Във фоайетата на много банки в Бейрут все по-често срещана гледка е клиентите да пълнят пачки 100-доларови банкноти в пластмасови торбички. Както изисква местното законодателство, всяка банкнота има свой сериен номер, записан на разписка. Наблюдавани са случаи, при които разписката е толкова дълга, че се влачи по земята, докато собственикът ѝ напуска клона на банката. Колкото и странно да изглежда, тази сцена би била често срещана, ако банките разполагаха с щатски долари. През последните няколко седмици обаче клиентите с часове чакаха на опашки, само за да научат, че нямат достъп до парите си. Всичко започва от слух, че повечето банки разполагат с по-малко от 2000 долара в трезорите си.

От стока, неизменно съпровождаща живота на ливанците, доларът изведнъж се превърна в мания. Ливанската лира е прикрепена към долара от 1997-ма година насам, като 1500 лири се равняват на 1 долар. Касови бележки се отпечатват и в двете валути; в магазините е често срещано да се върне ресто в комбинация между лири и долари. Официално нищо не се е променило. но нарастващата паника сочи друго. Протестите в Бейрут от 29-ти септември засилиха чувството за криза.

На много места долари не се зареждат и не могат да бъдат изтеглени от банкомат. Банките тихомълком свалиха лимитите за теглене до 1000 долара на ден и наложиха произволни правила, например забрана за доларови транзакции след 17 часа или през уикендите. Това кара предприятията да излязат на черния пазар, където доларът сега се търгува по 1600 лири, а на места достига и до 1750. Правителството уверява, че ситуацията е под контрол. Стойността на тези уверения обаче се обезценява почти толкова бързо, колкото и лирата.

Първите, които усещат негативните последствия, са бизнесите, нуждаещи се от твърда валута. Бензиностанциите например продават гориво в лири, но го купуват в долари. Те излязоха за кратко на стачка на 26-ти септември, за да протестират срещу недостиг на долара по официалния курс. Шофьорите също са притеснени, а мелничарите предупреждават за евентуален недостиг на хляб.
На 30-ти септември централната банка обеща да предостави долари по официалния курс на фирми, които внасят гориво, лекарства и пшеница. Това би трябвало да предотврати евентуален дефицит на стоки. От друга страна тази мярка би принудила Ливан да оперира с два паралелни валутни курса. Недостигът на долари не е задължително лоша новина, тъй като би обезкуражил вноса и би намалил дефицита по текущата сметка, който миналата година се равняваше на 25% от БВП. Тези събития обаче ще бъдат болезнени, предвид факта че Ливан е толкова зависим от вносни стоки.

Подобни решения са далеч извън правомощията на повечето ръководители на централни банки. Не и за Риад Саламе (Riad Salamé), който ръководи Централната банка на Ливан от 1993 г. Почитателите му го хвалят за това, че поддържа валутата стабилна през години на политически хаос. Централната банка изглежда добре капитализирана, като в края на юли притежава 37 млрд. долара чуждестранни резерви и не би трябвало да има проблеми с финансирането на базови стоки от внос. Техните стойности се колебаят между 4 и 5 милиарда долара годишно.

Според бивши служители на банката обаче активите са затруднени от задълженията на страната. За да запази обвързаността на валутния курс към долара, банката заема долари от търговските банки при по-високи пазарни курсове. За няколко години това решение беше приложимо. Банките, повечето от които са под контрола на политици и техните роднини, реализираха значителни печалби, а централната банка разполагаше с долари, чрез които да покрие двойния дефицит (т.е. дефицитът по текущата и по валутната сметка). Фискалният дефицит за миналата година беше 11%, а държавният дълг – над 150% от БВП, което го нарежда сред най-високите в света.

Подобно на пирамидална схема обаче, този цикъл работи само при постоянно вливане на „свежи“ пари. След десетилетие на стабилен растеж, депозитите в търговските банки започнаха да се свиват , а лихвите достигнаха 20%. Въпреки това частните банки продължават да наливат пари в централната банка. Те разполагат с депозити на стойност 147 милиарда (в долари и лири) в края на юли, което е 23% скок спрямо миналата година. Към момента около 57% от общите активи на банковия сектор се намират в централната банка, което е увеличение в сравнение с 51% миналата година и най-виското ниво за това десетилетие.

Страната се нуждае от икономически растеж и по-нисък дефицит, но е малко вероятно което и да е от двете да се случи. Бюджетът за 2019 г., одобрен през юли, цели намаляване на дефицита до 7.6%, но това изглежда по-скоро като прах в очите. Ливанският център за политически проучвания изчисли, че 46% от спестяванията идват от отлагане на плащания към доставчици. Правителството не постигна достатъчен напредък и нито с намаляването на държавния дълг, нито с редуцирането на субсидиите за електричество, които са в размер на 2 млрд. долара годишно (или 4% от БВП).

Разходният план се базира на прогнозиран ръст от 1.2%, а тази прогноза може да се окаже оптимистична: за сравнение миналата година БВП е нарастнал само с 0.3%. Международният валутен фонд очаква дефицит от над 9%. Малко индустрии се справят добре, търговията на дребно също буксува. Строителството, което заема около 10% от работните места в страната, е в застой. Броят на издадените разрешителни за ново строителство през първите осем месеца на 2019 г. е намалял със 17% спрямо миналата година. Високите лихви правят заемите недостъпни за много предприятия. Единствената положителна тенденция е разрастването на туризма, който се радва на най-доброто си лято от 2011 г. насам.

Преди няколко години държавите от Персийския залив можеха да предложат спасителен план. В наши дни обаче те не са толкова щедри, отчасти поради търкания с ливанското правителство, считано за твърде толерантно към Хизбула. Все пак Ливан успя да си спечели международен пакет от помощи в размер на 11 милиарда долара. Той е предимно под формата на заеми с преференциални условия и беше договорен миналата година. Към момента обаче е замразен, докато Ливан изпълни обещаните реформи. На правителството ще е все по-трудно да привлича капитали от чужбина. Рейтинговата агенция Fitch наскоро намали кредитния рейтинг на Ливан на CCC. На 1-ви октомври Moody’s подложи „джънк статуса“ на Ливан (т.е. статус с висока степен на риск) за преглед с перспектива за допълнително понижаване.

От друга страна военните и олигарсите, които управляват Ливан, са заети с препирни помежду си. Кабинетът дори не заседава в рамките на шест седмици това лято, когато при престрелка бяха убити двама служители от правителството. Тази година стотици работници, обслужващи бизнесите на премиера Саад Харири, бяха или уволнени, или изплащането на заплатите им беше забавено. Обстановката стана още по-гореща, когато господин Харири беше разобличен от статия на „Ню Йорк Таймс“, че е дал 16 млн. долара на южноафрикански бикини модел, с когото се срещнали на парти. Излишно е да казваме, че валутата, в която е било платено на модела, е долари.

Има едно нещо, което дели Ливан от истинска финансова криза. Това е големия златен резерв на страната. Ливан е на второ място по златни резерви в близкия изток със завидните 286.8 тона жълт метал в трезорите си. Много от ливанците имат и значителни частни спестявания в злато, като според оценки на World Gold Counsil, частно притежаваното злато е на 150 тона. За държава с популация малко над 6 милиона човека, това е завидно количество злато. Ако кризата се задълбочи, и Бейрут отново се превърне в синоним на разруха и война, именно златото ще се превърне в основната разменна монета не само на държавно ниво но и може би в своеобразен билет за хората, които ще се превърнат в новата вълна икономически емигранти, този път обаче с джобове пълни със злато.