Докато съвременната парична система със сигурност има много критици, един от нейните успехи е, че вече не се нуждаем от услугите на т.нар. “златни регулатори”. В края на 17-ти век, работата на “златните регулатори” е била да изследват златните монети, за да определят дали те са с подходящо тегло и чистота, а също така и да ги модифицират (т.е. регулират), ако е необходимо. Когато приключи, регулаторът поставял печат за одобрение на монетата и я връщал в обращение.

Работата по регулиране на монетите днес може да изглежда странно. Но това бил гениален начин за справяне с липсата на стандартизация, която създавала сериозни проблеми в паричните системи през 17 и 18 век, особено в колониите. Тогава в Северна Америка нямало вътрешно снабдяване с монети, така че заселниците разчитали на объркващо множество от чужди монети като средство за размяна – всяка със собствено тегло и чистота, и най-вече с лошо качество. Това включвало не само сребърни монети като испанските долари или английските крони, но също така и сериозна гама златни монети, включително португалски джои и моидоре, английски гвинеи, френски луидори и пистоли, немски каролини и испански дублони.

До изчерпване

Златна монета 100 турски куруша

Продаваме 1149,00 лв. 1046 1046,00 1149 1149,00

Купуваме 1046,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Всяка от тези чуждестранни златни монети е била изсечена с уникално количество жълт метал. Например, популярната португалска златна монета half Johannes или “half Joe” напускала монетния двор с тегло 221 грейна и с 91,7% чистота, докато плътния испански дублон тежал 416 грейна (1 грам ~ 15 грейна). Поради постоянното износване и незаконното подрязване, докато циркулирали тези монети неизбежно губели част от масата си. Задачата да претеглят, да проверяват за фалшификати и да изчисляват подходящата парична стойност на всяка златна монета била доста уморителна за търговците.

Вижте повече по темата: Интернационалните златни монети – първият опит за стандартизиране на парите

За да им помогнат да определят цената, по която да приемат определена монета, властите публикували таблици с тегла и стойности на златните монети. Тези стандарти били изготвяни от различни законодателни органи или от самите търговци. По-долу е показана таблица на Нюйоркската търговска камара от 1770 г .:

Нека да разгледаме пример за използването на тази таблица от американски търговец. Да предположим, че клиент предлага на търговец от Ню Йорк леко износен half-Joe. Търговецът измерва монетата и открива, че тежи точно 9 dwt или 216 грейна (dwt е архаична единица за измерване на тежести, която произтича от теглото на денариуса, 1 dwt = 24 грейна = 1.55 грама).

Измерването на теглото на монетите е лесно, но е малко вероятно търговците да имат времето и опита да проверяват нейната чистота. Докато един португалски half-Joe е изсечен с чистота 91,7%, добър фалшификат може да е само с 88%. Ако някой търговски партньор по веригата оспори автентичността на монетата, търговецът, който случайно я е приел, можел да се окаже със сериозна загуба. За да се премахнат всякакви съмнения, заподозряната монета се давала на местния регулатор, който да я тества. След премахване на малка част от монетата, регулаторът проверявал златното ѝ съдържание. Ако се окажело, че всичко е наред, той включвал тестваната секция отново в монетата и поставял печат с инициалите си върху нея. След като била одобрена по този начин от оторизирано лице, монетата вече по-спокойно се връщала на пазара.

История на парите от злато

Тази функция на “надзирател” напомня за ролята, която играели сарафите в китайската парична система от 17-19 век. Подобно на Северна Америка, Китай също така бил наводнен с пълната гама чуждестранни монети. Местните сарафи тествали чуждите монети, за да проверят съдържанието на сребро. Ако монетата издържи теста за чистота, сарафът поставял своя уникален печат върху нея, обикновено китайска буква или символ. С течение на времето чуждестранните монети, циркулиращи в Китай, събирали множество печати. Гениалността на тази система била, че дори наивен китайски потребител можел спокойно да приеме и най-странната монета, знаейки, че е преминала успешно теста на професионалните оценители – и колкото повече печати, толкова по-добре.

Подпечатан испански сребърен долар от 1807 г.

Тестването за чистота е само едната теория за ролята, която играели “златните регулатори” в Северна Америка. Има и втора теория. Те са били не само надзиратели, но са действали и като подобрители и коректори на съдържанието. За да разберем защо е било така, нека да вникнем малко повече в динамиката на тези процеси в Северна Америка през 1700-те години.

