„Едно пътешествие първо трябва да се определи по време и пространство, след това да се избере посока и крайна цел. И на последно място да се осъществи.” Тази мисъл не е моя, а на известния американски писател и пътешественик Джон Стайнбек.

Моето пътешествие започна от столицата на Испания и когато автобусът напусна Мадрид си помислих, че наистина съм за завиждане. Защото пътувах към Толедо. Едва ли има човек, който при споменаването на това име да не възкликне:”О, зная, това е Испания!” До такава степен този малък град се е превърнал в синоним на страната. А защо, ми предстоеше да видя….

Бях чел, че средновековният град е съхранил почти напълно облика си, независимо от времето и превратностите на съдбата.

Най-после пристигнахме и аз реших да потърся отговорите горе на хълма, към който водеха криволичещите колоритни улички зад могъщите крепостни стени. Поспрях при внушителната порта, строена от маврите още през 14 век, която беше доказателство, че всяка епоха е оставила следи тук, извайвала е както се създава картина-щрих по щрих-неповторимото лице на този град. Затова няма сезон, в който да не е буквално „нападнат” от туристи. За този град отдавна са отминали времената на външни опасности и днес той е една от най-популярните атракции на Испания. Тесните му кълдъръмени улички, за които споменах, носят очарованието на средновековната кастилска атмосфера, примесени с духа на туристическо средище.

Онова, което властно грабва погледа е гледката на пъстрите малки магазинчета, съхранили стари занаяти. Особено прочуто е майсторството на производителите на хладни оръжия-ножове, мечове, ками. И безброй други сувенири, защото Толедо днес се препитава главно от туризъм.

Испания Симеон Идакиев Tavex

Вървейки през лабиринта на уличките човек попада ту на оживени площадчета, ту на безмълвни кътчета, където може да се стресне даже от звука на собствените си стъпки.
Видимо е влиянието на архитектурата на маврите, но преобладават катедралите в готически стил. Те са уникални като архитектура и са събрали в своята пищност представата за света, в който Бог е благословил величието на иберийците. Това самочувствие не е случайно, защото историята на Кастилия е наистина забележителна.

Една от най-значимите катедрали е „Сан Хуан де лос Рейес”, подарена от крал Фернандо V на съпругата му Изабела Кастилска в края на 15 век. Именно тази кралица играе важва роля в историята за откриване на Новия свят от генуезецът Христофор Колумб, който получил нейната благословия ва 3 август 1492 година начело на три каравели се отправил на запад в търсене на Индиите. През 15 век да се намери по-лесен път от „пътя на коприната” е било мечта не само на великите мореплаватели, но и на алчни търговци и колонизатори.

Иберийците печелят надпреварата, защото първи успяват да изчистят от представата си за света митологичното и фантастичното, според което Ерусалим е в центъра на плоскостта, наречена Земя. По стъпките на първооткривателя скоро тръгва вълна от пътешественици и колонизатори, чиято мисия има противоречиви резултати, но е едно е сигурно-те откриват нови, неподозирани хоризонти пред Европа.

Но да се върна на катедралата „Саон Хуан де лос Рейес”. Тя приютява безценна колекция от картини на Ел Греко, Веласкес, Тициан, Ван Дайк и е една от най-красивите в страната. Строежът й започва през 1227 година и продължава цели три столетия. Богатството на декорациите и многобройните шедьоври на изкуството я правят не само молитвен дом, но и изключителен религиозен музей. Дълга е 120 и широка 59 метра, покрива поддържат 88 колони. За съжаление от тесните улички на Толедо погледът не може да обхване цялата величествена постройка.

Органът в катедралата „Саон Хуан де лос Рейес”

Тя и останалите архитектурни шедьоври на града стават причина през 1986 година той да влезе в списъка на световните културни забележителности под егидата на ЮНЕСКО.
Знае се, че когато това селище става част от Римската империя го наричали Толетум. Между 6 и 8 век е столица на Вестготското царство и важно църковно средище. През 712 година градът е завладян от маврите, през 1085-та е отвоюван от тях и остава столица на Кастилия чак до 1560 година. Малко известен е фактът, че по време на испанската гражданска война в него са се водили сражения цели 70 дни. За щастие това днес не личи.

В Толедо има и музей, който почита паметта и на Ел Греко. Зад името, което се превежда като „Гъркът” се крие големият майстор, критянинът Доминикос Теотокопулос, чието изкуство времето е запазило живо. Казват за него, че бил човек от народа, намирали го за малко луд, чували го да разказва странни неща и да скита по улиците, облечен като Александър Велики. Присмивали му се, правили си с него дебелашки шеги. Но както пише изкуствоведът Георгиус Сеферис:” Този странстващ зограф целият изгоря като истински майстор-занаятчия в собствените си творения, даде на поколенията нов поглед и проми зрението ни както небето се прояснява след дъжд и най-малкото листче на храстите засиява.”
И един изключително любопитен факт-при строителни работи в църквата „Санто Томе” зад прочутата картина на Ел Греко „Погребението на граф Д. Оргас” намерили самия гроб на велможата.

