Как златото спасява хората от фиаското на турската лира

През последните няколко години Турция се намира в състояние на дирижирано финансово фиаско, а решенията на управляващите породиха изключително негативна ситуация за гражданите. 

Това е особено вярно за хората с фиксирани доходи – пенсионерите и получаващите надбавки. В тази статия ще разгледаме какво се случи в държавата и с турската лира, и как хората там се насочиха към актива, който винаги е служил като спасителен пояс за стойността – златото.

Както ще видим, това не е изненадващо, защото измерена в долари турската лира изгуби буквално половината си покупателна способност само в рамките на по-малко от две години, а цените на потребителските стоки и услуги в Турция продължават да се изстрелват постоянно.

Инфлация – планираният хаос на турската лира

От години „инфлацията“, измерена през индекса на потребителските цени, в Турция е относително висока, особено когато се видят динамиките на индикатора сред останалите икономики на Стария континент. 

И докато до началото на 2017 г. измерителят оставаше на ниво до 10% месечно, през последните четири години той е трайно над тази стойност, като само за един месец през 2019 г. се понижи под нея.

Такова официално ниво на инфлацията на практика означава, че цените на потребителските стоки и услуги например през декември 2020 г. са били с 14,6% по-високи, отколкото през декември 2019 г. 

Проблемът за жителите е, че този феномен оказва кумулативен ефект – колкото повече галопиращата инфлация (т.е. стойност над 10% на месеца) се задържа, толкова по-скоростно се подрива покупателната способност на турската лира.

Може да има няколко виновника за това състояние на нещата, но главният, към който трябва да погледнем, е политиката на властите под управлението на президента Раджеп Таип Ердоган.

Фундаменталната причина за срива на покупателната способност на турската лира е изстрелването на паричното предлагане. То се гради на два стълба, и двата от които се управляват от централната банка. 

Първият, разбира се е, е паричното предлагане, а вторият – обемът на кредитите в икономиката. Ефектът, който увеличаването на кредитирането оказва върху турската лира е абсолютно идентичен с този от увеличаването на печатането ѝ, тъй като в крайна сметка кредитите водят до повече пари в обращение, тъй като банките в страната оперират с частични резерви. Да погледнем всеки от тях в дълбочина.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 180,00 лв. 163 163,00 180 180,00

Купуваме 163,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Инфлацията на турската лира

След от Голямата рецесия от 2008 г. досега, темпът, с който централната банка печата нови единици от турската лира, постоянно расте. 

Това може да се види от графиката на паричното предлагане М2 – индикатор в който се включват както общото количество на парите в обращение, така и краткосрочните депозити в турската банкова система. Като такъв, M2 е ключов индикатор за състоянието на всяка валута. В случая – местната лира.

Графика 1: Парично предлагане M2 в Турция

Източник: Tradingeconomics

От графиката се вижда, че само за последното десетилетие паричното предлагане в Турция се изстрелва изключително бързо. Всъщност количеството на турската лира в обращение и като депозити в банковата система нараства седем пъти. 

Още по-драматична е картинката, когато се види непосредствената инфлация – защото „инфлация“ означава именно увеличаване на паричното предлагане – за последните две години. В техните рамки количеството на турската лира се изстрелва почти двойно.

По този начин безспирното печатане на централната банка подрива покупателната способност на турската лира – феномен, който се случва с още по-бърз темп през последните две години и засилва инфлацията. А икономиката започва да страда все по-осезаемо.

Кредитите и обезценяването на турската лира

Паралелно с гигантското печатане на турската лира обаче се изстрелва и кредитирането в страната. 

Това не е случайно, защото от една страна ръстът на лирата в обращение се дължи на инфлацията, от друга – на увеличаването на кредитирането в системата на банкиране с частичен резерв, тъй като неговият ефект на практика е идентичен с ефектите на увеличаване на паричното предлагане.

