8 интересни факта за Калифорнийската златна треска

На 24 януари 1848 година дърводелец, работещ в земите на Джон Сатър в Северна Калифорния, открива две буци злато. По това време едва ли е осъзнавал значимостта на събитието, но то е оказало изключително влияние върху последвалите събития в Америка.

В рамките само на година десетки хиляди хора се стичат около територията Сатър в търсене на начини да забогатеят. 

Някои успяват, други не, но е факт, че това събитие променя хода на американската история. 

Ето 8 малко известни факта за т.нар. Калифорнийска златна треска.

Златната треска в Калифорния не е първата в Америка

Макар и не толкова популярна, колкото калифорнийската, първата златна треска се случва в Северна Каролина. 

50 години преди да бъде открито златото в земите на Сатър, първата златна треска в американската история вече е в ход. 

Почти 8-килограмова златна буца е открита в Cabarrus County, Северна Каролина, което довежда до струпването на огромни маси от хора (приблизително 30 000 човека), търсещи злато. 

За малко повече от 30 години всички емитирани златни монети са произведени от златото, открито в Северна Каролина.

Златната треска е периодът на най-голямата масова миграция в историята на САЩ

През март 1848 г. на територията на Калифорния има около 157 000 човека – 150 000 индианци, 6500 човека от испански или мексикански произход и по-малко от 800 американци. 

Само в рамките на 20 месеца огромният наплив от хора води до значителни промени в структурата на населението, като броят на американците се увеличава до повече от 100 000 и  продължава да расте с течение на времето. 

До средата на 50-те години на 19 – ти век се заселват повече от 300 000 човека.

Всички тези хора и техните пари спомагат Калифорния да бъде издигната за щат. През 1850-та година, само 2 години след като правителството на САЩ купува земята, Калифорния става 31-вият щат във федерацията.

Златната треска привлича имигранти от всички краища на света 

До 1850 година повече от 25% от населението на Калифорния е родено извън САЩ. Много от първите имигранти са от Южна Америка и Азия. До 1852 година повече от 25 000 имигранти пристигат в Америка само от Китай. 

Тъй като количеството злато започва да намалява, миньорите започват да се съревновават помежду си, което води и до антиимигрантски настроения. 

Правителството също се намесва и действа по проблема. През 1850 година е прокаран закон в Калифорния, според който чуждестранните златотърсачи са длъжни да плащат месечна такса в размер на 20 щатски долара (повече от 500 щ.д. днешни пари).

Впоследствие тази такса е отменена, но на нейно място идва друга, която е насочена конкретно към китайските миньори. Те са задължени да плащат 2 щ.д. (80 щ.д. днешни пари) на месец, за да могат да останат на територията на Калифорния и да търсят злато. 

Насилието към чуждестранните миньори също нараства, като побоищата, изнасилванията и дори убийствата стават част от ежедневието.

В крайна сметка обаче най-потърпевши са индианците. Само за 20 години умират повече от 100 000 от тях. Повечето стават жертва на заболявания или инциденти, свързани с миньорската дейност, а около 4000 са убити.

Картина, изобразяваща доставките и изтеглянето на злато по време на Калифорнийската златна треска

Златната треска привлича предимно мъже 

Стотици хиляди хора се стичат към Калифорния в търсене на богатство, но сред тях почти няма жени. През 1852 година 92% от всички златотърсачи са мъже.

Малкото жени, които пътуват на запад, си изкарват прехраната като се заселват в новопоявили се градчета, работейки в ресторанти, кръчми и хотели. 

Някои жени се притесняват от липсата на женско присъствие и публикуват статии и реклами, чрез които се опитват да насърчат повече образовани млади жени да дойдат на запад.

Малцина обаче се отзовават. Броят им се увеличава до някаква степен, но остава сравнително нисък. До 1860 година жените са по-малко от 10 000, което е едва 19% от общия брой.

Първите сгради в Сан Франциско са построени от изоставените кораби на златотърсачи 

Златната треска извиква във въображението картината на хиляди мъже, които се насочват на запад в претъпкани вагони с една-единствена бленувана цел – да достигнат Калифорния. 

