Как добивът на злато прави България по-богата

Тезата, че България се ограбва чрез добив на злато, се появява всеки път, когато се повдигне темата за златото. Понякога процесът се представя като унищожителен за природата и ограбващ за нацията. Защо златните концесии изобщо не нанасят въпросните щети, вече е коментирано в блога на Tavex от Боян Рашев.

Тук обаче ще обърнем имагинерната златна монета и ще разгледаме другата страна на темата. А тя е как добивът на злато всъщност прави България и българите по-богати.

Добивът и запасите от злато през последните няколко години

Последните години бяха много интензивни за добива на злато в България. Някои от ключовите по-важните събития през периода включват:

1. Започна работата на първия новоразработен рудник

През 2019 г. стартира дейност първият новоразработен рудник от над 40 години насам – „Хан Крум“ в местността „Ада тепе“ край Крумовград. Той се обработва от „Дънди прешъс металс Крумовград“.

2. Откри се още повече злато

През март 2021 г. Velocity Minerals откри над 156 хил. тройунции злато в находището „Обичник“ от зона „Дурусу тепе“, но това количество може да нарасне. Пътят на златото е дълъг и докато стартира добивът му е напълно възможно да бъдат открити още по-големи залежи. Причината за това е, че компанията стартира сондажи и в други части от находището, след като оповести откритието.

Преди това бяха открити и 457 хил. тройунции и в находището „Розино“, част от площ „Тинтява“, намиращо се на 40 км от „Ада тепе“. Предварителните проучванията в зоните „Лалково“ и „Воден“ показаха съдържание на злато от съответно 1,18 грама злато на тон руда и 1,31 грама на тон. В недалечно бъдеще ще бъдат оповестени и резултатите от проучванията в “Иглика“.

3. „Дънди прешъс металс Челопеч“ се отказа от проучване в региона на Стара Загора

Вероятно към горната точка щяха да се добавят и още находища на злато, ако „Дънди прешъс металс Челопеч“ не се отказа доброволно от правото да проучва за благородния метал в региона на Стара Загора. Оттеглянето ѝ беше породено от обществено недоволство.

Случаят много напомня на казуса в Трън, където инвестицията в добив на злато беше блокирана заради местен референдум. По-долу ще се върнем на темата за град Трън.

Добивът на злато расте устойчиво

Въпреки спирането на проучванията и разработването на някои находища, през последните години златодобивът в България продължава да расте. Всъщност 2020 г. беше рекордна в историята на страната, включително и заради започването на работата на „Хан Крум“. Благодарение на него, добивът на „Дънди прешъс металс“ нарасна с 30% до почти 300 хил. тройунции.

Графика 1: Добив на злато в България

Източник: Министерство на енергетиката

Трябва да се има предвид, че когато добивът на злато в България се е извършвал от държавата, той почти спира. Благодарение на инвестициите, направени през последното над десетилетие, у нас се добива повече злато, отколкото когато и да е било в историята на страната.

Покачват се и резервите от злато

Общата тенденция в Централна и Източна Европа е запасите от злато на централните банки да растат. България не е изключение – страната ни също увеличи своите резерви. Днес те са повече спрямо когато и да е било в историята на страната и възлизат на над 2,2 млрд. долара.

Графика 2: Резерви от злато на Българската народна банка

Източник: Tradingeconomics; World Gold Council

В това отношение няма никакво значение как се добива злато. Българската народна банка, както всяка централна банка, го изкупува на пазарите. Така че даже и само български компании да осъществяваха дейност у нас, те така или иначе пак нямаше просто да го предават в БНБ. Да не говорим, че пътят на златото е много по-дълъг. Добитото злато трябва да се рафинира, а „зелените“ в миналото се постараха този процес, заедно с добавената стойност от него, да се извършва извън България.

Идеята, че чрез добив на злато металът едва ли не се краде от страната, е наивна. Ако нямаше компании, които да добиват златото, то щеше да си стои в рудите в планините. Извличането му от нея е начинът, по който той придобива икономически смисъл, но за да се случи това са необходими гигантски инвестиции. Което ни отвежда на следващата тема.

Как инвестициите в добив на злато ни правят по-богати

Инвестициите в добив на злато икономически не се различават от инвестициите в който и да е отрасъл. Тяхната особеност все пак е, че вложенията в това начинание обикновено са огромни. А отделно от преките вложения в проектите, компаниите имат и други постоянни разходи.

Първите сред тях са концесионните такси. Само между 1999 и 2014 г. според министъра на енергетиката „Дънди прешъс металс Челопеч“ е платил такава в размер на почти 70 млн. лв., половината от които остават в бюджета на общината. Като се има предвид, че компаниите плащат като концесионна такса над 1% от стойността на добитите редки метали, то само златодобивът внася десетки милиони в държавната и местните хазни годишно. Пари, които без отрасъла нямаше да ги има.

