Политиката срещу италианския златен резерв. Кой притежава италианското злато?

Непредвидимата политическа ситуация в Италия продължава да изненадва.  Италиянският вестник “Ла Стампа” този месец публикува противоречива информация, че коалиционното правителство на страната иска да продаде част от златните резерви на Италия, за да покрие планираните си разходи и да предотврати необходимостта от увеличаване на ДДС в плана за предстоящия италиански бюджет.

Въпреки че твърденията на “Ла Стампа” в действителност не се основават на нищо ново, те все пак успяха да предизвикат известен смут в международните медии, тъй като дойдоха само няколко дни след като управляващата коалиция в Италия започна словесни атаки срещу централните банкери и финансовите регулатори в страната.

Следва да се отбележи, че Италия твърди, че е третият по големина суверен притежаващ злато след САЩ и Германия, със заявени от Италианската Централна Банка наличности на монетарно злато от 2451,8 тона. Интересно е, че за разлика от повечето страни, в които златото е собственост на държавата и само се управлява от централната банка на страната, италианското злато официално е собственост на Banca d’Italia – централната банка на Италия, и не е собственост на италианската държава.

Освен това Banca d’Italia твърди, че 1199,4 тона злато (или приблизително половината) се съхраняват в златните хранилища на банката под сградата “Палацо Кох” в Рим, където е централата й, а по-голямата част от другата половина се съхранява в трезорите на Федералния резерв в Ню Йорк (FRBNY). Малко количество от златото е в Bank of England в Лондон и по сметка на Банката за международни разплащания (BIS) в трезорите на Швейцарската национална банка (SNB) в Берн, Швейцария. Но без каквито и да било документални доказателства, независим одит или верификация на всяка част от това  злато, особено на държаното в чужбина, тези твърдения е невъзможно да бъдат потвърдени.

Отбележете също, че сегашното италианско правителство е съставено от коалиция от дясната партия “Лига” (Lega), оглавявана от Матео Салвини, и популисткото движение “Пет звезди” (М5С), начело с Луиджи ди Майо. За  министър-председател е назначен Джузепе Конте (подкрепен от “Лига” и “Пет звезди”), а Салвини и Ди Майо са вицепремиери.

Ла Стампа “забърква” полемики около Грило и Борги

“Ла Стампа”, един от най-известните италиански вестници, основава новите си твърдения за продажба на злато на две политически събития, които според него са от значение, но нито едно от тях всъщност не е толкова ново.

Първо, “Ла Стампа” казва, че на 9 септември миналата година, Бепе Грило, основател на движение “Пет звезди”, публикува статия в своя личен блог (писан в сътрудничество с университетския професор Габриеле Гатоци), където посочва, че Италия никога не е продавала злато при предишните споразумения на централните банки за продажба на злато (CBGA), но сега, при настоящото споразумение вече може да го направи, като продажбите на злато могат да започнат още през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Второ, “Ла Стампа” казва, че коалиционният партньор на “Пет звезди”, партия “Лига”, също “е в играта” с планове за продажба на злато, като се има предвид, че говорителят по икономически въпроси на “Лига” Клаудио Борги е внесъл законопроект в парламента, с който предлага италианското злато законово да се определи като собственост на италианската държава.

Нека накратко разгледаме всяко едно от тези две твърдения на вестника.

Вярно е, че на 9 септември 2018 г. Бепе Грило публикува статия в личния си блог на италиански език, озаглавена Vendo Oro! (Продажба на злато), в която засяга темата за продажба на част от италианските златни резерви. Тази статия (подписана и от Габриеле Гатоци) започва по следния начин:

“Често чуваме, че Италианската република е почти винаги на много ниска позиция в различни международни класации, касаещи например конкурентоспособността, прозрачността, корупцията, свободата на пресата и т.н. Но има класически случай, в който сме на върха, дори на подиума, с бронзов медал. Това е световната класация на притежателите на златни резерви”.

По-нататък Грило аргументира евентуална продажба от около 500-600 тона италианско злато, твърдейки, че дори след такава продажба, Италия  все още ще остане в световната класация като 4-ти най-голям притежател на злато:

“Накратко, това би била една потенциална променлива от 500 до 600 тона (не повече или по-малко от това, което Франция продаде преди няколко години), равняваща се на приходи от 16 до 20 милиарда евро, разпределени за 4-5 години (т.е. 4-5 милиарда евро годишно от сега нататък), налични в брой и лесно достъпни.

Освен това, такава продажба ще ни позволи при всички случаи да останем сред водещите притежатели на златни запаси в световен мащаб, като  преминем от 3-то на 4-то място. Още повече, тези количества лесно могат да бъдат реализирани, тъй като има засилено търсене от някои страни като Китай, Индия, Русия, Бразилия, Южна Корея и други т.нар. страни с развиващи се икономики, които вече са изразили намерението си да увеличат своите златни резерви.”

