Светът без златния стандарт II: Ефекти върху индивидите и бизнеса

Можете да чуете анализа в аудиоформат тук. Не забравяйте да се абонирате за подкаста в удобната за вас платформа.

Постигане на образование, пенсиониране, създаване на семейство, деца и дом, изграждане на кариера – това са хубавите моменти, за които живее почти всеки един човек. Всеки от тях днес е все по-недостижим и труден. Причината за това: гигантските възможности за държавна интервенция в сферата на финансите и икономиките, открили се в резултат на унищожаването на златния стандарт.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт пет десетилетия по-късно I: Ефекти върху публичните финанси

В предишната статия от поредицата разгледахме до какво доведе това в сферата на публичните финанси. Тук ще се спрем върху индивидите.

Инфографика: Как се отразява елиминирането на златния стандарт върху индивидите и частния сектор

А сега да разгледаме икономическата логика зад всеки от тези феномени.

Унищожаването на спестовността и самоубийството на цивилизацията

Липсващата котва на златния стандарт позволява на централните банки еднолично да манипулират лихвения процент. Те винаги целят растеж (даже и илюзорен) и предоставяне на възможност политиците да харчат повече средства. Затова те избират лесния път – понижават лихвата, надуват балони, позволяват кредитната и експанзия и генерират временен растеж на цената на дълбоки кризи.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 157,00 лв. 141 141,00 157 157,00

Купуваме 141,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Да се върнем стъпка назад. Какво е лихвата? Лихвата е норма, показваща дали хората предпочитат да потребяват днес, или да спестят ресурсите си за бъдещето. Висока лихва по кредитите означава липса на спестявания и обратното. Когато лихвата бъде умишлено потисната, това показва, че е смислено да се потребява днес. Същевременно те знаят, че покупателната способност на парите им ще се изпари заради инфлацията, а манипулирането на основния лихвен процент означава и ниски лихви по депозитите.

Вижте повече по темата: Какво е лихва

В тази ситуация логичното поведение е: нека пазарувам днес, за да придобия повече стоки и услуги сега, защото в бъдеще ще мога да закупя по-малко от тях.

Централните банкери, стоящи начело на потъващия „кораб“ на фиатните пари, създават сега нов сериозен проблем. Реалните спестявания означават капитал за частния сектор. Когато няма реални спестявания (а днес единственото, което се покачва, е номиналните депозити), бизнесът разполага с по-малко средства, с които да увеличава дейността си. Така манипулирането на лихвата, което е „възможно“ благодарение на липсващия златен стандарт, на практика принася в жертва производството и предприемачеството в бъдеще.

Индивидите разполагат с по-малко средства, с които да посрещнат тежки моменти като кризи, безработица или просто извънредни разходи. Днес това е вярно в целия развит свят. Проучване на Bankrate от началото на 2021 г. показа, че 61% от американците не могат да си позволят извънредни разходи от хиляда долара.

От другата страна на Атлантическия океан ситуацията не е по-розова. Докладът European Consumer Payment Report показа, че 40% от европейците не спестяват средства. Изследването на домакинските разходи и потребление, проведено от Bruegel по данни на проучването Household Finance and Consumption Survey на ЕЦБ през 2020 г., показа, че 100 млн. европейци не могат да си позволят да останат без доходи в продължение на два месеца.

Изчезването на инвестициите

За бизнеса липсата на реални спестявания означава, че инвестициите се стопяват. Няма как да вложиш нещо, което преди това не е било спестено.

Данните показват, че тази тенденция се наблюдава на глобално равнище. В настоящето вложенията са драстично по-ниски, отколкото преди унищожаването на златния стандарт. Това е удар върху реалността, защото по-малко инвестиции означават забавяне на темпа на подобряване на стандарта на живот.

Вижте повече по темата: Как Китай се превърна в глобалния експортен хегемон

За икономически зони като Европейския съюз, от които производството се изнася панически през последните десетилетия, това е особено негативна новина. Ако имахме реални пари, обезпечени със стока като златото, това може би нямаше да се наблюдава и със сигурност не с темпа, с който се наблюдава днес.

Инвазията на потребителския дълг

Както посочихме по-горе, в среда с изкуствено потиснати лихви по кредитирането, потребителите имат силен стимул да теглят все повече кредити. И те го правят.

Средно глобалният потребителски дълг възлиза на между 21 и 26% от БВП през последните две десетилетия на златния стандарт. Но от 1971 г. до днес той нараства двукратно.

Макроданните обаче крият пълната картинка. В Швейцария, Австралия, Дания, Норвегия, Нидерландия и Канада към края на 2019 г. дългът на домакинствата е над 100% от БВП. В „челните“ двадесет страни в класацията (при които потребителски дълг към БВП е над 65%) попадат още Швеция, Хонконг, САЩ, Великобритания, Нова Зеландия, Южна Корея. Не много по-надолу са останалите големи европейски икономики и Китай.

