Общата селскостопанска политика, погледната от френска перспектива

Западноевропейците на възраст над 40 години вероятно си спомнят кравето масло, което ни караха да купуваме по Коледа през 80-те в името на някакво размътено понятие за “солидарност”. Въпросното евтино масло се произвеждаше в излишък от хранителната промишленост. Причината за тази “планина от масло” се коренеше в бюрократичните принципи на ОСП (Обща селскостопанска политика) в ЕИО (Европейската икономическа общност), разчитаща на субсидии, гарантирани цени и т.н. ОСП води до неравенство, като фаворизира по-големите стопанства (като получават повече субсидии), и в същото време прави малките стопанства по-зависими.

След цяло поколение реформи, целящи да отдалечат хранителното производство от съветския модел, трябва да си дадем сметка защо прогресът върви толкова бавно. Земеделци от различни държави в Европа едва свързват двата края, работейки дълги часове в калта за нищожна печалба, в същото време личните им дългове нарастват. Налице е много сериозна икономическа и индивидуално-човешка криза. През февруари еврокомисарят Хоган инициира тримесечна публична консултация относно бъдещия цикъл реформи, свързани с модернизирането и опростяването на ОСП, сложността на която се смята за основна пречка пред земеделците.

Но дали “опростяването” на ОСП може да доведе до значима промяна? Основната теза е, че за да имат успех, реформите трябва да започнат от местните законодателства. И може би един ден ОСП няма да бъде нужна. Подобен резултат изглежда съмнителен, познавайки бюрокрацията в местните институции. Ситуацията във Франция е олицетворение на това до какво може да доведе една система, изградена на принципите на интервенционизъм, равенство и преразпределяне. Тъй като Франция (а предполагам и други държави) не е способна да реформира хаосав земеделския си сектор, тя се опитва да намери решение в ОСП, като едновременно я легитимира и критикува.

Какъв е проблемът

“Оранта и пашата са двете гърди на Франция”, гласи стара френска поговорка. Земеделието е толкова важно за страната, че през 50-те години ОСП беше създадена, за да предпази френското земеделие от отварянето на пазарите в Европа. В годините ОСП може да бъде разгледана като негласна борба между френския и немския модел. В някаква степен ОСП представлява колективизация, наложена отвън за другите страни членки. Във Франция колективизацията е дори по-драстична. През 60-те и 70-те имаше политически проект, целящ постепенно национализиране на френската земя. Един от инструментите за реализирането на този проект бяха така наречените SAFER (агенции за планова уредба на земеделска земя), които трябваше да бъдат с предимство при покупка на земя, обявена за продан или при наследяване на самата земя.

20 френски франка Наполеон III

Продаваме 938,00 лв. 912 912,00 938 938,00

Купуваме 912,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Как е възможно земеделците, които смятат за свещено правото на собственост върху земята, да подкрепят подобен проект. Всъщност, те нямат глас. Земеделието във Франция (и не само) е в голяма степен корпоративно, като съществуват синдикати, специални фондове за подпомагане и т.н. Ръководителите им винаги са имали интерес от съществуването на монопол, тясно обвързан с управляващото политическо съсловие. Политиците и представителите на корпоративното земеделие взаимно подхранват властта си. Изградена е затворена система, обслужваща тесен кръг “едри земеделци” за сметка на малките фермери. Очаква се ОСП да компенсира това. Но реалният резултат е, че цяла една професия е “купена” от политиците и е превърната в група полу-администратори (около 70% от дохода на земеделците през 80-те е под формата на субсидии).

Професията е загубила свободата си. На първо място, полумонополни социални фондове, “управлявани” от синдикати, източват доходите на земеделците, които на свой ред нямат почти никакъв избор относно социалното си осигуряване. Това е знак не само за чист корпоративизъм от страна на земеделската администрация (и не само), но някои хора го определят като чист рекет. На второ място, фермерите са зависими от френските и европейските социални системи. Въпреки така наречените “либерални” реформи, през 2015 г., в земеделието се наляха 8.7 милиарда евро субсидии, равняващи се на 45% от добавената му стойност. На уебстраницата на земеделското министерство във Франция съществуваха 77 различни категории помощ, свързани с ОСП. На трето място, френската система прилага регулации от върха на йерархията надолу. В днешно време този подход се явява основно препятствие за земеделието. Има случаи, когато дадена регулация в Полша отнема три реда, а обемът й във Франция достига до три пълни страници. Регулациите на местно и европейско ниво от върха надолу са сложни и създават несигурност, тъй като се променят постоянно. В резултат на това, малките производители не съумяват да се справят с тях и, по думите на някои, това заема една трета от работното им време.