Както вече казах туристите не секват в този град даже и в следобедните часове, времето на прочутата „сиеста”. Изпепеляващо слънце успява донякъде да прогони част от хората, някои от магазинчетата хлопват кепенци, но това не трае дълго.

Евро

Продаваме 1,9620 1.95 1,9500 1.962 1,9620

Купуваме 1,9500

Сравнение Известие Добавете към количката

Надморската височина на града е около 700 метра. Хълмът, заобиколен от три страни от клисурата на река Тахо и защитен от добре укрепена крепост, е бил наистина трудно превземаем.

Толедо е прекрасен, но аз искам да споделя с вас спомените си и от Саламанка. Когато я зърнах от автобуса на другия бряг на река Тормес си помислих:”Какво по-напред, господи?”, защото можех да остана в нея само няколко часа, а всички, които са били вече тук казваха, че цял ден не би ти стигнал да обходиш неповторимата й старинна част. Не ми оставаше нищо друго освен да препускам задъхан по романтичните улички.

Един мой приятел бе написал, че Саламанка е „две катедрали, три университета и най-красивият голям площад в Испания, част от автономната област Кастилия и Леон, наречена още Стара Кастилия, както в миналото са назовавали цялата страна.” Вярно е всичко това, градът е не само древен, а истински музей на открито. Направи ми мпечатление, че сградите са с особен цвят на старо злато. Оказа се, че това е така, защото са съградени от камък, който съдържа желязо и в контакт с въздуха оксидира.

Задържах се по-дълго пред старата катедрала с колони и капители, въздигната още в далечния 12 век. Нямах време да я разгледам отвътре, но открих на фасадата фигура, която удивително напомня космонавт-едно от „доказателствата”според фон Деникен за посещения на планетата ни от извънземни цивилизации.

Възпитаници на университета в Саламанка са плеяда именити люде, между които Сервантес, Лопе де Вега, Калдерон и даже Игнасио Лойола, родоначалникът на ордена на йезуитите. Не ми стигна времето да открия паметника на дългогодишния ректор на стария университет Мигел де Унамуно с трогателния надпис :”Пазя в сърцето си твоята душа. И ти златна Саламанка, когато си отида от този свят, запази спомена за мен.” Молба, която градът беше изпълнил.

Сбогувах се със Саламанка на знаменития Пласа Майор.

Сеговия, разположен на 92 километра от столицата Мадрид, е един от най-очарователните градове на Кастилия.

Първото, което се хвърля в очи, е римският аквадукт, за чието описание думите са недостатъчни. Даже камерата ми не успя да обхване изцяло грандиозния строеж. Звучи невероятно, но е истина, че това циклопско съоръжение е построено в края на І и началото на ІІ век след Христа, по време на управлението на Флавиите. Известно е, че императорите на тази династия разрешавали римско и латинско гражданство на много жители на провинциите на империята и допускали в Сената знатни техни представители, което предизвиквало голямо недоволство, но това била мъдра постъпка, която крепяла устоите на империята.

Но сега аз бях поразен от устоите на аквадукта. За да получите известна представа ето няколко цифри: на височина 29 метра се извисяват 129 арки от гранитни блокове, които не са споени с никакъв разтвор, така наречаната суха зидария. Едно наистина изключително постижение на инженерната мисъл и строителство по онова време. И още-за направата му били употребени 20,400 каменни блока като с ювелирна точност бил постигнат наклон от един градус. Централната му част е наричана още „Мостът на дявола” поради някаква местна легенда, която така и не успях да науча. Стои това чудо на човешката мисъл, усилие, дързост и сякаш се присмива на времето, стои непокътнато въпреки природните катаклизми. Между другото, аквадуктът и днес е годен да доставя вода. Най-тъжното е, че устоял толкова векове на какво ли не, сега той е застрашен от замърсяването на околната среда и най-вече от така нареченият „смог”. Уж съвременният човек бил по-умен от своите предци-отдавна подлагам на съмнение това твърдение……

В историята си Сеговия има два ясно различими периода-по време на римското владичество и към 12-13 век, когато прогресът отново спохожда тази област. Даже кратка разходка по улиците ти дава възможност да се убедиш, че архитектурата му е смесица от готически и бароков стил, но е видимо влиянието на романската култура, както и елементи, които подсказват някогашното присъствие на маврите на Иберийския полуостров. Някои оприличиват тази смесица като собствен уникален стил, единствен, дори нарицателен за Сеговия. Даже църковното строителство е с олекотен градеж, изящни форми, извисеност и стремеж към светлина.

