Какво представлява стагфлацията?

Стагфлация е термин в икономиката, който предизвиква толкова, ако не и повече тревоги, колкото рецесията. 

Застой в икономиката, съчетан с висока инфлация, която намалява покупателната ни способност, е рецепта за икономически епизод, от който е трудно да се излезе. Много икономисти твърдят, че в момента голяма част от света е на ръба на стагфлация. 

Затова нека разберем какво я причинява и как да я спрем.

Определяне на стагфлацията: значение и икономическо въздействие

Вече сме обсъждали обстойно темата за стагнацията в отделна статия, затова първо нека отново да дадем нейното определение. Стагнацията е период на бавен или никакъв икономически растеж, често пъти съчетан с висока безработица. 

Стагнацията може да бъде причинена от външни сътресения на пазара, като например намаляване на търсенето на експортни стоки или скок в цените на енергията, или може да се появи като естествена част от бизнес цикъла. Когато една икономика се възстановява от рецесия, тя може да навлезе в период на стагнация, докато се възстановява.

Дали епизодът на стагнация е краткосрочен или дългосрочен, зависи от това дали проблемите, които са предизвикали стагнацията, са структурни и се дължат на дълбоко вкоренени проблеми в икономиката, или са просто краткосрочни сътресения. 

Като се има предвид това, определянето на стагфлацията е лесно. 

Определението за стагфлация е:

Стагфлацията е икономически цикъл, който се характеризира с бавен или никакъв растеж и високо равнище на безработица, придружени от висока инфлация.

Когато една икономика расте с под 2% годишно, това обикновено се определя като бавен растеж, докато растеж над 2% се счита за здравословен. Високата безработица се разбира от само себе си, но по-специално означава, че безработицата е над „естественото равнище на безработица“ в дадена икономика.

Това означава, че хора, които са способни и квалифицирани, търсят работа, но не могат да намерят свободно работно място. 

Инфлацията, както вече подробно разгледахме, е увеличение на паричното предлагане, причинено от печатането на пари и кредитната експанзия, което води до скок на цените в цялата икономика.

Стагнацията е достатъчно труден проблем, инфлацията също, а когато те се обединят, представляват голям проблем за решаване от една икономика. Нека разберем защо това е така.

Как се появява стагфлацията

Дълго време, особено след Втората световна война, кейнсианските икономисти вярвали, че стагфлацията е невъзможна и че дефлацията е истинската заплаха, особено заради връзката между инфлацията и безработицата, описана чрез кривата на Филипс.

По същество, ефектът на Филипс ни показва, че увеличението на инфлацията може да доведе до увеличение на заетостта. Това е логично и част от т.нар. “парична илюзия” на инфлацията.

Когато в икономиката навлезе повече пари чрез разширяване на кредитирането и печатане на пари, в началото има информационна асиметрия. Бизнесите и хората започват да получават повече пари и да харчат повече, вярвайки, че растежът е реален. Това води до увеличение на потреблението и инвестициите, създават се нови работни места и безработицата намалява.

Проблемът е, че този ефект е краткосрочен. Когато икономиката “усвои” новосъздадените пари, бизнесите и хората осъзнават, че няма нови продукти или реален ръст на производството – има само нови пари. Тогава цените започват да растат.

Истинският проблем възниква, когато този инфлационен епизод се комбинира със застой в икономическия растеж. Когато икономиката е в стагнация, политиците търсят начин да излязат от този цикъл. Това може да стане правилно – чрез намаляване на регулациите, понижаване на данъците, улесняване на бизнеса – или по обичайния начин – чрез инфлация.

Централните банкери, чрез паричната политика, обикновено предизвикват инфлация чрез изкуствено намаляване на лихвените проценти и печатане на пари, с цел да стимулират потреблението и инвестициите и така да прекратят стагнацията.

Както видяхме с ефекта на Филипс, това може да има краткосрочен ефект, но в дългосрочен план заключва икономиката в период на бавен растеж и високи цени. Веднъж попаднали в период на стагфлация, излизането от него може да се превърне в парадокс. Ако политиците отново намалят лихвите, за да стимулират икономиката, може да предизвикат хиперинфлация. Но ако ги вдигнат, за да укротят инфлацията, рискуват рецесия.

След като политиците се окажат в тази ситуация, излизането без сериозни дългосрочни вреди е много трудно.

Исторически примери за стагфлация и поуките от тях

Както споменахме по-рано, много икономисти, предимно кейнсианци, смятали, че стагфлацията е невъзможна, и светът не се е сблъсквал с нея до 1970-те години. 

Една от причините, поради която стагфлацията не се е проявявала преди, е златният стандарт. Стагфлацията е била почти невъзможна, тъй като при всяко значително увеличение на паричното предлагане, правителствата е трябвало да осигурят съответно увеличение и на златните резерви – т.е. растежът е трябвало да бъде реален.

Любопитен факт е, че най-тежкият случай на стагфлация в света се случва именно през 1970-те години, точно след като САЩ напускат златния стандарт през 1971 г.

Стагфлацията през 1970-те

През 1970-те години Съединените щати, Канада и голяма част от Западна Европа преминават през десетилетие на стагфлация.

Пусковото събитие за този период е шокът от цените на петрола – през 1974 г. цените на петрола се удвояват, скачайки от $30 до $67 за барел само за година. Както обяснихме по-рано, това е външен шок, който води до стагнация, но причината тази криза да продължи над десетилетие е в лошата икономическа политика.

Между 1974 и 1984 г. безработицата остава висока – средно около 7% в САЩ и 12% в Канада, БВП расте бавно, а инфлацията се движи около 8% годишно.

Корените на това дълго стагфлационно десетилетие се крият в отказа от златния стандарт и в лошата икономическа политика.

През 1971 г. администрацията на Никсън изоставя златния стандарт, след което повишава митата, въвежда контрол върху цените на различни стоки и замразява заплатите. Освен това федералният бюджет е прекалено раздут и работи с все по-големи дефицити. Тази комбинация удължава стагнацията.

Съединените щати се възстановяват през 1980-те чрез дерегулация на капиталовите пазари, намаляване на данъците и стабилна парична политика, насочена към овладяване на инфлацията, а не на безработицата.

Заключение

Стагфлацията е тревожно явление, което съчетава три отрицателни фактора: висока безработица, висока инфлация и бавен икономически растеж. 

От примера с 1970-те можем да си извадим поука как да я избегнем. Необходими са стабилна парична политика, добър регулаторен режим, който не задушава бизнеса, и ограничени правителствени разходи.

Често задавани въпроси

С какво се различава стагфлацията от рецесията?

При рецесия има спад в икономическата активност и често дефлация, докато при стагфлация има едновременно икономически застой и нарастващи цени.

Кога се появява най-известният случай на стагфлация?

През 1970-те години, след като САЩ напускат златния стандарт през 1971 г.

Какви грешки допускат политиците при справяне със стагфлацията?

Опитват се да стимулират растеж чрез печатане на пари, което влошава инфлацията, без да реши проблема с безработицата.