Графика 2: Кредитиране към частния сектор в Турция

Източник: Tradingeconomics

За покачването на кредитирането обаче също е отговорна централната банка на страната. До началото на настоящия век основният лихвен процент в страната е изключително висок, като на моменти достига до 100% – невиждан феномен за европейска страна, особено на фона на политиките на Европейската централна банка. 

От тогава той започна да се понижава, но в навечерието на Голямата рецесия все още е твърде висок – 16,5%.

С избухването на кризата обаче, управляващите искат да „стимулират“ икономиката и понижават основния лихвен процент двойно. Така, въпреки че той продължава да е относително по-висок, отколкото в много други части от Европа, лихвеният процент в Турция в контекста на страната е изключително нисък, което именно е и причината за скоростното изстрелване на кредитирането.

От понижаването му през 2009 г. досега имаше само три опита за повишаването му – през 2014 г., много закратко, през 2019 г. и от края на 2020 г. 

Въпреки че именно с увеличаването на основния лихвен процент председателят на Федералния резерв Пол Волкър озаптява инфлацията в САЩ например, самият Ердоган се противеше на тази мярка до относително скоро. Той дори наричаше възможността лихвеният процент да бъде увеличен „инструмент на враговете ни“.

Графика 3: Основен лихвен процент в Турция

Източник: Tradingeconomics

В крайна сметка обаче даже и той „клекна“ пред действителността, в която турската лира се обезценяваше до скорост, надвишаваща многократно целта на централната банка. 

Както вече казах, през декември индексът на потребителските цени в Турция удари стойност от 14,6% на годишна основа, а финансовата институция се беше прицелила в равнище от под 11%. Този феномен се наблюдаваше хронично през последните няколко месеца.

Графика 4: Месечен индекс на потребителските цени в Турция (спрямо същия месец на миналата година)

Източник: Tradingeconomics

Така, от една страна централната банка не само не спираше да печата, с което активно подриваше покупателната способност на турската лира, но и поддържаше основния лихвен процент изкуствено нисък, с което по пасивен начин на практика пораждаше същия ефект. 

Двойният удар върху турската лира доведе очаквано и до нейния срив. Всъщност от 2010 г. досега тя е намаляла над три пъти. 

В реално изражение това означава, че ако преди малко над десет години една стока е струвала 1 турска лира, днес тя вече ще е малко над 3 турски лири и до голяма степен за това може да се благодари и на действията на централната банка, притискана от местните политици.

Графика 5: Индекс на потребителските цени в Турция

Източник: Tradingeconomics

В доларово изражение нещата не са по-розови. Нещо повече – там са дори по-мрачни. За последното десетилетие лирата е поевтиняла с 5,2 пъти спрямо долара, като през 2020 г. бяха отбелязани рекорди по отношение на загубата на покупателната ѝ способност.

Графика 6: Обменен курс на долара в турска лира

Източник: Tradingeconomics

Дали обаче обръщането на политиката по отношение на основния лихвен процент ще преустанови безконтролния срив на турската лира? Да видим още няколко фактора.

Действията на централната банка

За да опита да го спре – неуспешно, – централната банка започна да разпродава резервите си в чуждестранна валута и най-вече доларовите си резерви. 

Така 2020 г. се превърна не само в година на рекорди по отношение на срива на покупателната способност на турската лира, но и в година на най-бързия срив на запасите на турската централна банка.

Източник: Tradingeconomics

Между 2016 г. и 2020 г. запасите на банката се понижиха с 50%, а само от началото на 2020 г. до средата на годината спадът беше също толкова, преди те леко да се покачат, макар че това покачване не можеше да компенсира свиването им. 

Затова и когато лихвите в страната бяха вдигнати за пръв път, покупателната способност на турската лира се срина още по-бързо. Причината е, че глобалните инвеститори вече нямат особено голямо доверие в действията на централната банка.

Това обаче не е единственото решение на регулатора, което оставя икономиката уязвима. Освен това изискването за размера на резервите на търговските банки беше понижено. 