Общото между всички тях? Активното провеждане на парична и лихвена политика от страна на централните банки (разбира се, в разглежданите групи има доста различия). Същевременно в България и Румъния стойностите са доста по-ниски, съответно 23 и 14%.

Комбинацията от огромна задлъжнялост и липса на спестявания е бомба със закъснител. Това е рецептата зад почти всяка криза в историята. Но вместо да се променят политиките, довели до това, през последните тринадесет години те се задълбочават все повече и повече.

Пенсионирането: Унижение, вместо заслужена почивка

Тъй като много хора не могат да спестяват изобщо, те не могат да заделят пари и за старините си. Това е особено вярно за младите професионалисти. В САЩ хората на възраст до 39 години имат средно под 50 хил. долара спестени за пенсия. При индивидите на възраст до 29 години положението е още по-трагично – средно под 10 хил. долара.

Най-спестяващите са индивидите на възраст между 55 и 59 години, които са заделили по около 223 хил. долара. Лошата новина за тях е, че, предвид продължителността на пенсионирането днес, те трябва да отделят по около 1 млн. долара, за да си осигурят достойни старини.

Но унищожаването на златния стандарт удря пенсионерите по още един начин. Тъй като инфлацията през последните петдесет години е унищожителна, средствата, които те заделят, така или иначе им гарантират понижена покупателна способност. Затова те трябва да спестяват гигантски суми, за да си осигурят достойни старини – нещо, което, както вече стана ясно, е на практика невъзможно.

Състоянието на пенсионната система в Европа ще бъде обект на друга статия. Важното е да се отбележи, че няма съществена разлика между ЕС и САЩ по отношение на спестяванията, освен тази, че на Стария континент частната инициатива е значително по-потисната. Същевременно дефицитът в пенсионните системи надхвърли 2 трлн. евро още през 2016 г. Това се равнява на 13% от БВП на ЕС.

Без златния стандарт, светът потъва в неравенство и бедност

Подриването на покупателната способност, увеличаването на данъчното бреме и унищожаването на спестовността не са единствените негативни новини за индивидите обаче. Макар че и да бяха такива, те щяха да са напълно достатъчни.

Когато валутата е под златен или сребърен стандарт, ръстът на производителността е обвързан с покачване на възнаграждението. Затова XIX в. е епохата, през която се наблюдава най-драстичното покачване на реалния стандарт. Днес живеем несравнимо по-добре, отколкото преди пет десетилетия, камо ли спрямо век по-рано. Но ако светът бе запазил златния стандарт, това покачване щеше да е още по-драстично от тогава.

Благодарение на относително свободните пазари в сравнение със средата на XX в. и възможността да се правят инвестиции глобално, предприемачите и днес продължават да въвеждат иновации. Респективно, производителността на труда расте. Но след 1971 г. възнагражденията, макар че в реално изражение също се покачват, започват да изостават значително от нея. Към 2019 г. ножицата се разтваря до над 100% в сравнение с пет десетилетия по-рано, въпреки че преди това двата показателя вървят ръка за ръка.

Два вида богатство: честно и частно срещу идващо от държавата

Преди дванадесет години светът беше раздиран от протестите Occupy Wall Street, насочени срещу най-богатия 1% от населението. Според демонстрантите тогава, тяхното благосъстояние трябва да се изземе чрез данъците и да се преразпредели сред всички. Така сме щели да постигнем справедливост.

Occupy Wall Street беше насочен в неправилната цел. Вярно е, че през последните пет десетилетия някои хора трупат състояние значително по-бързо от други. Но това не се случва на случаен принцип. Някои предприемачи създават продукти и услуги, използвани от целия свят. В техния случай забогатяването е не просто естествен, но и желан феномен. Както олимпиадата награждава най-добрите атлети, така и пазарът награждава тези, които по най-добър начин задоволяват потребностите на останалите.

Ефектът на Кантийон и кронизма

Други трупат богатство не заради свободния пазар, а благодарение на връзките си с държавата. Обвързването на частни компании и публични институции или личности се нарича кронизъм.

Вижте повече по темата: Да бъдем икономически коректни

Механиката на кронинизма е описана още през XVII-XVIII в. от Ришар Кантийон, а днес е известна като Ефект на Кантийон. При него увеличаването на паричното предлагане не увеличава цените равномерно. Напротив, първите получатели на новосъздадените средства могат да купуват стоки и услуги от пазара на техните стари цени. Причината е, че икономиката още „не знае“ за новите пари. Следващите им получатели обаче вече се изправят пред ценови растеж. Тези след тях – на още по-голям такъв, защото все повече пари преследват по-малко стоки. Това е приложение на закона за търсенето и предлагането.

Получателите на новонапечатаните пари обикновено са хората от секторите, свързани най-силно с държавата, т.е. кронистите. Коронакризата е един от редките епизоди на раздаване на пари директно на индивидите в стопанството. Независимо кой получава новонапечатаните пари инфлирането на валутата е пагубна икономическа политика, както жителите на Унгария, Венецуела и Зимбабве прекрасно знаят.

