Историята на последните три десетилетия на икономическо развитие на постсъветското пространство несъмнено е история на скоростно, изпреварващо развитие. Няма по-подходящ пример за това от централноевропейските страни, които след падането на Желязната завеса успяха бързо да се интегрират в западноевропейските пазари и да възприемат техния икономически и политически модел. Днес, обаче, тяхното бъдещо икономическо и социално развитие е застрашено от превземането на политическата система от популисти, които печелят популярност както чрез противопоставянето си на политиките на Европейския съюз, така и чрез щедри социални политики и по-широко преразпределяне на блага през бюджета. Този текст се съсредоточава върху влиянието на икономическия популизъм в Чехия, но и разглежда възможното му бъдеще през призмата на „развития“ популизъм на Унгария.

Кратък икономически преглед

Когато сравняваме Чехия с околните централноевропейски държави днес, трябва да имаме предвид, че страната стартира периода на преход към пазарна икономика и демокрация със значително по-добре развита икономика от повечето страни от бившия Източен Блок. Това е следствие както на много високото индустриално развитие датиращо отпреди Втората световна война и близостта до ресурсите и големия пазар на германоезичните държави, така и на бързите реформи към пазарно стопанство в началото на 90-те години. Разликите се виждат най-лесно в сравнението на БВП на глава от населението – през 1995 г. (първата, за която Евростат публикува данни за новите страни членки) Чехия има 4400 евро БВП на глава, то Словакия и Полша са с по 2800, а най-близката по развитие Унгария – 3400. Както графика 1 по-долу ясно показва, това превъзходство на Чехия се запазва за целия период до днес, въпреки че подреждането на останалите централноевропейски държави се променя.

Графика 1: Изменение на БВП на глава от населението на Чехия, Словакия, Полша и Унгария, 1995-2018, евро

Източник: Евростат

Въпреки че и четирите държави са в период на догонване на средноевропейските равнища на икономическо развитие, Чехия ги застига относително по-бързо, и в резултат на това е най-близо. Най-впечатляващият показател за бума на чешката икономика през последните години обаче не е динамиката на брутния вътрешен продукт, а рекордните постижения на пазара на труда. Подобно на повечето страни от бившия Източен Блок, трудовият пазар в Чехия е в най-доброто си състояние от началото на прехода насам (а и вероятно отпреди това, но няма как да сме сигурни в данните от социалистическо време), но за разлика от повечето от тях то е по-добро и от почти всички западноевропейски членки. Това е особено видимо в коефициента на заетост на населението в активна възраст (20-64 години), който през 2018 г. е достигнал 79,9%, на фона на 73,2% средно за ЕС; заетостта в Чехия е на аналогично ниво с това в Германия и единствено зад Швеция.

Графика 2: Коефициент на заетост на възрастовата група 20-64 в ЕС през 2018 г., %

Източник: Евростат

Много високата заетост e съчетана и с рекордно ниска безработица – по последни данни, към май 2019 г. тя е достигнала 2,6%, а през цялата 2018 г. не е надвишавала 3,5%. Освен че и по този показател страната е сред лидерите в ЕС, тези равнища на коефициента я приближават до границата на т.нар „естествена безработица“ от около 2%, която е белег за нормално функциониращ трудов пазар и наличие на трудова мобилност.

Белег за привлекателността на чешката икономика пък са много високите равнища на чуждестранни инвестиции – преките чуждестранни инвестиции с натрупване към края на годината са нараснали от 122 милиарда долара през 2015 г. до 155 милиарда през 2018 г, което в относителен план надхвърля 70% от общия БВП на страната. Тези постижения също не са изненада, предвид консистентно добрите резултати на Чехия в международните класации за бизнес среда, отвореността ѝ към международните пазари и стратегическото ѝ разположение в сърцето на Европа.

Популистки и корупционен риск

Както видяхме, до днес икономиката на Чехия се развива почти във възможно най-добрия си сценарий, което прави страната най-развитата от бившия Източен Блок. В този смисъл, трудно е да се мисли че чисто икономически причини биха могли да доведат до значителни затруднения и забавяния в близко бъдеще, или поне да създадат системен риск. Обратно, предизвикателствата пред Чехия идват на политическия фронт, тъй като страната не беше подмината от вълната на популизъм с националистически привкус, която се надига из цяла Европа през последните години. Най-лесно тази тенденция може да бъде описана чрез две спорни фигури – президентът Милош Земан и премиерът Андрей Бабиш, чието управление преди седмици влезе в прицела на многохилядни протести.

Земан далеч не е новак в задкулисните игри – обвиненията към него в корупция датират още от края на миналото хилядолетие, когато се твърди че е търгувал с политическо влияние в полза на швейцарски интереси в замяна на финансиране на кампании. Откак заема президентския пост навън е известен както с антисемитизма си, така и с откровено про-руската си позиция, която му създаде доста негативен международен имидж в контекста на украинската криза.