По случайност или не, “Ла Стампа” посочва, че приблизително количество от 16-20 милиарда евро приходи ще бъдат “малко по-малко от това, което е необходимо за замразяване на ДДС”.

В заключение на статията в блога си, Грило казва, че евентуална продажба на злато би била еднократна мярка:

“Това очевидно е еднократна мярка в рамките на 5 години, но това би ни позволило да си поемем дъх и да осигурим допълнително бюджетно покритие – без да нарушаваме строгите параметри на общността – което да бъде разпределено между всички спешни и неотложни нужди. Но преди всичко, това ще позволи окончателно да се сложи край на досадното повтаряне на факта, че няма пари“.

Другото твърдение, за което “Ла Стампа” смята, че е уместно да се коментира е законопроектът за собствеността върху италианското злато от държавата, а не от  централната банка, представен пред  парламента от говорителя по икономически въпроси на Лигата – Клаудио Борги.

Ако вярвате на основните финансови медии, бихте си помислили, че законопроектът на Борги е внесен през февруари 2019 г., но това не е така. Още в края на ноември 2018 г. той имаше широко отразяване в италианските медии (например тук: “Клаудио Борги: закон, който поставя златото на Банката на Италия под контрола на правителството“) и по-важното е, че законопроектът всъщност е бил внесен като “предложение за закон” пред италианската Камара на депутатите още на 6 август 2018 г. Текстът на законопроекта може да бъде видян на уебсайта на Италианската законодателна камара тук и в pdf формат тук. Обяснителен документ за мотивацията за представяне на законопроекта може да бъде прочетен на италиански език тук.

Борги озаглавява своя проектозакон “Автентично тълкуване на член 4 от Консолидирания закон за валутните въпроси, съгласно Указа на президента от 31 март 1988 г., т. 148, относно управлението на официалните резерви”.

Според представения от Борги законопроект:

“Въпросът за собствеността на националните златни резерви, макар и безспорен в сърцето на всеки италиански гражданин, от време на време се появява в парламентарния дебат.

…Това, което е извън всякакво съмнение, е собствеността върху златото – то е било и винаги ще е на италианската държава…

…Като се има предвид широкото разискване и дори погрешно тълкуване, е необходимо в националното законодателство да се предоставят повече обяснения и по-ясно тълкуване…

…Настоящото законодателно предложение има за цел да осигури ясното тълкуване на дейността на Banca d’Italia – да управлява официалните резерви в съответствие с Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ…

…Но разпоредбата, свързана с управленска дейност, изглежда недостатъчно ясно подчертава перманентността на собствеността върху златните резерви от страна на италианската държава и поради това е необходима допълнителна спецификация по този въпрос.”

Действително, предложеният от Борги закон за изясняване на собствеността върху италианското злато е доста кратък и гласи:

“Член 1. Параграф 2, член 4, точка 148 от Консолидирания закон за валутата, съгласно Указа на президента от 31 март 1988 г., да се тълкува в смисъл, че италианската централна банка управлява и държи като изключителен депозит златните резерви, без това да засяга правото на италианската държава да притежава тези резерви, включително и тези, държани в чужбина.”

Въпреки че този законопроект беше изготвен на 6 август 2018 г., а Клаудио Борги от месеци пише в профила си в Туитър по въпроса, информацията  достигна чак сега до основните финансови медии – шест месеца по-късно. На 11 февруари 2019 г. Ройтерс публикува статия, озаглавена “Партия “Лига” подготвя условия за възможна продажба на италиански златни резерви“.

В отговор на тази статия, Борги каза, че законопроектът все още не е представен в парламента и е “само хипотеза”. Той заяви също, че законопроектът не означава план за продажба на италианско злато, а “да се уверят хората, че правителството няма планове да продава резервите си, за да се справи с настоящите трудности с публичното финансиране”.

Блумбърг също се включи в отразяването на законопроекта на Борги със статията “Италиански популисти се целят в огромните златни резерви, други не са съгласни”, с включени някои интересни цитати от Борги:

“Моят законопроект има за цел само да изясни, че златото принадлежи на държавата, а не на правителството… Ако има съмнения относно намеренията ни, можем да приемем и друг закон, в който да се казва, че никаква част от златните резерви не може да бъде продадена, освен ако не е налице мнозинство от две трети или повече от двете камари на Парламента.”

Ако Бепе Грило и движение “Пет звезди” искат да продадат част от италианското злато или ако Клаудио Борги и партия “Лига” искат да изяснят собствеността на италианското злато, то първият им проблем, както обикновено, ще бъде Банката на Италия и хитрите централни банкери. Официално, италианското злато е собственост на централната банка на Италия – Banca d’Italia, или поне тя така твърди.

