На теория Китай е „развиваща се“ икономика. На практика тя е водещият износител на стоки глобално. Някои държави, например Австралия, изпитаха негативните ефекти от това, изразяващи се в прекъсване на търговските отношения. Ще видим дали в бъдеще ще последват и други. Трябва да имаме предвид, че е вероятно Поднебесната империя да се превърне в най-голямата икономика на света още преди края на мандата на Джо Байдън в САЩ през 2025 г.

Тук ще разгледаме как се стигна до това и какви могат да са последиците от позицията на Китай. Трябва да разглеждаме ситуацията в страната и отношенията ѝ с останалите по-задълбочено. Това е особено наложително в контекста на настоящата търговска война със САЩ и опасността от ескалация на напрежението заради претенциите към Тайван.

Как Китай става лидер в износа

Китай се появява в челната десетка на държавите с най-голям дял в глобалната търговия през 1997 г. Малко над десетилетие по-късно тя вече е водачът в класацията.

Инфографика 1: Дял от глобалния износ на водещите експортни икономики

Източник: Карлос Разо, United Nations Conference on Trade and Development

Данните показват, че Китай се изстрелва като износител и „изяжда“ дела на страните под себе си. Към средата на 90-те години десетте най-големи експортни страни са относително близо помежду си. Челната тройка не изпреварва значително останалите от топ десет. През 2020 г. останалите изостават двойно зад лидера Китай.

По-важното обаче е друго. За голяма част от страните по света Китай се превръща в основният вносител на стоки и услуги. Последният път, когато се наблюдава подобна ситуация, е след Втората световна война. Тогава значителна част от производството е съсредоточено в САЩ, а Европа все още се възстановява от разрушенията на конфликта.

Но ситуацията днес е много по-различна. Сега САЩ изгуби позицията си, без да преминава през глобален военен конфликт. Европа също изостава, задушаваща се от собствените си политики и регулации. А по всичко личи, че доминацията на Китай единствено ще се засилва.

Страната, от която зависят всички останали

През 2000 г. Китай точно е влязъл в челната десетка на водещите износители. Към този момент той е значим търговски партньор единствено за страните, намиращи се в непосредствена близост до него. След скоростното изкачване в класацията, той вече е сила, с която всички трябва да се съобразяват, както ще видим по-долу.

Днес Китай е водещият износител за 80 държави, ако го сравняваме със САЩ и с целия Европейски съюз. Но ако извадим ЕС от уравнението, защото той е обединение, а не страна сам по себе си (и на практика ще е по-правилно да сравняваме Европейския съюз с БРИКС например, вместо само с един от членовете му), Китай се превръща във водещ търговски партньор на 135 държави.

След като през 2009 г. той постигна статуса на държавата с най-голям дял в световния износ и изпревари Германия, пет години по-късно Китай постигна и друго важно достижение. През 2014 г. той се превърна в страната с най-голям общ обем на търговията (износ плюс внос).

Инфографика 2: Износ, внос, търговски баланс и компании еднорози глобално

На пръв поглед, големият губещ като експортна сила за последните две десетилетия е САЩ. ЕС сякаш успява да запази позициите си, макар че изгубва половин Африка, Азия и малкото си търговско влияние в Латинска Америка. Но за да разберем мащаба на случващото се, трябва да не се ограничаваме до видимото, а да разгледаме и невидимото, както съветва великият икономист Фредерик Бастиа.

Какво не показват графиките за позицията на Китай

Когато графиките, трябва да имаме предвид ограниченията им. Оцветените територии на страните не показват детайлите на търговските отношения, видими от самите данни. Ето няколко значими феномена, които на първо четене не се виждат.

Европейският съюз не е държава и не го третираме като такава. Добавили сме го в уравнението, за да покажем, че не просто САЩ губи позиции като износител, но и ЕС. Фактът има сериозно отражение за живеещите на Стария континент, тъй като за пореден път показва, че Европа не е производственият център, който някога беше. А именно производството генерира богатство, а не печатането на пари от страна на ЕЦБ;
Към 2020 г. нито една страна от ЕС не успява да изпревари Китай като износител, освен в някои редки случаи. Това показва, че извадени от контекста на съюза и разглеждани поотделно, страните в Европа спадат в подреждането на картата на водещите износители. Съпоставяйки държава срещу държава, а не държава срещу съюз от държави, Китай контролира напълно търговията в цяла Африка, Азия, голяма част от Южна Америка и половината от Северна Америка. Поднебесната империя постига това, защото е водещ износител към САЩ, т.е. към най-голямата икономика на света;
Често в случаите, при които картата за 2020 г. показва, че най-голям износ към съответната страна се пада на ЕС, Китай категорично вече е изпреварил САЩ. Това е вярно за повечето европейски държави и дори за Израел, която традиционно е близък партньор на Щатите и получава сериозна подкрепа от тях;
Китай вече е еднолично водещ доставчик към някои от най-големите икономики по света. В много случаи износът му към конкретни пазари надхвърля този на САЩ и ЕС взети заедно. Тук не става дума само за малки пазари като Бруней и Малави, а за значителни икономики като Япония, Индия и Южна Корея. Австралия е на ръба също да влезе в тази категория.