Когато техните рецепиенти са кронистите, те се възползват от факта, че могат да купуват повече активи на техните стари цени. По този начин близките с правителствата се облагодетелстват от ефект на мултипликатора, а инфлацията им осигурява напълно несправедливо предимство срещу всички останали.

Вижте повече по темата: Ендшпилът на фиатните пари: Как централните банки постигнаха рекордна инфлация в коронакризата

Това е феноменът, срещу който трябваше да протестират представителите на Occupy Wall Street. Все още не е късно за това, тъй като днес печатането е на невиждани стойности, респективно обвързаните с държавата печелят повече от всякога.

Израждането на културата

Държавите винаги са опитвали да манипулират парите, кредита и лихвите. В свят на златен стандарт, техните опити бързо водят до кризи. Без обезпечението на златото техните опити стават все по-смели, а влиянието им върху валутите става все по-тежко. Затова през последните пет десетилетия ставаме свидетели върху все повече феномени, които преди това или са били невиждани, или почти не са се случвали.

Така фиатните пари водят до трудно обратима промяна на човешката култура, дотолкова, доколкото „култура“ означава „начин на правене на нещо“. В Cultural Consequences of Monetary Interventions Йорг Гидо Хюлсман откроява следните аспекти на културна промяна:

• Взимане на краткосрочни решения, вместо на дългосрочни

Това е особено вярно за индивидите и правителствата. „Мисленето и действията са ориентирани към по-краткосрочни проблеми и цели с материална природа; дългосрочните ефекти, особено ако са нематериални, се пренебрегват.“

• Нестабилност

Както посочихме по-горе, в среда на изкуствено занижени лихви хората нямат стимул да увеличават спестяванията си в конвенционални депозити. Напротив, изглежда по-икономически смислено да се изтегли повече кредит. Това подрива капиталовата структура, а, тъй като капиталът е по-оскъден, всяка институция гледа да го насочи единствено към комерсиални цели. Резултатът е изчезването на некомерсиалните.

• Политизиране на живота и ограничаване на свободата

Увеличаването на задлъжнялостта като цяло води до нарастваща роля на държавата в обществото. Логиката е следната: без контрол от държавата, целият финансов свят ще се срине.

За да се поддържа и подпомага системата, всяка компания и домакинство в крайна сметка ще бъде инструктирана до най-малкия детайл как и кога може да харчи или инвестира парите си. Винаги ще е възможно да се оправдаят даже и най-драконовските мерки, като просто се посочи, че отклоняващото се поведение заплашва функционирането на цялата система. Днес този вид аргументация вече е очевиден в други правителствени „системи“ – особено в здравното осигуряване.

Други културни последици от елиминирането на златния стандарт

Унищожаването на златния стандарт не води просто до високо задлъжняване (частно и публично) и подриване на покупателната способност на валутата. То влачи със себе си много повече последствия.

Със своите програми и подпомагани от печатането на пари, правителствата стимулират и национализират програмите за студентски заеми. Резултатът е, че в САЩ, където подобни програми са най-силно изявени, към края на 2020 г. студентските кредити надхвърлят 1,7 трилиона долара. Те са повече от автомобилните заеми и размера на кредитните карти взети заедно и формират 8,7% от БВП на най-голямата икономика в света. Подобно число не е учудващо – тъй като учащите завършват със заеми, университетите могат да увеличават цената на висшето образование до небето. Точно това се и случва.

Таблица: 1960 срещу 2020 г.

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис; собствени изчисления

Това води до по-късно омъжване, още по-трудно спестяване на пари, много по-бавно закупуване на дом и отглеждане на по-малко деца. Подобни феномени никога нямаше да са възможни, ако светът беше останал на златния стандарт, даже и като се има предвид, че версията му след Втората световна война е „разводнена“.

Заключение

От пет десетилетия насам глобалната финансова система е като кораб без котва, управляван от неопитен, но егоцентричен екипаж. Затова той се движи както капитанът поиска, а единствените, облагодетелстващи се от този „курс“, са екипът от моряци и свързаните с тях. По-голямата част от пасажерите се возят в трюма, до голяма степен не по свое желание, и са принудени да гребат. Всички знаят, че в крайна сметка този кораб ще потъне, но екипажът и приближените им се надяват вече да не са там и да са натрупали максимално много облаги, преди това да се случи.

Вижте повече по темата: Защо според Джей Пи Морган „Златото е пари, и нищо друго“ ?

Днес пред финансовата система има добра и лоша новина. Добрата е, че човечеството знае какво представляват истинските пари – златото и среброто. Макар Западната цивилизация да е позабравила това, в много части на света благородните метали са единствената предпочитана форма на спестяване. Лошата новина е, че ако не си припомним бързо това, пред нас се откриват още по-големи хоризонти за финансов крах.