В ръководството на Banca d’Italia от 2014 г. относно италианските златни резерви централната банка ясно изразява своето становище още от първия ред, където се посочва:

“Собствеността на официалните резерви е възложена със закон на Банката на Италия.”

Освен това Banca d’Italia не е собственост на италианската държава. Тя е собственост на италианските търговски банки, като най-големите дялове се притежават от Intesa Sanpaolo и UniCredit. Вижте тук списъка на финансовите институции, акционери на централната банка. И така – Banca d’Italia е собственик на златото, а италианските банки притежават Banca d’Italia.

Причините, поради които Banca d’Italia, а не италианската държава, притежава италианското злато, са исторически и накратко са следите, както беше обяснено в статията на BullionStar от септември 2016 г.: “От златни влакове до златни кредити – огромните златни резерви на Banca d’Italia“:

“До 60-те години на миналия век повечето, ако не всички официални златни резерви на Италия, са били държани не от Banca d’Italia, а от дъщерното дружество l’Ufficio Italiano dei Cambi (UIC или “Италианска валутна служба”). UIC е създадена през 1945 г. и една от задачите и била управлението на валутните резерви на Италия (включително и на златните).

Италианските покупки на злато през 50-те и 60-те години са извършени от името на UIC, а не на Banca d’Italia. През 60-те години обаче имаше две огромни прехвърляния на злато от UIC към Banca d’Italia, едно прехвърляне през 1960 г. и второ през 1965 г. Общо тези две сделки представляват прехвърляне на 1889 тона злато от UIC към Banca д’Италия. Основната функция на UIC след това остава управлението на националната валута, но не и на националното злато. UIC съществува до януари 2008 г., когато всичките и задачи и правомощия са прехвърлени на Banca d’Italia.”

Заключение

Както винаги, забавно е, че когато става въпрос за реални пари и финансова криза, политиците, в случая политическият елит на Италия, се опитват да се разграничат от твърденията на Wall Street Journal, че златото е “отживелица”(“pet rock”). Ще бъде интересно да се види доколко далеч в италианския парламент ще стигне законопроектът на Борги за изясняване на собствеността върху златото на Италия. Вицепремиерът Салвини казва, че италианските златни резерви “принадлежат единствено на италианския народ и на никой друг”. Но елитарните централни банкери на Banca d’Italia не мислят точно така.

Освен това, в този случай самият закон е на страната на централните банкери (както е определено в закона – златните резерви са собственост на италианската централна банка). Banca d’Italia едва ли ще иска дори да обсъжда темата за продажба на италианско злато, камо ли да се съгласи на  такава продажба.

Би било по-продуктивно на първо място италианските политици да изискат пълен независим физически одит на цялото италианско злато, както на 1200-те тона, съхранявани в трезорите на централата на банката в Рим, така и на “другата половина” от златото, което Banca d’Italia твърди, че се съхранява най-вече в трезорите на Федералния резерв в Ню Йорк (FRBNY), но никой, включително и италианските политици, не е виждал.

Това следва да включва и публикуване на пълен списък с теглото и серийните номера на рафинериите на цялото количество италианско злато, за всяко кюлче поотделно. Защото, ако нямате златото, тогава няма как да го продадете. А първото доказателство, че златото е налично, е пълен независим физически одит.

Италианското злато в Ню Йорк може и отдавна да е изчезнало. Последният път, когато е имало доказателство, че това злато всъщност е било във федералните хранилища в Ню Йорк, е между 1974 и 1978 г., когато около 542 тона от това злато са послужили като обезпечение в поредица от щатски заеми, предоставени от германската Bundesbank. Ако италианските политици искат да се възползват от ликвидността на италианското злато, те по същия начин биха могли да поискат нов международен заем от някакъв вид, като италианското злато отново да се използва като обезпечение. Но това предполага, че италианците наистина имат златото, както твърдят, въпреки че липсват независими доказателства за това.

Несъмнено е много странно, че когато много от големите притежаващи злато държави са продавали злато през 90-те и 2000-те години, като Холандия, Белгия, Великобритания, Франция, Швейцария. Испания, Португалия, Канада и Австралия, че Италия не е продала “нито една унция”, както подчертава Бепе Грило. Има някаква вероятност италианската централна банка да е продала голямо количество злато през 90-те или 2000-те години, но е било твърде смущаващо да го обяви и го е запазила в тайна. В оплетения от различни интереси и схеми свят на централните банкери често се случват странни неща и като че ли всичко е възможно.

Източник : https://www.bullionstar.com/blogs/ronan-manly/italys-gold-enters-the-political-fray-but-who-really-owns-it/