Истината е, че голяма част от първите златотърсачи пристигат на кораб, при това само с еднопосочен билет. 

В рамките едва на няколко месеца пристанището на Сан Франциско е залято с лодки и кораби, изоставени от екипажите и пътниците, които са се насочили към вътрешността на страната в търсене на злато. 

Градчето се развива с бързи темпове, като търсенето на дървен материал се увеличава многократно. Находчивите търговци и жители на града се насочват към корабите,  разделят ги на съставните им части и продават дървото като строителен материал. 

Стотици къщи, банки, кръчми, хотели, затвори и други здания са построени от изоставени кораби, а други са използвани за нуждите на пристанището. 

Днес, 150 години след началото на златната треска, археолозите и реставраторите продължават да откриват останки и дори цели кораби под улиците на града.

Търсенето на злато е скъпо начинание

Повечето мъже достигат до Северна Калифорния с малко повече от дрехите на гърба си. Веднъж там, те трябва да купят продоволствие и други базови стоки, които търговците в Сан Франциско предлагат в изобилие, но на съответната цена.

В голяма част от случаите златотърсачите харчат спечелените с тежък труд пари за най-базовите стоки, което в крайна сметка ги разорява. 

В пика на златната треска цените на базовите стоки достигат невиждани размери. Едно яйце струва 25 щ.д., приравнено към днешни пари, а кафето върви по 100 щ.д. за половин килограм. Размяната на стари обувки за нови достига до 2500 долара.

Търговците забогатяват повече, отколкото златотърсачите

В хода на златната треска все повече хора се отказват от търсенето на злато. Вместо това започват да се занимават с търговия или други дейности, насочени към новопристигащите. Някои от най-успешните индустриалци на Америка набират капитал или започват бизнеса си именно по това време. 

Филип Армор, който на по-късен етап става милионер благодарение на месарския си бизнес, е един от тези предприемачи. По времето на златната треска той работи на шлюзовете, които контролират притока на вода в реките. Успява да събере достатъчно средства, които му помагат да започне бизнеса си в Чикаго. 

Друг пример е Джон Студебакер. Преди да направи състояние от автомобилния бизнес, той произвежда колички за миньорите. 

Двамата банкери-предприемачи Хенри Уелс и Уилям Фарго се преместват на запад и отварят офис в Сан Франциско. Скоро след това той се превръща в една от основните банкови институции в региона, а по-късно и в света (American Express).

Един от най-известните примери за успешен предприемач от времето на златната треска е Леви Щраус. По рождение немски шивач, той пристига в Сан Франциско през 1850 година, като планира да отвори магазин за брезентови платнища и вагонни покривала. 

След известно проучване научава, че тежкият 16-часов работен ден изисква златотърсачите да имат здрави панталони, които да не се късат и захабяват лесно. Преорентира бизнеса си от покривала към панталони, което в крайна сметка води до създаването на дънковата империя Levi’s.

Хиляди златотърсачи забогатяват, но Джон Сатър не е един от тях

Джон Сатър, човекът, чиято земя става символ на Калифорнийската златна треска, е швейцарски имигрант, който бяга от Европа през 30-те години на 19 век, оставяйки солидна сума дългове зад гърба си.

След няколко години пътуване из Северна Америка, през 1839 година той се установява в Йерба Буена (впоследствие Сан Франциско). 

Целта на Сатър става създаването на земеделска общност, която обхваща 50 000 акра площ. Той я нарича „Нова Хелвеция“, еквивалент на латинското наименование „Нова Швейцария“.

Земята става важен пункт за емигранти, които пътуват на запад. По време на строежа на дъскорезница на земята на Сатър един от работниците му по случайност открива къс злато. 

Сатър, който първоначално е по-заинтересован да запази контрола над земята си, се опитва да скрие откритието, но новината за уникалната находка бързо се разпространява. 

Мартина Петрова

(по статия на Барбара Маранцани )