Какво означава решението на Индия за пазара на злато?

Индия, един от най-големите пазари на злато в света, прие ново правило, което променя начина, по който инвестиционните фондове в страната могат да изчисляват стойността на златото и среброто. Решението беше официално обявено на 26 февруари 2026 г. от индийския финансов регулатор Securities and Exchange Board of India (SEBI) и ще влезе в сила от 1 април 2026 г.

Според новите правила фондовете, инвестиращи в инвестиционно злато и сребро, вече ще могат да използват и местни борсови (spot) цени от регулирани индийски пазари, а не единствено международната референтна цена, която традиционно се определя от търговията в Лондон. Фондовете ще могат да избират дали да използват международната цена или местните борсови котировки, когато те по-добре отразяват условията на вътрешния пазар.

На пръв поглед промяната засяга единствено инвестиционните фондове, но тя има косвена връзка и с пазара на физическо злато. Причината е, че значителна част от тези фондове инвестират средствата на своите клиенти в реални златни кюлчета, съхранявани в специализирани трезори. При увеличен интерес към подобни инвестиции фондовете могат да закупуват допълнителни количества физическо злато от международния пазар.

„Важно е хората да разберат, че макар регулацията да е насочена към инвестиционни фондове, те инвестират в реално физическо злато. При по-висок интерес към тези фондове това може да доведе до допълнително търсене на златни кюлчета в световен мащаб“, коментира Макс Баклаян от Tavex.

До момента фондовете в Индия оценяваха златото основно по международна цена, която невинаги отразяваше реалните условия на местния пазар. Заради силното вътрешно търсене, валутни фактори, данъци и разходи по внос, физическото злато в страната често се търгува на различни нива спрямо глобалните котировки. Новото правило цели инвеститорите да виждат по-точна и актуална стойност на своите инвестиции.

За инвеститорите в България промяната няма да доведе до незабавна разлика в цената на златото. Международните котировки остават основният ориентир за глобалния пазар. Въпреки това решения в държави с толкова голямо потребление като Индия могат косвено да влияят върху глобалното търсене на благородния метал.

Когато големи пазари увеличават инвестициите си чрез фондове, това може постепенно да оказва влияние върху търсенето на физическо злато и върху наличностите на международните пазари.

Промяната не създава нова световна цена на златото и не променя директно международните котировки, а засяга единствено начина, по който определени инвестиционни фондове оценяват активите си.

„Подобни регулаторни решения показват засилващия се интерес към златото като средство за съхранение на стойност, особено в периоди на икономическа и пазарна несигурност“, допълва Макс Баклаян.