10 Гулдена Вилхелм III Холандия

История

История

Гулденът е въведен като официална валута след създаването на Обединено кралство Нидерландия през 1815 г. Той заема тази роля до 1933 г. Дизайнът на 10 златни гулдена почти не е променян в продължение на 118 години. Най-сечените монети са тези с образите на крал Вилхем III и кралица Вилхемина.  

Златните 10 гулдена, сечени 1851 – 1889 г., почитат крал Вилхелм III. Роден е през 1817 г. Наследява баща си като крал на Холандия през 1849 г. Управлението му се свързва с високия икономически растеж на Холандия от 1850 – 1900 г. Преди средата на XIX в. страната е поразена от няколко икономически кризи, епидемии и природни бедствия, които я оставят назад в сравнение с други страни в Европа. Благодарение на реформите, въведени от Вилхелм III, до 1890 г. промишленото производство почти се удвоява, износът се увеличава и Холандия се специализира в производство на селскостопански продукти – отличителна черта, която остава и до днес. Изграждат се над 2 000 километра железопътни релси, построяват се пристанища и огромни канални мрежи. До края на века Холандия възвръща силните си икономическите позиции в Европа. Вилхелм III управлява до смъртта си през 1890 г, оставяйки трона на своята дъщеря Вилхелмина. 

Златните монети от 20 крони – скандинавският златен стандарт

Макар и да е може би невъзможно да се създаде безупречна монетарна система, Скандинавският валутен съюз (SCU) формиран от Дания и Швеция през 1873 година, и към който Норвегия се присъединява по-късно през 1875 година, вероятно е най-близо до перфектна монетарна хармония, която някога е била замисляна между различни държави.

Водещи до 1873 година, основни промени настъпили в глобалните финанси; среброто, което в продължение на векове е основна валута за световна търговия, постепенно губи надмощието си като пари пред златото. Латинският валутен съюз, който е базиран на златото е основан през 1865 година между няколко европейски страни. Германия, която е основен търговски парньор на скандинавските страни, преминава към златния стандарт през 1871 година с въвеждането на златната марка, а Англия, която също е важна за Дания и Норвегия по отношение на търговията, преминава към злантен стандарт в началото XIX век със златния суверен. Дори и Съединените щати минават към псевдо златен стандарт от началото на 1834 година. Причината, поради която златото става основен избор за валута е по-високото съотношение на златния метал на стойост към тегло, коеот означава, че разходите за доставка и обработка на златото са по-ниски от тези на среброто. Когато страните започват да заменят резервите си чрез продажба на сребро и покупка на злато, това естествено означавало, че среброто в сравнение със златото е все по-малко ценно.

Точно в този контекст, трите скандинавски страни, чиито парични системи се основават на сребро, също започват да обмислят преминаване към златен стандарт. Освен това фактът, че трите скандинавски държави имат различна система на броене, както и различен размер и състав на техните сребърни монети, прави въпроса още по-сложен. Например, Швеция използва сребърния риксдалер, който е основан на десетичната система, докато Дания с ригсдалера и Норвегия със спесиедалера са базирани на техните дробни системи. Тези разлики причиняват допълнителни разходи и са бреме за търговците като се има предвид значителната търговия осъществявана в този регион между трите страни.

Следователно, през 1873 година, Дания и Швеция решават да създадат първия Скандинавски валутен съюз на основата на златния стандарт. Новата система предвижда, че „krone“ на датски и „krona“ на шведски (корона на английски) ще бъде новата разчетна единица, делима на 100 öre. Деноминациите от 20 и 10 крони били от злато и 1 килограм злато е бил равен на 2,480 крони. С други думи, 1 златна крона е била равна на 0.403 грама злато. Във връзка със златните крони, сребърните крони и по-късно банкнотите са въведени трите страни. Всички скандинавски крони са със статут на законно платежно средство и се обменят свободно спрямо номинала си във всяка една от централните банки членуващи във SCU. Важен аспект на тази система е че всеки, който имал сребърни крони или банкоти е имал право да ги размени за злато в централната банка.

