Какво представлява стагфлацията?

Стагфлация е термин в икономиката, който предизвиква толкова, ако не и повече тревоги, колкото рецесията. 

Застой в икономиката, съчетан с висока инфлация, която намалява покупателната ни способност, е рецепта за икономически епизод, от който е трудно да се излезе. Много икономисти твърдят, че в момента голяма част от света е на ръба на стагфлация. 

Затова нека разберем какво я причинява и как да я спрем.

Определяне на стагфлацията: значение и икономическо въздействие

Вече сме обсъждали обстойно темата за стагнацията в отделна статия, затова първо нека отново да дадем нейното определение. Стагнацията е период на бавен или никакъв икономически растеж, често пъти съчетан с висока безработица. 

Стагнацията може да бъде причинена от външни сътресения на пазара, като например намаляване на търсенето на експортни стоки или скок в цените на енергията, или може да се появи като естествена част от бизнес цикъла. Когато една икономика се възстановява от рецесия, тя може да навлезе в период на стагнация, докато се възстановява.

Дали епизодът на стагнация е краткосрочен или дългосрочен, зависи от това дали проблемите, които са предизвикали стагнацията, са структурни и се дължат на дълбоко вкоренени проблеми в икономиката, или са просто краткосрочни сътресения. 

Като се има предвид това, определянето на стагфлацията е лесно. 

Определението за стагфлация е:

Стагфлацията е икономически цикъл, който се характеризира с бавен или никакъв растеж и високо равнище на безработица, придружени от висока инфлация.

Когато една икономика расте с под 2% годишно, това обикновено се определя като бавен растеж, докато растеж над 2% се счита за здравословен. Високата безработица се разбира от само себе си, но по-специално означава, че безработицата е над „естественото равнище на безработица“ в дадена икономика.

Това означава, че хора, които са способни и квалифицирани, търсят работа, но не могат да намерят свободно работно място. 

Инфлацията, както вече подробно разгледахме, е увеличение на паричното предлагане, причинено от печатането на пари и кредитната експанзия, което води до скок на цените в цялата икономика.

Стагнацията е достатъчно труден проблем, инфлацията също, а когато те се обединят, представляват голям проблем за решаване от една икономика. Нека разберем защо това е така.

Как се появява стагфлацията

Дълго време, особено след Втората световна война, кейнсианските икономисти вярвали, че стагфлацията е невъзможна и че дефлацията е истинската заплаха, особено заради връзката между инфлацията и безработицата, описана чрез кривата на Филипс.

По същество, ефектът на Филипс ни показва, че увеличението на инфлацията може да доведе до увеличение на заетостта. Това е логично и част от т.нар. “парична илюзия” на инфлацията.

Когато в икономиката навлезе повече пари чрез разширяване на кредитирането и печатане на пари, в началото има информационна асиметрия. Бизнесите и хората започват да получават повече пари и да харчат повече, вярвайки, че растежът е реален. Това води до увеличение на потреблението и инвестициите, създават се нови работни места и безработицата намалява.

Проблемът е, че този ефект е краткосрочен. Когато икономиката “усвои” новосъздадените пари, бизнесите и хората осъзнават, че няма нови продукти или реален ръст на производството – има само нови пари. Тогава цените започват да растат.

Истинският проблем възниква, когато този инфлационен епизод се комбинира със застой в икономическия растеж. Когато икономиката е в стагнация, политиците търсят начин да излязат от този цикъл. Това може да стане правилно – чрез намаляване на регулациите, понижаване на данъците, улесняване на бизнеса – или по обичайния начин – чрез инфлация.

Централните банкери, чрез паричната политика, обикновено предизвикват инфлация чрез изкуствено намаляване на лихвените проценти и печатане на пари, с цел да стимулират потреблението и инвестициите и така да прекратят стагнацията.

Както видяхме с ефекта на Филипс, това може да има краткосрочен ефект, но в дългосрочен план заключва икономиката в период на бавен растеж и високи цени. Веднъж попаднали в период на стагфлация, излизането от него може да се превърне в парадокс. Ако политиците отново намалят лихвите, за да стимулират икономиката, може да предизвикат хиперинфлация. Но ако ги вдигнат, за да укротят инфлацията, рискуват рецесия.

След като политиците се окажат в тази ситуация, излизането без сериозни дългосрочни вреди е много трудно.

Исторически примери за стагфлация и поуките от тях

Както споменахме по-рано, много икономисти, предимно кейнсианци, смятали, че стагфлацията е невъзможна, и светът не се е сблъсквал с нея до 1970-те години. 

Една от причините, поради която стагфлацията не се е проявявала преди, е златният стандарт. Стагфлацията е била почти невъзможна, тъй като при всяко значително увеличение на паричното предлагане, правителствата е трябвало да осигурят съответно увеличение и на златните резерви – т.е. растежът е трябвало да бъде реален.

Любопитен факт е, че най-тежкият случай на стагфлация в света се случва именно през 1970-те години, точно след като САЩ напускат златния стандарт през 1971 г.

Стагфлацията през 1970-те

През 1970-те години Съединените щати, Канада и голяма част от Западна Европа преминават през десетилетие на стагфлация.

Пусковото събитие за този период е шокът от цените на петрола – през 1974 г. цените на петрола се удвояват, скачайки от $30 до $67 за барел само за година. Както обяснихме по-рано, това е външен шок, който води до стагнация, но причината тази криза да продължи над десетилетие е в лошата икономическа политика.

Между 1974 и 1984 г. безработицата остава висока – средно около 7% в САЩ и 12% в Канада, БВП расте бавно, а инфлацията се движи около 8% годишно.

Корените на това дълго стагфлационно десетилетие се крият в отказа от златния стандарт и в лошата икономическа политика.

През 1971 г. администрацията на Никсън изоставя златния стандарт, след което повишава митата, въвежда контрол върху цените на различни стоки и замразява заплатите. Освен това федералният бюджет е прекалено раздут и работи с все по-големи дефицити. Тази комбинация удължава стагнацията.

Съединените щати се възстановяват през 1980-те чрез дерегулация на капиталовите пазари, намаляване на данъците и стабилна парична политика, насочена към овладяване на инфлацията, а не на безработицата.

Заключение

Стагфлацията е тревожно явление, което съчетава три отрицателни фактора: висока безработица, висока инфлация и бавен икономически растеж. 

От примера с 1970-те можем да си извадим поука как да я избегнем. Необходими са стабилна парична политика, добър регулаторен режим, който не задушава бизнеса, и ограничени правителствени разходи.