Съдържание

В петък, 31 януари 2025 г., цената на златото достигна 2817 долара за тройунция. Това е най-високото ценово ниво на жълтия метал в историята. Ако коригираме цената според инфлацията от септември 1971 г., тя ще бъде само с десет долара по-ниска от рекордната стойност.

Настоящата митническа политика на новоизбрания президент на Съединените щати се оказва изключително агресивна, водейки до сериозни спекулации. Основната спекулативна тема е какви допълнителни мита ще наложи Тръмп по време на своя мандат.

Нека разгледаме как тези мита предизвикаха криза на глобалния златен пазар, която може да създаде сериозни проблеми за доставчиците на злато.

Митническата криза

По време на предизборната си кампания Тръмп настояваше за налагане на мита върху вноса на стоки в страната. Той вярва, че тези мита ще намалят търговския дефицит, ще изплатят дълга на федералното правителство и същевременно ще стимулират вътрешното производство на стоки и услуги.

В действителност, митата единствено оскъпяват стоките (и услугите). Бизнесмените, които се занимават с внос и износ, трябва да плащат митата авансово, когато внасят чуждестранни продукти. За да запазят печалбите си, те прехвърлят тези разходи върху крайните потребители, които в крайна сметка поемат тежестта на митата.

Това води до намаляване на вноса в страната, което може да подобри макроикономическите показатели – особено търговския баланс – но обикновеният потребител е този, който страда най-много.

Шокът за златния пазар

С подписването на новите мита върху Канада, Мексико и Китай – най-големите търговски партньори на САЩ – Тръмп наложи мито от 25% върху стоките, внасяни от Мексико и Канада, и допълнителни 10% върху китайските стоки.

За да избегнат облагането на суровини като петрол, редки метали и благородни метали, стоковите борси, финансовите конгломерати и производителите започнаха да натрупват такива материали. Това важи и за златото. От 1 януари 2025 г. в Съединените щати са внесени осем милиона унции злато. От тях само през седмицата 27 – 31 януари са внесени 1,72 милиона унции.

Това нарастващо търсене – обикновено подкрепяно от златните резерви в Bank of England – остави пазара с въпроса дали има достатъчно злато за доставка. London Bullion Market Association (LBMA) разполагаше през декември 2024 г. със „свободно плаващи“ 36 милиона унции злато, което е 13% от всички запаси в одобрените от LBMA трезори. Останалото принадлежи на централни банки, борсово търгувани фондове и различни междуправителствени организации (като МВФ).

След шока от търсенето през последния месец, доставката на злато от LBMA вече отнема между четири и осем седмици. Стандартът преди ноември 2024 г. (когато Тръмп беше избран) беше два – три работни дни.

Твърде много „хартиено“ злато

Този проблем се задълбочава допълнително от съотношението между златото на хартия и реалното физическо злато. В САЩ има 128 претенции за всеки грам чисто злато. Макар и в по-малка степен, Обединеното кралство не е в по-добро положение, като има 11 претенции за всеки грам злато.

Как е възможно това?

Чрез деривативни договори. Част от тези деривати са фючърсните договори, които гарантират покупката на определено количество от базовия актив в бъдеща дата на предварително определена цена. Обаче при изтичането на тези договори обикновено няма реална доставка на злато. Вместо това, инвеститорите уреждат договорите в брой или ги подновяват.

Подновяването означава, че след като съществуващият фючърсен договор изтече, автоматично се генерира нов с по-дълъг срок. Тези два процеса не изискват реален транспорт на злато, а по-скоро функционират като борсово търгувани фондове, при които златото не се заменя при търговия, а само се прехвърля правото на собственост върху определено количество злато.

До какво може да доведе това?

Понастоящем глобалният златен пазар наподобява системата на частичните банкови резерви. Чрез притежание на минимални количества от базовия актив – тук злато, в банковия сектор – пари в брой, системата се изгражда върху потенциала за печалба.

Обаче, ако бъде поискана реална доставка – на злато или на депозити – цялата система може да се срине, защото няма достатъчно грамове злато или депозити за всички претенденти. Засега управителят на Bank of England Андрю Бейли уверява, че златните резерви в Лондон са достатъчни, за да поемат шокове в търсенето.

Все пак трябва да се запитаме колко още може да се увеличи търсенето пред лицето на непрестанно нарастващата несигурност. За разлика от парите в брой, златото не може да бъде създадено от нищото. То трябва да бъде добито, рафинирано при определени условия, транспортирано и едва след това може да достигне до инвеститора.

Често задавани въпроси

1) Какво означава „недостиг на физическо злато“ и възможно ли е да се случи?

Недостиг възниква, когато търсенето на реално доставяемо (физическо) злато надвиши количествата, които трезорите и рафинериите могат да предоставят в кратък срок. Това не означава, че златото „свършва“, а че времето за доставка рязко се увеличава, както и премиите върху физическите продукти. При силни пазарни шокове (например митнически бариери, геополитика или банкови рискове) временно забавяне в глобалната логистика е напълно възможно и вече се наблюдава в описаната ситуация — но е важно да се уточни, че LBMA не извършва доставки на кюлчета; подобни забавяния обикновено произтичат от рафинерии, транспортни вериги или пазарно търсене, а не от „закъснения от LBMA“.

2) Каква е разликата между „хартиено злато“ и физическо инвестиционно злато?

Физическото злато (монети, кюлчета) е реален актив, който можете да притежавате, съхранявате и продавате без посредници. Хартиеното злато включва фючърси, деривати, ETF-и и други финансови инструменти, които представляват обещание за определено количество злато, но не гарантират физическа доставка. На съвременните пазари често има десетки до стотици „хартиени претенции“ за всеки грам физическо злато, което създава риск при внезапно масово търсене на реална доставка.

3) Как рекордните цени на златото влияят на индивидуалните инвеститори?

В краткосрочен план цените повишават премиите върху монетите и кюлчетата и често водят до затруднена наличност при дилърите. В дългосрочен план рекордните цени обикновено са сигнал за:
• растяща икономическа несигурност;
• по-висока инфлация или страх от инфлация;
• засилено търсене на „убежищни“ активи.
За инвеститорите това означава, че златото може да продължи да играе ролята на защитен актив, особено в периоди на нестабилност на долара или политически шокове.

4) Какво може да се случи, ако множество институции едновременно поискат физическа доставка на злато?

Тогава пазарът на злато може да се сблъска с явление, подобно на bank run, но при благородните метали — масово искане за реално злато, което трезорите не могат да изпълнят. В такъв сценарий:
• цената на физическото злато може да се откъсне рязко от цената на „хартиеното“;
• премиите на монетите и кюлчетата могат да се увеличат многократно;
• трезорите и борсите могат да ограничат сроковете и количествата за доставка;
• някои дериватни позиции може да бъдат уреждани само в пари, а не с реално злато.
Това е основният риск на система, в която съществуват многократно повече претенции върху злато, отколкото реални наличности.