Общественото недоверие в последно време е съсредоточено върху фигурата на Андрей Бабиш – бившият бизнесмен и финансов министър, който зае премиерския пост през 2017 г. Платформата му беше сходна с тези на много от останалите европейски национал-популисти – критика на установените политически партии, премахване на горната камара на парламента и редуциране на броя на депутатите и „подобрявана на ефективността на държавата“ чрез съсредоточаване на повече функции в ръцете на изпълнителната власт. Очаквано, Бабиш е и сред острите критици на миграционната политика на ЕС, и сред противниците на присъединяването на Чехия към еврозоната.

Проблемите, които породиха недоволството спрямо Бабиш през последните седмици обаче не са от идеологическо естество, а касаят обвиненията в корупция към него. От години в страната се говори, че той не се е разграничил достатъчно от бизнесимперията си, и съответно че политиките му са диктувани от бизнес интереси. Конкретният казус се отнася до злоупотреба с европейско финансиране, отпуснато на отделна фирма, която след спечелването на проект на стойност 2 милиона евро се слива с конгломерата на Бабиш, последвано от препоръка на полицейско разследване той да бъде обвинен в измама с евросредства. В отговор, премиерът смени министъра на правосъдието със „свой човек“, а паралелно европейско разследване също установи, че Бабиш е в конфликт на интереси при разпределянето на еврофондове.

Проблемите на страната с корупцията не спират дотам – Transparency international поставя страната на трето място по възприятие за корупция в ЕС, аналогично ниски са оценките и на GRECO. Добрата новина е, че през последните години страната постепенно подобрява класирането си в популярните индекси за корупция, но засега е рано да се каже как ще му се отразят скандалите около ключови политици през последната година. Що се отнася до популистките залитания на настоящите управляващи, засега никое от значимите им предложения не са видели бял свят, така че последиците от тях остават в полето на възможностите.

Паралелът с Унгария

Повечето коментари, които опитват да изтъкнат проблемите на Чехия с популизма и корупцията правят паралел със събитията в Унгария през последното десетилетие, и постепенното захващане както на политическата, така и икономическата власт от партията на Виктор Орбан. Не може да има две мнения по темата – моделът на „илиберална демокрация“, прилаган от Фидес спокойно може да бъде ползван като пример за държава, изградена на принципите на национал-популизма. Идеологията ѝ разчита както силното противопоставяне на унгарската нация на всички останали (в това число и на бежанската вълна) така и на сблъска с европейските институции и създаването на мит, че ЕС ограбва страната. Икономическият популизъм на Орбановия режим се изразява в широк набор от мерки, от създаване на безцелна публична заетост и субсидирана раждаемост до изисквания за унгарско участие в банките и пречки пред чуждестранните инвестиции. Корупцията и злоупотребите с европейски средства пък са сред основните причини на критиките на международните институции към страната, а съществуването на свързани с властта фирми, които се ползват с преференции при обществени поръчки и разпределяне на еврофондове не е под въпрос. Превземането на държавата пък е най-ясно илюстрирано от промените в избирателната система, разработени така че да дават предимство на най-голямата партия.

Последиците от това развитие на Унгария са видими и в икономически план – през последните години едрите инвеститори по-често я заобикалят, заради опасенията от неочаквани промени в политиката които да направят условията още по-негостоприемни за чужди фирми, а ръстът както на икономиката като цяло, така и на стандарта на живот изостават спрямо съседите ѝ. Трудно е обаче да се прави паралел с политическото и икономическо развитие на Чехия през последното десетилетие, където от забавяне няма и следа. Това не означава, че е невъзможно (или неоправдано) да бъдат правени паралели между Бабиш и Орбан. Докато унгарският премиер обаче е осъществил популисткия си модел, чешкият му колега успява единствено да предложи своя на Чехия – вероятно това е и до голяма степен обяснението за различните им траектории на развитие. В този смисъл, можем да заключим, че Унгария днес може да бъде ползвана за пример за това как би изглеждала Чехия след десетилетие, ако популистите останат на власт необезпокоявани.

В заключение

Горният кратък преглед на обстоятелствата в чешката политика доста ясно демонстрират, че е прекалено рано да съдим за последствията от корупцията и популизма върху икономиката на страната. Ако можем да говорим за щети, които те са нанесли, то това е възможно единствено в измерението на ограничаването на потенциала – не е ясно колко по-добри постижения щеше да има тя, особено в сферата на чуждите инвестиции, ако имаше по-стабилна и предвидима политическа система.

Автор : Адриан Николов