Добавете ценово известие

Какво е инфлация

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи, Златна школа, Лични финанси на 03.11.2021
Цена злато (XAU-BGN)
3381 BGN/oz
  
- 57 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
41 BGN/oz
  
- 2 BGN

Можете да чуете анализа в подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа, за да не пропускате новите ни коментари.

 

Високата инфлация на фиатните пари подрива покупателната способност и спестяванията ни. Макар тя да се наблюдава постоянно през последния над един век, скоростта, с която те се обезценяват, се увеличи значително от началото на 2020 г. Резултатът е скоростното нарастване на цените на крайните потребителски стоки и услуги.

Описаната причинно-следствената връзка е правилна. В икономиката инфлацията не е покачването на цените. Нека разгледаме какво точно, в този анализ от образователната ни поредица „Златна школа“.

Какво е инфлация – определение?

В статията Защо трябва да инвестираме в нашето съвремие? дадохме отговор на този въпрос. Все пак тук ще го повторим и ще разгледаме по-дълбоко проявленията на инфлацията.

Икономическата дефиниция за „инфлация“ е:

Общо покачване на количеството пари в обращение.

Важно е да се разбере, че инфлацията е свързана с количеството пари, а не с крайните цени. Знаейки това, ние много по-лесно можем да посочим първоизточника на инфлацията и да развенчаем заблудите за нея. Също така, без да разбираме причината, много трудно можем да се защитим от инфлацията и да прогнозираме бъдещия ход на икономиката.

Вижте повече по темата: Инфлацията е тук – какво означава това и как да предпазим парите си

Причината за наблюдаваната инфлация е откроена и от Милтън Фридман, който в лекция през 1963 г. заявява:

Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен.

Неговото наблюдение е от голямо значение, както ще видим по-долу.

Какво не е инфлацията

Ако отворим сайта на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще видим друга дефиниция за инфлация:

Инфлацията се наблюдава, ако има обхватно увеличаване на цените на стоките и услугите, а не просто на отделни стоки. Това означава, че можете да купите по-малко за едно евро днес, отколкото сте можели вчера. С други думи, инфлацията понижава покупателната способност валутата в хода на времето.

Липсващото в това определение е причинителят на инфлацията. Така се постигат две неща. Първо, централните банки свалят отговорността от себе си. Това е особено важно, защото основната цел на ЕЦБ е поддържането на „ценова стабилност“. Тъй като постоянно нарастващи цени нямат общо с „ценова стабилност“, ако от институцията признаят ролята си за този феномен, те самите ще обезсмислят съществуването си.

Вижте повече по темата: ЕЦБ отново обеща растяща инфлация и надуване на балони

Втората причина е обяснена от икономиста Лудвиг фон Мизес в есето „Инфлацията: Неработещата фискална политика“:

Терминът инфлация винаги и навсякъде – и най-вече в САЩ – е означавал увеличаване на количеството пари и банкноти в обращение и количеството банкови депозити, подлежащи на изплащане. Но хората днес използват термина „инфлация“, за да обозначат феномена, който е просто следствие от инфлацията – тенденцията всички цени и заплати да растат. Резултатът от това тъжно объркване е, че вече няма термин, с който се обозначава причината за това нарастване на цените и заплатите. А тъй като не може да се говори за нещо, което няма име, ние не можем да се справим с него. Тези, които претендират, че се борят срещу инфлацията, всъщност се борят единствено срещу неизбежната последица от инфлацията – нарастващите цени. Техните действия са обречени на провал, защото не атакуват корена на злото. Докато терминологичното объркване не се заличи, не може да има съмнение, че няма да може да се спре инфлацията.

Инфлация в практиката

От 2000 г. досега паричното предлагане в еврозоната се увеличава от 4 трлн. евро до 14 трлн. евро. За същия период показателят индекс на потребителските цени, с който формално се измерва инфлацията, се покачва с 47%. Причината за това е, че измерителят, който е просто статистическа средна величина, прикрива покачването на цените. Но то съществува в действителността. Въпреки това причинно-следствената връзка между двата феномена – печатането на пари и нарастването на цените, е пределно ясна.

Инфографика 1: Пари и инфлация в САЩ


Същото се наблюдава и в САЩ, където от над век се следва политика, водеща до растяща инфлация. Разликата е, че за страната има значително повече исторически данни, които ясно показват как увеличаването на паричното предлагане (т.е. инфлацията) заличава покупателната способност на долара.