Римски акведукт минаващ през града

Една от най-големите забележителности на Сеговия е катедралата на Пласа Майор. Строена е през 1525 година по подобие на катедралата в Саламанка и от същия архитект-Хуан де Онтаньон. Той умира, недочакал да види творението си, заместват го синът му Родриго и архитект Гарсия де Кубиляс и така катедралата била завършена през 1558 година. Тя, без съмнение, е един от най-забележителните готически храмове в Испания. Припомних си прочетената и струва ми се много вярна фраза, че великолепието на катедралите не е случайно, защото архитектите в Средновековието се надпреварвали, къде от суетност, къде от желание да угодят на Бога да сътворят възможно най-внушителния и красив храм.
И още една история-казват, че в катедралата освен на нейните създатели, бил и гробът на Мария дел Салто, еврейка, обвинена несправедливо в прелюбодеяние. Осъдили я, била хвърлена от скалите, но при падането тя се помолила на Дева Мария, която я спасила.

Сеговия е малък град, населението му едва ли надхвърля 60,000 души, но неговите замъци, средновековни забележителности и църкви са станали причина по-голямата част от тях да бъдат обявени от ЮНЕСКО за неразривна част от световното културно наследство.

Евро

Продаваме 1,9620 1.95 1,9500 1.962 1,9620

Купуваме 1,9500

Сравнение Известие Добавете към количката

Най-големият си разцвет като артистичен, църковен и културен център градът постига през 15 век. Но е много приятно да се броди по неговите улици и днес, няколкостотин години по-късно.
Не можех да се разделя със Сеговия преди да съм видял нещо наистина изключително, едно от най-изящните архитектурни творения в Кастилия, замъкът Алкасар, който стои като страж над долината, през която текат реките Ересма и Кламорес.

Липсват писмени сведения как точно е изглеждал той първоначално, затова се разчита на някои догадки. Тъй като очевидно открай време е съчетавал функциите и на владетелски замък, и на военно отбранително съоръжение, някои изследователи съзират в него прилики с културата на келтите. Неотдавна, благодарение на архиви открити в библиотеката на Ватикана, се разбра, че замъкът е служил като крепост още по времето на Римската империя. Основание за това твърдение дава строежът му, за който били използвани блокове като тези, с които бил построен и аквадуктът. Твърде вероятно е Алкасар да е бил обитаван и достроен от вестготите и маврите, но едно е сигурно-той е неразривна част и от християнския период на тези земи.

През 11 век крал Алфонс VІ го възстановява и заселва, а неговият наследник, Алфонс VІІІ го превръща в свое жилище и резиденция.

Съвременният си облик замъкът придобива през 13 век. Именно в него две столетия по-късно били коронована Исабела Кастилска, която, както е знайно, става покровителка и финансира усилията на Колумб да намери път до Индиите. През 1570 година в него Филип ІІ се жени за четвъртата си съпруга Ана Австрийска.

Замъкът в Сеговия

През 1587 година замъкът е реконструиран за последен път и придобива днешния си вид. Историята е запазила имената на архитектите-Хуан Ерера и Франсиско Морар.
Замъкът е истинска галерия на уникални произведения на изкуството. Повечето картини изобразяват сцени от живота на кралските династии, сменяли се през вековете, много са и портретите, рисувани от световноизвестни майстори на четката.

Най-популярна и внушителна на мен ми се стори „Залата на кралете” / Сала де Рейес / с фризове, които изобразяват всички испански крале и кралици до 16 век.
От многобройните бойници и площадки се откриват прекрасни панорами към реките и околната местност, но става и пределно ясно колко труднодостъпен е той. Безспорно и на тази особеност се дължи неговото дълголетие.

В края на 18 век в Алкасар бива основано легендарното кралско артилерийско училище на Испания. Днес в неговите зали са експонирани изключително любопитни предмети, оръжия и доспехи.

Тук си помислих, че има места, които времето не само щади, а сякаш отминава. Вековете прелитат без да ги докоснат или оставят само лека патина-като грим върху женско лице, положен не да скрие годините, а да подчертае красотата на чертите му. Когато това се случи с градове като Толедо, Саламанка и Сеговия, вече прилича на чудо, сякаш получаваме подарък от миналото, който изважда на показ тяхната хубост, за да ни убеди, че за истинската красота няма възраст.
Толедо, Саламанка и Сеговия са не само три от най-ярките забележителности на Испания, не просто част от миналото на страната, но и еманация на нейните душевност, същност, очарование и магия.