Кой спечели и кой пострада от локдауните

След разпространението на коронавируса в Ухан, Китай (където се намира и лаборатория за експериментиране с вируси), на 23 януари 2020 г. властите в страната наложиха драконовски мерки. Напускането на дома „без причина“ беше забранено, а провинцията се оказа откъсната от останалата част от страната – влизането и излизането от нея бяха невъзможни. Така Ухан се озова в нещо като военно-медицинско положение.

Вижте повече по темата: Китай иска цялото злато и банките ѝ вече могат да го имат

По-малко от два месеца по-късно управляващите в останалите части на света повториха действията на Китай. Без оглед на ограниченията за опазване на здравето, негативните последици и пълното подриване на индивидуалната свобода. И без оглед на факта, че копират модел, приложен от комунистическа държава.

Дълго може да се говори за негативните последици от пандемията. Важното за нас е, че чрез прилагането на мерките на китайските власти, развитите икономики пострадаха. Производството и веригите на доставки рухнаха, заедно с малкия и (в по-малка степен) средния бизнес. Не помогна и фактът, че известна част от индустриалният капацитет беше насочен към производство на медицинско оборудване. Политиците по целия свят изстреляха разходите до невиждани в мирно време стойности.

Вижте повече по темата: Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити

Китай първи затвори икономиката, но и първи позволи производството да възстанови дейност. Така докато експортът на почти целия останал свят рухваше, Поднебесната империя изстреля износа си, особено в контекста на дефицитите на медицинско оборудване и консумативи. През 2019 г. ЕС успя да изпревари Китай по абсолютен обем на износа си за пръв път от почти десетилетие и блокът се превърна в най-голям износител (отново подчертаваме, че не го третираме като единна държава). Година по-късно този напредък беше заличен, а източната страна утвърди позициите си на безапелационен експортен лидер.

Колапсът на търговията не обхвана всички части на света равномерно. Затова когато се тегли чертата, големите нетни губещи по всеки показател се оказаха развитите икономики. В голям печеливш се превърна Китай.

Не е само пандемията

През последните десетилетия развитите икономики въведоха редица политики и регулации, които понижиха конкурентоспособността им. Сред тях са мерките, създаващи входни бариери за частните компании, регулиращи възнагражденията и бонусите и водещи до растеж на разходите за бизнеса. Това е сред важните причини, поради които производството започна трайна миграция от Запад на Изток. Сред печелившите в тези динамики е отново Китай.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Въпреки че доходите на глава от населението остават под средните за света, а икономиката ѝ заема незавидното 158-о място в индекса за икономическата свобода на Heritage Foundation, в годините страната се превръща в нещо повече от център за производство на ишлеме. Всъщност тя изпреварва Европа като иновативен лидер. При все изкривяванията на финансовата система и централно-плановата икономика, ако разгледаме броя на еднорозите (стартъпи с пазарна капитализация от над 1 млрд. долара), Китай вече води страните от Стария континент.

Също така в Китай годишно почти 1,4 млн. души завършват само инженерни специалности, при едва 2,1 млн. души, които работят като инженери през 1998 г. В Европа общият брой инженери и учени, е под 18 млн. души към 2019 г., според Евростат.

Може да се спори дали пандемията е умишлено създадена от Пекин, или е изтичане на вирус от лаборатория, или е нещо друго. Не може да се спори обаче, че коронавирусът тласна силно китайския износ и че страната умее да извлича изгоди от геополитическата и икономическа ситуация. Не на последно място, Китай се насочва към високи технологии и иновативни компании. Трудно е да съпоставяме тяхното качество в сравнение с Европа. Поне на хартия обаче, страната изпреварва държавите от Стария континент.

В следващата статия от поредицата ще разгледаме дали позицията на Китай не може да доведе и до негативни ефекти за развитите икономики.