Вижте повече по темата: Къде изчезва инфлацията

Тъй щатският долар не е обезпечен от нищо, Федералният резерв може да печата неограничени количества. Резултатът от това е, че валутата се обезценява, както се вижда от данните.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт: Пет десетилетия по-късно

Ако доларът беше останал на златния стандарт и централната банка не увеличаваше паричното предлагане, цените в САЩ щяха да се понижават, а не да растат. От 1970 г. щатската валута се обезценява с впечатляващите над 86%, а цената на златото нараства с 4693,5%. Казано иначе, ако страната беше на златен стандарт, населението ѝ щеше да се радва на растяща покупателна способност, а не на свиваща се такава.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Ето още една историческа съпоставка. Твърди се, че през 70-те години се наблюдава изстрелване на цената на петрола. Това не е вярно. През това десетилетие не петролът поскъпва, а необезпеченият от злато долар се срива. Ако златото беше пари, през последните пет десетилетия цената на петрола щеше да е почти непроменена, а към днешна дата – даже и поевтиняваща (втората инфографика). Абсолютно същото е вярно и за храните например (пак там).

Видове инфлация

Най-често видовете инфлация се разграничават според скоростта, с която една валута се обезценява или стоките поскъпват, измерени чрез индекса на потребителските цени (въпреки че, както вече разбрахме, ценовият растеж е само следствие). През призмата на това, съществуват три вида инфлация:

  • Умерена (пълзяща) инфлация – темп на ценови растеж до 10% на годишна основа (т.е. спрямо същия месец или тримесечие на предходната година);
  • Галопираща инфлация – темп между 10 и 100% на годишна основа. Според някои икономисти галопираща инфлация има между 20 и 200% на годишна основа.
  • Хиперинфлация – покачване на цените над 100% на годишна основа.

Очевидно хиперинфлацията е най-унищожителна. При нея понякога цените на стоките се удвояват в рамките на деня. На Балканския полуостров подобна се наблюдава в няколко държави през 90-те години на XX в. Два от случаите на хиперинфлация са в България. Те са едни от най-тежките в световната икономическа история, както показва компилацията на хиперинфлационните епизоди, съставена от проф. Стив Ханке (бащата на валутния борд в България) и Никалъс Крус.

Таблица: Двадесет и петте най-тежки епизода на хиперинфлация в световната история

Страна Начало Край месец с най-висока инфлация Дневна инфлация Време за удвояване на цените валута
Унгария 01.08.1945 01.07.1946 юли.46 207% 15 часа пенгьо
Зимбабве 01.03.2007 01.11.2008 ное.08 98% 24.7 часа долар
Югославия 01.04.1992 01.01.1994 яну.94 64.60% 1.41 дни динар
Сърбия 01.04.1992 01.01.1994 яну.94 64.30% 1.41 дни динар
Германия 01.08.1922 01.12.1923 окт.23 20.90% 3.7 дни марка
Гърция 01.05.1941 01.12.1945           окт.44 17.90% 4.27 дни драхма
Китай 01.10.1947 01.05.1949 апр.49 14.10% 5.34 дни юан
Данциг 01.08.1922 01.10.1923 сеп.23 11.40% 6.52 дни марка
Армения 01.10.1993 01.12.1994 ное.93 5.77% 12.5 дни драм
Туркменистан 01.01.1992 01.11.1993 ное.93 5.71% 13.1 дни манат
Тайван 01.08.1945 01.09.1945 авг.45 5.70% 13.1 дни йена
Перу 01.07.1990 01.08.1990 авг.90 5.49% 13.1 дни инти
Босна и Херцеговина 01.04.1992 01.06.1993 юни.92 4.92% 14.6 дни манат
Франция май 1795 ноември 1796 август 1796 4.77% 15.1 дни мандат
Китай 01.07.1943 01.08.1945 юни.45 4.75% 15.2 дни юан
Украйна 01.01.1992 01.11.1994 яну.92 4.60% 15.6 дни руска рубла
Полша 01.01.1923 01.01.1924 откомври 1923 4.50% 16 дни марка
Никарагуа 01.06.1986 01.03.1991 мар.91 4.37% 16.4 дни кордоба
Конго (Заир) 01.11.1993 01.09.1994 ное.93 4.26% 16.8 дни заир
Русия 01.01.1992 01.01.1992 яну.92 4.22% 17 дни рубла
България 01.02.1997 01.02.1997 фев.97 4.19% 17.1 дни лев

Източник: Cato Institute

Последици от растящата инфлация

Най-добре познатото проявление на инфлацията е покачването на цените на потребителските стоки. Това не се случва моментално. Ако централната банка увеличи паричното предлагане с 20% рязко, това няма да увеличи цените също с 20%. Затова и макар паричното предлагане да се увеличава драстично от началото на 2020 г., цените в Европа и САЩ започнаха да се изстрелват драстично едва през 2021 г.

