Добавете ценово известие

Кои активи съхраняват най-добре покупателната способност при кризи

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи на 22.12.2020
Цена злато (XAU-BGN)
3368 BGN/oz
  
+ 5 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
43 BGN/oz
  
+ 0 BGN

Кризите са момент, в който много хора започват да търсят инструменти, позволяващи дългосрочното запазване на покупателната способност. От десетилетия централните банки отговарят на рецесиите чрез печатане на пари, което срива покупателната способност на населението.

В разгара на пандемията те постигнаха безпрецедентно инфлиране на валутите в мирно време. Ефектите от това, най-вече драстичното поскъпване на потребителските и производствените стоки, започнаха да се усещат още в началото на 2021 г. Към края на годината ценовият растеж в много региони регистрира най-високите стойности от десетилетия насам. Конкретно в еврозоната покачването му е най-високото в историята.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

Исторически златото винаги е било застраховка срещу загубата на покупателната способност. Нашето съвремие не прави изключение. Затова тук ще разгледаме как се представя то при кризи и ще го сравним с най-разпространените активи в България.

Валута (фиатните пари)

Съхраняването на пари – независимо дали в банков депозит, или в кеш – е сред най-масовите форми на спестяване. Данните на Българската народна банка показват, че към края на септември 2020 г. депозитите на домакинствата са малко над 64,5 млрд. лв. спрямо 51,5 млрд. лв. към края на 2018 г. (ръст от 25,4%). За размера на сумите „под дюшека“ може да се спекулира, но вероятно не са малки. Ситуацията не е по-различна в останалата част на Баланския полуостров.

Спестяването на фиатни пари в кеш носи огромен минус – тяхната покупателна способност ерозира заради инфлацията (която представлява увеличаване на паричното предлагане). Спестявания в левове, направени през средата на 90-те годни и по-рано, днес са напълно унищожени от хиперинфлацията – от май 1990 г. до края на 2020 г. левът се обезценява с грандиозните 469 407,3%, според Националния статистически институт.

Вижте повече по темата: Какво са парите

Но ако българин е спестил 10 хил. лв. на 1 януари 2001 г., т.е. след като левът вече е свързан към еврото, днес инфлацията ще е унищожила 106,6% от неговата покупателна способност. Това означава, че сега той ще може да си купи стоки и услуги за едва под 700 лв. Динамиките в Сърбия и Румъния са сходни. В действителност инфлацията е много по-голяма, защото индексът на потребителските цени не включва цените на всички видове стоки в икономиката. Този феномен, макар и в по-малки мащаби, се наблюдава по целия свят.

Инфографика 1: Индекси на потребителските цени


Източници: Федерален резерв на Сейнт Луис, Евростат, РЗС

Заради инфлацията, хронично подриваща покупателната способност, фиатните пари не са подходящо средство за дългосрочно спестяване. Единственото, което те гарантирано могат да донесат в бъдеще, е обедняване.

Вижте повече по темата: Защо свиването на количествените улеснения няма да спре инфлацията

Недвижими имоти

Друга любима форма на „спестяване“ в Европа и на Балканския полуостров в частност са недвижимите имоти. Като физически актив те имат безспорна полезност. Имотът може да се използва и за генериране на допълнителни доходи от наем. У много хора битува усещането, че цената на едно жилище никога не пада, даже и по време на криза. Да видим дали това е така.

Инфографика 2: Индекси на цените на жилищата на избрани пазари

 

Източници: Bank for International Settlements; Национален статистически институт; Евростат

Когато лихвите са изкуствено потиснати, недвижимите имоти се балонизират непропорционално повече от останалите отрасли. В последния си доклад за финансовата стабилност Европейската централна банка също предупреди за взривоопасното раздуване на сектора. Според институцията има огромен шанс той да се взриви отново в средносрочен план. В документа се посочва още, че:

Бумовете на пазара на недвижими имоти, задвижвани от кредитирането, могат да доведат до огромни рискове за финансовата стабилност. Бумовете и сривовете на отрасъла са свързани с дълбоки рецесии и финансови кризи, особено когато растежът му е основан на дълг. Балонът на имотите в САЩ, предхождащ глобалната финансова криза, е най-красноречивият пример за това. При един бум, нарастващите цени на имотите и на кредита могат да доведат до корекция на надценените жилища, което оказва ефект върху икономиката и финансовата система по няколко канала.

Всяко покачване на лихвените проценти, каквото поне номинално се подготвя в САЩ например, може да се превърне в карфицата, взривяваща поредния имотен балон. Както инфографиката показва, в някои региони на света, включително САЩ и Европа, днес отрасълът е по-раздут, отколкото беше през 2008 г. Затова и рухването му ще е още по-зрелищно. Както виждаме от данните, цените на имотите могат да останат потиснати в резултат на балон, при това – за дълъг период от време.

Свиването на цените не е единственият негативен аспект на имотите. Повечето ипотечни кредити са с плаваща лихва. Ръст на лихвените проценти означава, че и разходите за обслужването им също ще нараснат. Затова имотът може скоростно да се превърне в кошмарна „инвестиция“ (даже и да не броим хроничните разходи за поддръжка и амортизации) – стойността му при взривяване на балона ще се срине, а сумите, които купувачите ще трябва да плащат, ще нараснат.