До изчерпване

Златна монета 100 турски куруша

Продаваме 1149,00 лв. 1046 1046,00 1149 1149,00

Купуваме 1046,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Ако погледнете таблицата по-горе, ще забележите, че Търговската камара в Ню Йорк е посочила като минимално допустимо тегло на един half-Joe 216 грейна. Но току-що изсечен half-Joe всъщност тежал 221 грейна. По този начин стандартът на Търговската камара толерирал разпространението на half-Joe с по-ниско тегло. (Същото е било направено и с други монети, включително и с дублона, който при изсичане тежал 418 грейна, но бил приет от Търговската камара с тегло 408 грейна). Осигуряването на известен диапазон вероятно е било мъдър ход. Монетите, използвани от нюйоркчани, идвали от далечни области и неизбежно страдали от износване.

Ремонт на златна монета

Но ако някой half-Joe е изгубил прекалено голяма част от първоначалното си тегло, той нямало да изпълни стандарта на Камарата. Тук е мястото, където “златният регулатор” можел да бъде от полза. Да предположим, че half-Joe е донесен в банка, но е установено, че тежи само 207 грейна, доста под стандарта на Камарата от 216 грейна и първоначалното му тегло от 221 грейна. Банката можела да купи монетата на занижена цена, и след това да изпрати монетата с поднормено тегло на регулатора. Регулаторът пристъпвал към изрязване на част от монетата и вмъквал по-чист (и по-тежък) златен щифт в дупката, довеждайки теглото на монетата до стандарта от 216 грейна.

След това регулаторът отпечатвал инициалите си върху “корекцията”. Печатът на регулатора бил доказателство, че всяка златна монета отговаря на стандарта за тегло на Камарата и при всички случаи улеснявал преминаването ѝ от ръка в ръка. Ето как изглеждала монета с прибавен от регулатора златен щифт с печат:

През 1700-те години в САЩ циркулирали само чуждестранни златни монети. Работата на “регулатора” била да претегли всяка една от тях. При тегло по-ниско от стандарта, той добавял щифт и го парафирал (като монетата по-долу, парафирана от Джон Байли). При по-голямо тегло, от монетата се остъргвало съответното количество .

Монетата можела също така да бъде модифицирана и по начин, който при необходимост да намали теглото ѝ до стандарта на Камарата. Ако в Ню Йорк се появи току-що излязъл half-Joe, тежащ 221 грейна, собственикът му нямало смисъл да го харчи като такъв. Като се вземат предвид стандартите на Камарата, един half-Joe от 216 грейна бил достатъчен за закупуване на стоки и услуги на стойност £3 и 4 шилинга (или взимане на заем от £3 и 4 шилинга). Монетата от 221 грейна можела да бъде депозирана в банката за по-голяма сума, да кажем £3 и 5 шилинга. След това “златният регулатор” на банката отнемал от теглото ѝ необходимото количество и поставял печат с инициалите си отгоре. Така модифицираният half-Joe можел да циркулира легално, въпреки че от него е било изрязано малко количество. Монетата изглеждала така:

Обърнете внимание на плоската част в дъното, където half-Joe е подрязан от регулатора.

Така че ролята на “златния регулатор”, независимо дали става дума за пазител или подобрител, или по малко и от двете, е била да въдвори някакъв ред в хаоса на многомонетната парична система. Привеждайки златните монети в съответствие с определения стандарт, той помагал за гарантирането на взаимозаменяемостта на монетите в Северна Америка. А поставяйки печат с инициалите си върху златните монети, регулаторът предоставял на обществото и гаранция за чистотата на тяхното съдържание, като премахвал несигурността, свързана с приемането на непознатите монети.

До изчерпване

Златна монета 100 турски куруша

Продаваме 1149,00 лв. 1046 1046,00 1149 1149,00

Купуваме 1046,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Към началото на 19-ти век вече няма нужда от “златните регулатори”. Повечето от недостатъците на старата нестандартизирана парична система са премахнати. Хартиените пари до голяма степен са изместили златните монети и почти няма случаи, в които търговците да се притесняват от фалшификати или негодни монети. Що се отнася до по-дребните сребърни монети, те в крайна сметка са заменени от токени – символични монети, стойността на които се диктува не от металното им съдържание, а от обещанието на емитента да ги изкупи обратно на фиксирана цена. Макар че времето им вече е отминало, “златните регулатори” остават свидетелство за голямата човешка изобретателност в сферата на паричната система.