Така те, от една страна, са изправени пред повишаване на лихвения процент, водещо до понижаване на кредитирането, което ще понижи обезценяването на турската лира, а, от друга, са изправени пред понижени резерви, което подпомага още повече кредитната експанзия, респективно увеличаването на обема на кредитите в икономиката, което е мярка с обратен ефект.

Златото и спасяването на покупателната способност

В тази финансова мрачна ситуация, турците се насочиха към закупуване на злато, когато можеха, тъй като основният пазар на благородния метал – Капалъ чарши в Истанбул беше затворен на няколко пъти през годината. 

Тази „треска за злато“, както медиите в Европа нарекоха феномена, обаче не бива да ни учудва. Подобно поведение в икономиката е описано от Лудвиг фон Мизес, който го нарича „бягство към сигурна стойност“.

То се е наблюдавало нееднократно в историята, когато фиатните пари са започвали да се сриват – от ваймарска Германия в миналото до Турция в наши дни. 

Затова не е случайно, че в разгара на Голямата депресия президентът на САЩ Теодор Рузвелт на практика конфискува златото на американците в страната с изпълнителна заповед 6102. По този начин те вече нямат спасителния пояс на разполагаемите си средства, който иначе щяха да открият в лицето на златото.

Треската за злато заради краха на турската лира

Все пак да видим какво се случи на пазарите в Турция. Краткият отговор е: когато те работиха и хората имаха достъп до благородния метал, неговото търсене изригна. 

В средата на август, когато базарът в Истанбул беше отворен отново след локдауна, турците купиха злато в размер на 7 млрд. долара в рамките само на ден, като повечето магазини разпродадоха всичките си запаси буквално за минути, както описва Reuters.

С огромните покупки, реализирани през миналата година, общото количество на златото съхранявано от отделните индивиди „под дюшека“, по оценки на специалисти надхвърли 5 хил. тона. 

Това, което знаем със сигурност обаче е, че към края на ноември 2020 г., който е последният месец, за който разполагаме с данни към момента, банковите депозити в злато нарастват до най-високата си стойност в историята, като само в рамките на изминалата година и независимо от цената на златото, която е рекордна, те са нараснали с над 100%.

Графика 8: Банкови депозити в злато в Турция

Източник: Централна банка на Турция; Bloomberg

Така в парично изражение те вече възлизат на безпрецедентните 35 млрд. долара, а е напълно възможно през последните два месеца на 2020 г. те да са надхвърлили и 40 млрд. долара, особено като се има предвид, че турската лира продължи да губи покупателната си способност с темп, надвишаващ предвижданията на централната банка.

За да отговори на това търсене, в страната беше внесено злато на стойност впечатляващите 25,2 млрд. долара, което е най-високата стойност в историята и е ръст от 123% в сравнение с вноса през 2019 г., посочи министърът на природните ресурси Фатих Дьонмез пред местното издание Hurriyet.

Но рекордите на Турция по отношение на златото не свършват с това. Всъщност през миналата година страната регистрира и рекорден добив, след като златодобивната ѝ индустрия стартира работа едва през 2001 г. 

Данните на министерството на природните ресурси също сочат, че производството на злато е достигнало 42 т през 2020 г.. – най-високата стойност до момента, с което беше подобрен предишния рекорд от година по-рано, когато бяха добити 35 т от метала.

В заключение на нашия анализ можем да кажем, независимо от цената на златото, турците за пореден път демонстрират, че металът е спасителен пояс в периоди на инфлация и ниска покупателна способност. 

Защото когато собствената ти централна банка унищожава покупателната способност на турската лира, с която оперираш, знаеш, че можеш да се обърнеш единствено към актива, който хилядолетия наред е изпълнявал роля на пазител на платежоспособността – доброто старо злато. Разгледайте наличните предложения в Tavex и помислете за своето бъдеще.