът на мизерията“ достигна рекордни нива, а доларът като че ли потъваше в бездна. Тогава бе добре установено разбирането, че дефицитите подкопават и отслабват валутата, която от своя страна подронва основите на банковата система и икономиката. Слабата валута се интерпретираше като слаба икономика, а силните икономики на Япония, Германия и Швейцария имаха силни валути. Тогава бе възприета и политиката на „силния долар“: по-добре силен долар, отколкото слаб. Силният долар привлича чужди капитали и финансира дефицитите—силният долар е в интерес на Америка.

От 2001 година насам, бюджетните и търговски дефицити на САЩ надхвърлиха всякакви исторически прецеденти, дори и тези от 70-те години, а сриващият се долар от 2007-2008 година бе един от факторите за Глобалната финансова криза от 2008-2009 година. Мигновената реакция през 2008-2009 година от спасителни пакети, колосални дефицити и нулеви лихви поднови опасенията от девалвация на долара. Срив на долара би бил катастрофален за американската икономика.

В крайна сметка доларът обяснява лихвената политика на Федералния резерв, който на практика не вдига лихвите от 2008 година насам, но вечно говори, че в скоро време ще ги вдигне. Постоянното очакване от покачване на лихвите изкуствено поддържа долара силен – докато участниците на пазара вярват в това. Тоест, ниските лихви рискуват слаб долар, а очакването за покачването им го стабилизират.

Проблемът с тази монетарна политика, където се говори едно, а се прави друго е, че рано или късно пазарните участници изгубват доверие в централната банка, стават недоверчиви, започват да се досещат за истинските мотиви на Фед и да предугаждат монетарната политика, както и да се предпазват от риска на обезценяващия се долар. Процесът на разклащане на доверието обикновено отнема години, а загубата на доверие дори десетилетие и повече. Финансовата система на Америка се крепи на доверие, а Федералният резерв си играе с доверието на инвеститорите.

БАЛОНИ-БАЛОНИ

Стабилността на финансовата система се определя от отношението между дълг и доходи. Икономиката генерира дохода, който обслужва дълга. Балон се заражда, когато дългът „надрасне“ доходите и стане необслужваем. Това става, когато дългът расте с по-бързи темпове от икономиката. Първопричината за балона е бързорастящият дълг; основният симптом – бързорастящата цена. Диагнозата може да се постави, както от кредитния темп, така и от ценовия темп.

Важно е да се разбере, че проблемите, които причиниха кредитната криза от 2008 година не са разрешени. Нещо повече, голяма част от тях бяха сериозно задълбочени и вещаят далеч по-сериозна криза в недалечно бъдеще. Спукването на жилищния балон през 2008 година доведе до тотален крах на световните финансови пазари.

За съжаление, положението днес е далеч по-сериозно. Нулевите лихви от 2008-2016 година бяха рекордно ниски за 5,000 – годишната история на лихвите, регистрирана в различни цивилизации. Тези рекорднониски лихви стимулираха и рекордно кредитиране, както и рекордно задлъжняване в серия от сектори.

Първо, на практика бе възроден жилищният балон. След сериозния спад на ипотечния кредит и жилищните цени, към 2016 година, както кредитът, така и цените са на практика на балонните нива от 2008 година.

Второ, наду се балон за държавни облигации. Държавният дълг за периода 2008-2016 година се удвои. Тоест, само за 8 години Обама натрупа толкова дълг, отколкото Америка бе натрупала през предходните 240 години. Ако към федералния дълг добавим и дълга на щатите, то държавният дълг на Америка започва да наподобява този на Гърция. В същото време, доходност под 2% за 10-годишен дълг си е чисто безумие. Кой трезво мислещ човек би поел валутния и инфлационния риск на долара за 10 години срещу 2 процента възвръщаемост?

Трето, наду се колосален балон за корпоративни облигации. От 5.5 трилиона долара през 2008 година, балонът към 2016 година достига приблизително 9 трилиона. Доходността е ниска, а облигациите са сериозно надценени. Това е несъмнено най-големият и най-рисков балон, съразмерен с жилищния.

Четвърто, особено рисков балон се наду в сектора на високо-рисковите корпоративни облигации (Junk Bonds). Това е подсектор на сектора за корпоративни облигации, който бе презрян след спукването на предходния балон от 80-те (през 1989г.). Сега балонът се възроди десеторно спрямо тогава. През 2008 година вече имаше добреоформен балон от 1.5 трилиона долара. Към 2016 година балонът вече надхвърли 3 трилиона; за сравнение балонът от 1989 година е „едва“ 200 милиарда. Подчертаваме, че това са „официално“ високорискови облигации и спукването само на този балон е предостатъчно да срине глобалната финансова система.

Пето, наду се колосален балон в образователната система. Студентският дълг се учетвори само за 10 години от 2003 до 2013 година, а цената на таксата се удвои. Дългът се удвои от 2008 до 2015 година и достигна до колосалната цифра от 1.2 трилиона долара.

Шесто, възроди се и автомобилният балон. След секването на автомобилния потребителски кредит през 2008 година, който бе вече достигнал близо 1 трилион долара, американската автомобилна индустрия бе дефакто банкрутирала и се нуждаеше от спасителен пакет. Пакетът от 25 милиарда долара през 2008-2009 година не беше достатъчен и в крайна сметка през 2009 година Крайслер и Дженерал Моторс обявиха банкрут. Въпреки огромните сътресения през 2009 година, балонът отново възкръсна само за 6-7 години. Към 2016 година автомобилният дълг на потребителите, а съответно и балонът, е съразмерен с този от 2008 година и надхвърли 1 трилион долара.

Седмо, да не забравяме и балона за акции. През 2008 година индексите за акции регистрираха нови рекорди. Сега, през август 2016 година, отново регистрираме нови рекорди надхвърлящи тези от 2008 година.

СИЛНО ЗЛАТО

Предвид разгорещилите се валутни войни и серията от обезценки на йената, франка, лирата и еврото, на практика няма солидна валута, на която може да се разчита дългосрочно. Ниските лихви и потенциално слабият долар, означават че единственото смислено убежище на този етап е златото. Борсите и акциите по света са страхотно надценени по всички стандартни методи на оценка. Държавните облигации носят микроскопични доходи, а много от тях и дори отрицателни лихви. Жилищният балон отново се възроди и недвижимите имоти отново носят риска от повторното спукване на балона. Зародиха се е и множество от други балони, които рискуват да сринат борси и валути. Рисковете са много и навсякъде, а алтернативи на златото няма.

д-р Красимир Петров