Едно от най-значимите събития на пазара на злато през последните три години е репатрирането на златни резерви от централните банки. Под репатриране имам предвид пренасяне на злато, съхранявано в трезори в Лондон (и не само), в тези у дома.

Повече по темата тук: Проучване: Централните банки връщат своите златни резерви у дома

Според статия в Times of India, към 31 май 2024 г. Резервната банка на Индия е репатрирала 100 тона злато от своите лондонски трезори. Понастоящем Индия е осмата по големина държава по отношение на златните резерви, като в края на първото тримесечие на тази година притежава 822,1 тона злато.

От тези общи резерви в края на 2023 г. 413,8 тона злато се държат в чужбина. По този начин почти една четвърт от резервите бяха внесени в страната. Нека видим защо беше взето това решение и какви последици може да има то.

Защо златните резерви се държат зад граница?

Съществуват няколко причини, поради които централните банки, често от развиващите се икономики, държат златни резерви зад граница. На първо място, това е заради сигурността на резервите. Популярна поговорка от финансовите среди гласи „не дръж яйцата си в една кошница“. В този случай правилната версия би била „не дръжте резервите си в един трезор“.

Друга причина е лесната търговия. Много по-лесно е да имаш няколко добре обезпечени резерви и да търгуваш само с правото на собственост върху тях, отколкото да ги носиш със себе си при всяка сделка.

Също така е и по-евтино. Наличието на определени сейфове, които вече са добре защитени и широко използвани, води до по-ниска цена, тъй като тя се прилага към стойността на авоарите.

И една последна причина – геополитиката. Държането на резерви в сейфове на друга държава означава доверие в държавата депозитар.

Защо Индия има златни резерви в чужбина?

Но в случая на Индия не всички тези критерии са били в основата на съществуването на златни резерви в Лондон. Те са се озовали там в резултат на поредица от злополучни събития.

През 1991 г. индийската рупия претърпява сериозно обезценяване. Само през тази година рупията губи почти 43% от стойността си спрямо щатския долар. Натискът беше причинен от умишленото обезценяване от страна на Резервната банка на Индия поради ниския износ.

До този момент Индия е била нетен вносител. Цената на индийския износ беше твърде висока и неконкурентна на тази на износа от Китай.

Поради тази причина на 1 юли 1991 г. RBI решава да девалвира рупията спрямо долара – от 21,2 рупии за долар на 23 рупии за долар. Само че се получава ефектът на доминото и на 3 юли 1991 г. един долар струва над 26 рупии.

За да противодейства на това, Централната банка на Индия заема 405 млн. долара от Bank of England и Bank of Japan. С тези средства Резервната банка на Индия щеше да закупи индийски рупии от валутните пазари, като по този начин намали излишъка от девалвационния шок. Но този заем трябваше да бъде гарантиран. Така 46,91 тона злато бяха транспортирани до трезорите на Bank of England. Въпреки че заемът е изплатен до края на 1991 г., РБИ решава да запази златните резерви в Лондон.

Защо Индия репатрира златните си резерви?

Както беше споменато, репатрирането на златни резерви може да има геополитическо въздействие върху отношенията между две държави. Въпреки че Резервната банка на Индия твърди, че причината за репатрирането на 100 тона злато са нарастващите разходи за съхранение поради повишаването на цената на златото, това не може да бъде единственото обяснение.

Тенденцията централните банки да репатрират златни резерви се засили след избухването на войната в Украйна. Виждайки множеството санкции, наложени върху държани от Русия активи в чужбина, централните банки по света решиха, че ще е по-разумно да върнат златните си резерви в националните си хранилища.

Друг пример е изземването на златните резерви на Венецуела от Bank of England. Президентът на страната Николас Мадуро, който непрекъснато работи чрез политическото си влияние върху Централната банка на Венецуела, не е признат от Обединеното кралство за легитимен президент.

Така на 30 юни 2023 г. бяха конфискувани резерви от 31 тона злато, чиято стойност днес е почти 2,5 млрд. долара.

Последици

Нарастващото влияние на Изтока върху световния пазар на злато през последните две години става все по-очевидно. Докато на Запад на златото се гледа като на „реликва от миналото“, Изтокът все повече инвестира в жълтия метал.

Това явление е видимо на всички възможни пазари. Спот пазарът, физическата търговия със златни кюлчета и монети е все по-търсен в Азия. От друга страна, годишното търсене на физически златни продукти в Европа спада с 53% през първото тримесечие на тази година.

Освен това, ако погледнем движението на капитали в борсово търгуваните фондове за злато (ETF), през последните 13 последователни месеца в Европа се наблюдава постоянен отлив от тези фондове, което говори за това, че златото се продава. От друга страна, в Азия се наблюдава приток на капитали, което означава инвестиции.

В светлината на тези събития тенденцията е ясна. Златото напуска Запада и се насочва на Изток.

Заключение

Макар че в световен мащаб 100 тона злато не са много – на повърхността има над 212 000 тона злато – в настоящия контекст решението на Резервната банка на Индия е решение, което западните лидери трябва да преценят.

Ако тази тенденция се запази, шансовете цената на златото да продължи да се покачва се увеличават с всеки изминал ден.