Въпреки че системата на SCU е стандартизирана и парите в обръщение са създадени с еднаква стойност, тя все още била децентрализирана. Това означавало, че няма централна банка в съюза, коятп да контролира потока на злато. Например, ако Норвегия има търговски дефицит със страна извън Съюза (стойността на вноса е по-голяма от стойността на износа), това означава, че за да преодолее този дефицит, страната трябва  да плати в злато. По този начин златни крони ще потекат към Норвегия. Точно тук се проявява забележителната красота на саморегулиране на златния стандарт. Със злато изтичащо към Норвегия, паричното предлагане на сртаната (златото) ще се свие, водейки до дефлация, т.е. по-ниски цени. Норвегия сега има по-ниски цени на стоките си (смятани в злато) и други страни ще бъдат по-заинтересовани да придобиват норвежки стоки, следователно златото ще се връща в страната, възстановявайки баланса между износа на страната и нейното парично предлагане.

Тази система работела толкова добре, че трите централни банки дори не се намесвали на финансовите пазари (за разлика от сега) в продължение на почти четири десетилетия и освен, че се доказала като изключително ефикасна и лесна за поддържане, тя също подпомагала търговията и по този начин и просперитета.

Златните монети от 20 крони поощряват просперитета на Дания

SCU е бил от голяма полза за всичките си членове. Финансовите разходи са били по-ниски, тъй като новият стандарт и унифицирана валута се оказали по-малко усложнени от предишната система. Валутните курсове между трите страни били стабилни, което директно облагодетелствало търговците и обществото за сметка на спекулантите и най-важното е че инфлацията по време на съюза е почти несъществуваща. В действителност, от 1873 до 1914 година, средното ниво на инфлацията е 0.1%, докато реалният разполагаем доход по същото време се увеличава почти 100%!

Тази система осигурява на страната 40 години стабилност, просперитет и мир. Златните монети от 20 крони са на преден план в този период, през който Дания се превръща в модерна индустриална нация. Растежът на реалното възнаграждение на страната по време на златния стандарт е сред най-високият в света. Селскостопанският сектор процъфтява, представлявайки повече от половината от износа на страната до 1914 година. Външната търговия се разширява неимоверно, Дания става нетен вносител на капитал, което от части се дължи на стабилната монетарна система, процентът на смъртността намаля значително и важни социални реформи биват предприети. Като се има предвид всичко гореизброено, това е злана ера в историята на Дания, въплътена в златната монета от 20 крони.

Златните епохи, обаче, не продължават вечно. С разразяването на Първата световна война, централната банка на Швеция сметнала, че би било разумно да се преустанови временно свободното движение на злато и конвертируемостта на банкноти в златни крони. Централните банки на Норвегия и Дания последвали примера. Предпоставката за функционирането на тази система била премахната. Не е ясно дали това решение е свръхреакция от страна на централните банкери, който вероятно са искали да защият златото на страните си, тъй като ефектите и последствията от войната не са били ясни. Тяхното решение, обаче, е било първото в поредица от много, които биха довели до разпад на Съюза през 1924 година.

Златната монета от 20 крони се произвежда от Danish Royal Mint

Със спецификацията на златния стандарт изработен в закон през 1873 година, Royal Danish Mint започва да сече златни монети от 20 крони. От тогава до 1900 година, са изсечени 1.7 милиона монети, които носят лика на крал Кристиан IX. От 1908 до 1912 година, са отсечени допълнително 1.17 милиона монети, макар и с лика на крал Фредерик VIII. Последните златни монети от 20 крони, които изобразяват крал Кристиан X са емитирани от 1913 до 1916 година с общ тираж от 3.67 милиона броя. Въпреки това, обаче, 1.93 милиона от монетите сечени през 1915 и 1916 година никога не са били пускани в обръщение поради решение на датската централна банка да спре конвертирането на банкноти в златни монети през 1914 година. Тази партида монети се съхраняват в трезорите на централната банка и днес се считат за част от златните резерви на страната. Като цяло, монетният двор изсича приблизително 6.55 милиона броя от златните 20 крони по време на членството на Дания в Скандинавския валутен съюз.