Хонг Конг - Градът на Живота

Китай е наистина огромна страна, в която може да се види всичко. Давах си сметка, че Сиан и даже столицата Бейджин са само част от една огромна територия с население от  милиард и 300 милиона души. Темповете на развитие тук са наистина зашеметяващи, но очевидно има нещо, което никаква новост не ще успее да заличи. И това е онази виталност на нацията, съхранила я цели пет хилядолетия-уникална смесица между умението да се приспособиш към новото,като отстояваш традицията”.

Точно затова се питах как ли стоят нещата в Хонг Конг-територия, която повече от 150 години живееше при различни порядки и политическа система.

Както е известно след полунощ на 30 юни 1997 година разделените територии обединиха усилията си за развитие. Историческото събитие беше определено от специалистите в цял свят като забележително.”Една страна,две системи” се оказа добре намерената формула на обединението.

А аз се питах дали 150 години са достатъчни за заличаване на традициите и дали глобализацията е успяла да надвие хилядолетната идентичност? И видях следното-макар че 95 процента от населението е китайско- Хонг Конг е истински интернационален град, съчетава в себе си може би най-хубавото и от Изтока, и от Запада, оставайки неповторимо индивидуален. Да вземем за пример”Екскюзми бийч”-„плажът на извиненията”. Наречен е така, защото е малък и в курортния сезон така се претъпквал с хора, които, плувайки, често се блъскали и трябвало непрекъснато да се извиняват един на друг. А на брега на залива има малка пагода и статуя на Буда със златна корона. Смята се, че ако докоснеш статуята или короната и после  парите в джоба си, ще се сдобиеш с благоденствие, успех, ще бъдеш много щастлив и вечно млад. Аз също го направих.

Специалният административен район, както понякога бива наричан Хонг Конг , се състои от 260 по-големи и по-малки острова. Земята е крайно недостатъчна. Повечето хора живеят в малки едностайни жилища, а да притежаваш кола е истински лукс и то не защото не можеш да си позволиш нейната цена, а тази на паркингите и гаражите.

Освен банковото дело сред водещите отрасли е туристическата индустрия. Тук се инвестират огромни средства в специална програма, която цели Хонг Конг да оправдае не само названието”Благоуханно пристанище”, но и другото-”Градът на живота”-динамичен, разнообразен, пълен с енергия, цветен и вълнуващ, знаещ стойността на парите и предлагащ много места за забавления-на малко място и за кратко време.

И няколко думи за религията. Докато хората в  света вярват и се молят на богове и пророци  като Иисус, Заратустра и Мохамед, то в Китай най-почитан все пак е мъдрецът Конфуций. Той е роден през 6- ти век преди Христа в градчето Цюйфу. Легендата гласи, че това събитие било предизвестено от появата на еднорог, който държал в устата си нефритена плочка с изписан текст: „Чисто като кристал дете ще се роди и ще стане цар без царство”. Правилно е името му да се произнася Кун фу цзъ – което буквално означава „Почитаемият Учител Кун.” Висша цел на неговото учение е хуманността. Нещо повече, това учение представлява цяла епоха в духовното развитие на човечеството. Отношението към ближния като към равен, независимо от положението му в обществото, е идея на Конфуций. ”Не се безпокой от това, че хората не те познават, безпокой се, ако ти не познаваш хората”, казвал често той.

Вече 25 столетия за неоспоримите истини от живота, китайците започват фразата си така: “Казал го е самият Конфуций…” И това е достатъчно, защото мъдростта на Учителя не само надживява вековете,  но  се оказва универсална философия и политическа мисъл, повлияла не само на китайската история, но и на световната цивилизация.

Когато знаменитият пътешественик Марко Поло разказал във Венеция  за чудесата на Китай малко хора му повярвали. Историите му изглеждали невероятни и несъвместими с представата на европейците, убедени че именно техният континент е  „Център на света”. Но това не били измислици. След като видях не малко от Китай, се убедих, че великият пътешественик не е можел да намери по-точно име на издадената в края на 13 век „Книга на чудесата”.

СИМЕОН ИДАКИЕВ