Духът на безусловния базов доход броди из Европа

Духът на безусловния базов доход броди из Европа. Сили му дават притесненията за очакваната роботизация на работната сила, търсенията на нова, по-добра социална система и добрият стар, ляв сантимент. Тъй като на повечето места по света правителства и местни власти са (според трактовката на наблюдателя) твърде разумни или твърде консервативни и не се заемат с кардинални реформи в помощите за бедност, дори когато научат за ББД, модерният в момента стратегически подход на популяризаторите на безусловен базов доход е да се организират малки, локални експерименти, често финансирани с частни средства.

Идеята зад тези опити с безусловен базов доход с групи, вариращи от един човек до населението на малко село, е да се изследват реакциите на евентуалните бенефициенти на средства, раздадени без обратни искания. Да се отговори на критиците за това, че всъщност получателите няма да живеят на гърба на останалата част от обществото, а ще се заемат с много ценни и важни дейности, които ще осмислят преразпределението на средства от работещи към неработещи.  И то неработещи, непоемащи ангажимент „да се изправят на крака“ със започване на нова работа, каквото е поне имплицитното очакването в настоящите социални системи.

Опити за безусловен базов доход?

В последните години се чува непрекъснато за уж нови опити за тестване на концепцията за безусловен базов доход в Европа – във Финландия, Холандия, Исландия, Каталунски общини и дори различни малки неселени места в България. Повечето са фалшиви новини или нещо напълно различно. Например в Нидерландия става дума за тестване на различни схеми за оптимизация на вече съществуващата социална система и по-конкретно опит за справяне с един основен минус на всичкидържавни помощи. Той е, че щом бенефициентът си намери работа, той губи дохода от социалната система, което при щедрите (или прахоснически) социални държави от Западна Европа може до доведе до оставане на същото ниво или дори до реален спад в дохода. Съответно безработните нямат стимул да си намират работа и съществуват на гърба на данъкоплатеца завинаги. Това, безуспешно, се опитват да поправят в Холандия.

Все пак на Стария континент се проведе и провали експеримент с определена форма на безусловен доход. Социалните служби във Финландия подбраха 2 хил. безработни на възраст между 26-58 г. и им осигуриха месечен доход от 560 евро. Те получаваха парите, независимо от това дали имат работа. Както и при други подобни опити, схемата издържа само година и беше тихомълком отменена, без особени обяснения. Вероятно финландските власти са осъзнали, че ББД не само няма да оптимизира разходите, но ще създаде още повече такива, като премахне основен стимул за намиране на работа. В момента седи обещанието им да експериментират с други нови системи за осигуряване на помощи.

ЕС в капана на безусловния базов доход

Колкото и да са неуспешни тези форми на експериментиране с ББД, всъщност Европейският съюз от много години си има свои програми за базов доход, които функционират с пълна пара на Стария континент. Не са промотирани като такива, вероятно не са и формулирани да приличат на безусловен доход, но все пак покриват немалка част от изискванията.

Имат характер на бюджетно преразпределние, без критерии кога то може и трябва да бъде прекратено или с толкова общи и неясни критерии, че всъщност може да продължи безкрайно. Облагодетелстват определена обществена група, която по определена дефиниция има „нужда“ от такова преразпределение.

Три примера:

1. Общата селскостопанска политика

Всяка година ЕС разпределя близо 60 млрд. евро субсидии на фермерите в Съюза, които представляват едва 3% от населението. Като близо осемдесет процента от плащанията отиват при 20% от стопаните.  Към директните и индиректните плащания може да добавим и системата за вътрешен и външен протекционизъм и намеси в пазара. Благодарение на тях, ние, потребителите, плащаме по-високи цени и получаваме по-ниско качество.

2. Европарламентът и неговите депутати

Евродепутатите са сред най-обгрижваните граждани на Европейския съюз. Британската преса изчислява, че стойността  за данъкоплатеца на всеки народен представител в Брюксел е около 1,79 млн. паунда годишно. Това включва месечна заплата от около 9 хил. евро, допълнителни „дневни“ от около 4000 евро, разходи за офиси, пътуване, сътрудници, коли, обслужване и разбира се, специални по-ниски данъци.

3. Европейската централна банка (ЕЦБ) и правителствата

Най-големият като размер прото ББД е запазен за правителствата и пазаруващите  от тях дълг банки.  След като повече от десетилетие политиците харчиха с лека ръка, вече стоим върху планина от дълг. Той е 98,3% от БВП в Испания, 132% в Италия, 178,6% в Гърция, по последни данни.  И тъй като отписването на дълговете и икономиите са твърде тежки неща, насреща беше ЕЦБ, която да излее над 2,5 трлн. евро чрез своите програми за „количествени улеснения“, които все още продължават.

Вижте повече по темата: Новата целева инфлация на ЕЦБ и ускореният крах на покупателната ни способност

Независимо дали получаващите безусловен доход са на полето, в  (над)държавни институции, в някой банков офис или както ни подсказва оригиналната ББД доктрина – вкъщи с новото си хоби, системата на работа е подобна. Някой получава чужди пари, независимо дали има нужда или е в ситуация на временна безизходица.

Виждаме, че определена форма на ББД всъщност отдавна функционира отлично за някои граждани и институции в Европейския съюз. Независимо дали работят и в чия полза го правят, на тях им е гарантирано, че ще продължават да получават парите на данъкоплатците. Няма нужда от експерименти в с. Якимово или Финландия – имаме опита на Брюксел и Франкфурт. Комай, обаче, резултатите по-скоро ще ни откажат от ББД.

Автор: Стоян Панчев, Българско либертарианско общество