Дайте шанс на свободата

За съжаление, ОСП следва до голяма степен френския модел, т.е. регулациите от върха надолу. Но съществува и друг начин за “регулиране”“ в лицето – децентрализацията и реализиране на пълния потенциал на правата на собственост. Това би било значителна стъпка в посока “модернизиране и опростяване” на ОСП. Това означава френските земеделци отново да са отговорни за собствеността си, което не само ще спомогне за избягването на много от актуалните екологични проблеми, но и ще превърне армията от полуадминистратори в сериозни и отговорни предприемачи. Понастоящем, подобно на французите, много други европейски земеделци имат проблеми с конкурентоспособността, защото са притиснати между субсидии, задължителни вноски и регулации, които създават зависимост от политиците. Няма как да се развие предприемачески дух при подобни обстоятелства.

Свободата в сектора ще го мобилизира отново да се развива. Мнозина се страхуват, че либерализацията ще доведе до “индустриализация” в сектора и най-вече до презрителния за нас, французите, “продуктивизъм”. И наистина, в момента в една средностатистическа ферма за крави във Франция има около 53 крави, за разлика от фермите в Северна Европа, в които може да има до 400. Въпреки това една сериозна реформа, базирана на свободата на предприемачеството, може да доведе до специализиране в различни ниши, а не до “един” модел (разбирайте “немски”). Това, което е важно за предприемача, е да добавя стойност и да създава услуги. Все повече и повече потребители търсят “био” и “устойчиво” земеделие, т.е. има пазар за традиционно, неинтензивно и не хипер-специализирано селско стопанство. Не на последно място, вместо да разчитат на задължителни социални схеми, наложени от корпоративния картел, земеделците ще имат свободата да избират подходящия за тях начин да се застраховат срещу рисковете на природата и пазара.

Още проблеми

Тук трябва да добавим, че във френската институционална уредба съществуват и по-всеобхватни проблеми, които косвено се свързват и със земеделския сектор. Франция поддържа висока минимална работна заплата. Без значение дали се намирате в бизнес център като Дефанс (La Défense) или в безлюдната провинциална област като Крьоз, минималната заплата е една и съща. Това е същото като да имате еднаква минимална заплата във Франция и Мароко. Не е учудващо обезлюдяването на бедните райони, където пазарите са твърде малки и предприемачите не могат да си позволят да наемат хора на минимална заплата и все пак да останат на печалба. Тази политика създава териториален дисбаланс, затруднявайки земеделците, които нито могат да работят на печалба, спазвайки закона, нито могат да намерят квалифицирани работници в икономически западнали райони. В резултат на това, във Франция (но не само) много земеделци са в отчаяно положение.

Никой не желае реформи

Друг фактор, който пречи на реформите в сектора, е косвеното му политизиране в рамките на ЕС. Гласовете на фермерите имат непропорционално голямо значение в Брюксел. Политиците от отделните държави членки се стремят да “купят” гласовете на земеделците на местно ниво, като претендират, че защитават техните интереси в ЕС. Обичайният способ за постигане на това е чрез увеличаване възможно най-много на подкрепата за земеделците-избиратели, идваща от европейските “пари на чужди хора”. Сделката е следната- “Аз ти осигурих подкрепа, следователно трябва да гласуваш за мен”. Това е още един коз в ръцете на политиците, които винаги могат удобно да обвинят Европа в ситуация, в която не успеят да договорят достатъчно евросредства. Този порочен кръг затваря системата за каквато и да е значима реформа.

ОСП всъщност допълнително влошава местните законодателства на страните членки, а в същото време се очаква да реши техните проблеми. Стигаме до задънена улица. Все пак, може би има решение. Върнете свободата и отговорностите в ръцете на земеделците. Това в голяма степен означава ОСП да бъде ограничена до минимум на европейско ниво. Трудна задача, имайки предвид, че различните земеделски лобита и бюрократи черпят власт именно от ОСП и вероятно нямат никакъв интерес реформата да се случи.

Д-р Еманюел Мартин, Geopolitical Intelligence Services