Инфлация и преразпределение на богатство

Освен това цените не се покачват равномерно за всички хора. Първите получатели на новонапечатаните пари се радват на увеличена покупателна способност. Когато те харчат средствата си, икономическата система като цяло все още не е разбрала, че има новосъздадени пари, респективно цените не са поскъпнали. Колкото повече новите пари циркулират в обращение, толкова повече стойността на стоките и услугите нараства.

Инфлацията „невидимо“ унищожава стойността на парите по начин, по който някои печелят, а повечето хора – губят. Втората група е значително по-голяма от първата. В нея влизат хората с фиксирани доходи – работещите на заплати, пенсионерите и получаващите обезщетения.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – ефекти върху индивидите и бизнеса

Процесът е обяснен в детайл от великия икономист Мъри Ротбард в книгата му „Човек, икономика и държава“:

Инфлацията винаги е процес на преразпределение, при който инфлиращите парите и онези, които им продават стоки и услуги, печелят, за сметка на хората, които са по-надолу по веригата на разходване на новите пари. За облагодетелстваните това е чарът на инфлацията – и причината, поради която тя е толкова популярна, особено след като съвременното банкиране прикрива значението ѝ за губещите.

Ползите за инфлиращите парите са видими и драматични; загубите за останалите са прикрити и невидими, което обаче не ги прави по-недействителни. Точно както половината икономика плаща данъци, а другата половина ги консумира, така и половината от хората плащат за инфалцията, а другата половина се радват на ползите от нея.

Ефект на Кантийон

Така достигаме и до това, което в икономиката се нарича ефект на Кантийон. Той гласи, че цените на стоките и услугите не нарастват равномерно. Вместо това някои от тях поскъпват значително повече от други. Кои ще поскъпват повече зависи от това за какво се харчат новонапечатаните пари.

Инфлация, потребление и изкривяването на икономиката

При висок темп на инфлация, хората имат стимул да потребяват днес, вместо да пестят утре. Причината е, че ако не купуват сега, те ще могат да купуват по-малко в бъдеще. Това води до сериозно изкривяване на икономиката, защото се раздуват определени отрасли от икономиката (балонизиране) за сметка на други. Резултатът е увеличаване на цените, свръхпотребление и свръхинвестиране в някои сектори.

Вижте повече по темата: Унгарски форинт – историята на най-инфлираната валута и спасяването ѝ чрез злато днес

Прекрасен пример е имотният пазар. Цените на жилищата и инвестициите в строителството се изстреляха. Процесът не е породен от естественото търсене на потребителите, а от лесните пари – т.е. от инфлацията и от изкуствено ниските лихви. В крайна сметка балонът се взриви, цените на недвижимото имущество се сринаха, а много компании фалираха.

Инфографика 2: Динамика на имотните пазари в България, Румъния и Ервопа


Така инфлационната среда подрива естественото устойчиво развитие на икономиката. Резултатът – от десетилетия се наблюдават постоянно повтарящи се цикли на бумове и рецесии.

Не бива да забравяме и обратното – най-бурният естествен растеж на САЩ е между 1870 и 1890 г. и е известен като Голямата дефлация. Точно през него доходите на глава от население се удвояват и страната за пръв път в историята си изпреварва Великобритания по производство.

Инфлация и спестявания

Увеличаването на склонността да се харчат пари в настоящето нанася удар и върху бъдещия икономически растеж. Бизнесът зависи от спестявания, които да превърне в капитал, а е очевидно, че когато хората разходват, а не спестяват, този капитал изчезва.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Но дори временното настоящо харчене да изглежда като „стимул“ за икономиката в краткосрочен план, в дългосрочен понижаването на спестяванията унищожава възможността за растеж на производствения сектор.

Снимка: Германската марка е изгубила толкова много от покупателната си способност, че се е използвала за тапети

Хиперинфлация в Германия през 20-те - човек използва банкноти вместо тапети

Източник: Bundesarchiv Bild

В този процес най-силно засегнати са компаниите, които зависят повече от притока на капитал. Парадоксално, това обикновено включва високите технологии, производството и развойната дейност. Така ударът върху бъдещото развитие на икономиката е двоен.

Заключение

Печатането на пари е инфлация. То води след себе си цяла плеяда от негативни ефекти. Сред тях са: обезценяването на парите и спестяванията, преразпределението на средства от хората с фиксирани доходи към индивидите и компаниите, свързани с инфлиращите валутата институции, изкривяването на икономиката и понижаването на бъдещия растеж.

Вижте повече по темата: Осем причини да инвестираме в злато

Всяка инфлация води до обедняване и кризи. Това е особено вярно в среда на изкуствено ниски лихви, каквато се наблюдава днес.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още