Отделно от това, компаниите за добив на злато плащат и данък добавена стойност върху концесионните плащания в размер на 20% от 2011 г. насам. Тоест към централния бюджет всъщност потичат още по-големи суми от „Дънди“, „Асарел–Медет“, „Горубсо“, „Елаците-Мед“, Velocity и други. Разбира се, ДДС не е единственият данък, който компаниите за добив на злато плащат.

Но таксите, които се насочват към политиците, не са това, което добивът на злато носи на България.

Заплатите от добива на злато

Истинското богатство, което инвестициите в добив на злато създават, е под формата на заплатите за служителите, облагородяването на регионите и инвестициите в човешки капитал. В това отношение добивът на злато блести в сравнение с много други отрасли на икономиката, а числата говорят сами.

Последните данни на Националния статистически институт са за 2019 г., като според тях средната брутна месечна заплата в област Челопеч е 2,4 хил. лв. Въпреки че все още няма официални данни за миналата година, тя със сигурност е нараснала, заради увеличенията на заплатите. Сходна е и средната брутна работна заплата в Крумовград през 2020 г., когато „Хан Крум“ стартира дейност“, с което той ще влезе в топ 3 на общините по този показател.

Но даже и преди започването на работата инвестициите в общината превърнаха Крумовград в мястото с най-бързо растяща брутна заплата, показва платформата 265 истории за икономика на Института за пазарна икономика. Между 2016 и 2019 г. тя се е покачила с впечатляващите 58%, а причината за това е единствено добивът на злато. Така през последната година общината изпревари областния център Кърджали по брутни заплати.

На другия полюс е Трън. Както стана ясно по-горе, общината прогони възнамеряващите да инвестират в добив на злато преди години. В резултат на това, тя е далеч на опашката по отношение на доходите – 784 лв. на месец средна брутна заплата. Това е буквално 3,5 пъти по-ниско възнаграждение.

Ситуацията при безработицата също е красноречива: 2,6% в Челопеч, 10% в Крумовград (преди да стартира „Хан Крум“) и 19% в Трън.

Подобряване на демографската картина

Още преди най-новият рудник у нас да стартира дейност, българи от чужбина започнаха да се връщат, за да работят в Крумовград. А по презумпция мащабни дейности като добива на злато привличат и много служители от съседни общности.

Но ефектът на привличането на хора се отразява и благоприятно на демографията. Даже и тя да е отрицателна, там, където има злато, населението се топи с много по-бавни темпове. В Челопеч към 2019 г. прирастът е -9 промила, в Крумовград – 5, а в Трън, който отново ще послужи за сравнение, -42.

Инвестиции в общностите

Вложенията в инфраструктура, болници, паркове и градини и цялостно облагородяване на равнище общост в България възлизат на стотици милиони левове. Например само „Асарел – Медет“ е инвестирал над 150 млн. лв. в община Панагюрище, като компанията изгражда спортна зала и залата трезор, в която се съхранява панагюрското златно съкровище.

Затова не е случайно, че компаниите за добив на злато обикновено печелят призовете за най-големи инвеститори и най-големи дарители в България.

Тук трябва да си припомним, че тези инвестиции, подобрения и високи заплати се случват в малки общини. Те по принцип са едни от най-силно нуждаещите се от такива динамики, защото масово у нас те не могат да привличат инвеститори. Затова на много места резултатът от липсата на такива е главозамавайващото стапяне на населението, лошата среда за живот и изключително ниските заплати. Феномени, които чрез добива на злато някои населени места успяват да избегнат.

Заключение

Никой не трябва да се заблуждава, че когато една руда стои в земята, тя ни прави „богати“. Друга заблуда е, че едва ли не държавата трябва да започне добив сама и всичко да остане в трезорите на БНБ или че тя ще започне да раздава златни монети. Това е невъобразимо да се случи. Всъщност е точно обратното. Благодарение на инвестициите в добив на злато, българите можем изобщо да си купим злато, добито в България.

Но в процеса на добив на метала се случва това, което в действителност ни прави по-богати – инвестициите в хората, общностите и човешкия капитал. Нещо повече, те по правило се случват в малки общини, където добивът на злато не просто въвежда високи технологии, но и създава такава заетост, че принуждава хората да се връщат да живеят отново в тях. Даже и да забравим за всички останали ползи от него, кой друг сектор на икономиката може да се похвали, че внася нов живот в иначе стапящите се от силно негативната демография малки населени места?