Случаят на България

Имотният балон в България следва общите тенденции в ЕС, като лихвите тук също косвено са изкуствено занижени, заради политиките на Европейската централна банка. Респективно тук също се надува имотен балон, въпреки че цените все още не са стигнали пика си от 2008 г. Механиката на кризите и бизнес цикъла сме разгледали в свързаната статия тук.

Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Данните за кредитната експанзия показват същите динамики както навсякъде другаде по света. Колкото по-ниска е лихвата по ипотечните кредити, толкова повече кредитирането, респективно и търсенето, расте. Същевременно толкова по-уязвими стават потребителите на увеличаване на лихвените равнища в бъдеще.

Инфографика 3: Лихви и обеми на ипотеките в евро и лева

Източник: Българска народна банка

От графиката е видно, че изстрелването на лихвата по жилищните кредити от 8% до 10,5%, което е ръст от 29%, води до значително по-голям процентен спад на ипотеките – от около 80%, но и до срив на цената на имотите от също 30%. Така Голямата рецесия доказа отново, че цените на жилищата и в България могат да се понижават, при това значително.

У нас те още не са се върнали на равнищата от 2008 г. Днес цените на имотите са средно с 12,5% по-ниски, отколкото бяха по време на пика преди тринадесет години, въпреки че лихвените проценти са четири пъти по-ниски. С други думи, хората, които са инвестирали в жилища в разгара на имотния балон, биха изгубили част от инвестицията си, ако ги продадат днес. Тук говорим само за покупко-продажба на имота, без да се включват всички разходи за поддръжка, ремонти и обзавеждане, които в сравнение с други инвестиционни активи са огромни.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Имотите са актив, който значително се влияе по време на криза. Данните и за САЩ показват, тяхната цена се е надувала преди всяка от рецесиите през 1974, 1980, 1990, 2007 и 2020 г. и винаги в разгара им се е сривала. Единствено при дотком балонът стойността на имотите не спада, защото тогава инфлирането на долара е насочено основно към фондовите пазари.

Фондови борси

Обемните, търгувани на българската фондова борса, са пренебрежими в сравнение и с размера на депозитите, и с размера на регулираните пазари в развитите икономики. Може да се каже, че почти никой българин не влага средствата си във фондовата борса.

От 1990 г. борсите в САЩ нарастват между пет и седем пъти пъти. Индексът Dow Jones Industrial Average се покачва от 5772 преди кризата от 1990 г. до 35927 пункта към средата на декември 2021 г. S&P 500 расте от 727 до 4709 пункта през същия период. Това изглежда като доста добър вариант за запазване на стойност.

Но, както и недвижимите имоти, борсите също търпят удар във всяка една криза. Влагането на пари в акции или в индекси може да изглежда много примамливо, когато пазарите се изстрелват, но при честите сривове инвеститорите, ако не разбират фундаментите, обикновено масово разпродават активите и регистрират загуби, тъй като са изключително податливи на психологическо въздействие. Това е особено вярно ако са търгували на ливъридж, т.е. на кредит.

Таблица 1: Индекс S&P 500 спрямо цената тройунция злато и сребро по време на кризи

Период S&P 500 Злато Сребро
21.09.1976 – 06.03.1978 -19,4% 53,8% 15,2%
28.11.1980 – 12.08.1982 -27,1% -46% -66%
25.08.1987 – 04.12.1987 -33,5% 6,2% -11,8%
16.07.1990 – 11.10.1990 -19,9% 6,8% -11,8%
17.07.1998 – 31.08.1998 -19,3% -5% -9,5%
27.03.2000 – 09.10.2002 -49% 12,4% -14,4%
09.10.2007 – 09.03.2009 -56,8% 25,5% 1,1%
10.05.2011 – 03.10.2011 -19% 9,4% -19,1%
19.02.2020 – 20.04.2021 23,8% 11,8% 52,9%

Източник: Goldsilver; собствени изчисления

Освен волатилността и риска от маниакално купуване или паническо продаване на акции, през Голямата рецесия от 2008 г. и най-вече по време на кризата, започнала през 2020 г., регулираните пазари показаха и друга слабост: те вече не отразяват представянето на компаниите от реалната икономика, а зависят изцяло от действията на Федералния резерв в САЩ и на Европейската централна банка на Стария континент.

Вижте повече по темата: Подриването на парите – къде изчезва инфлацията

Затова „голите“ числа не казват твърде много за причините за доброто представяне на борсите. В последната криза от 2020 г. те изпреварват златото, но губят от среброто. А тази причина е инжектирането на исторически рекордно количество новонапечатани пари от централната банка на регулираните пазари.

Това означава, че пред фондовите пазари има само един път, ако централните банки спрат да печатат и увеличат лихвените проценти: надолу.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 121 лв. 111 111 121 121
Купуваме 111лв.
Сравнение Известие Добавете към количката

Държавни ценни книжа

Държавните ценни книжа все повече се делят на два лагера: облигации с нулева или отрицателна доходност и облигации с твърде висока доходност. Развитите икономики без изключение попадат в първата група. Това означава, че инвеститорът гарантирано ще изгуби покупателна способност, когато облигациите падежират. Тук се намира и България, чийто 10-годишни ДЦК носят рекордно ниската доходност от -0,17% към февруари и 0,53% към октомври 2021 г.

Инфографика 4: Доходност по 10-годишните правителствени облигации на някои страни


Източник: Европейска централна банка, Федерален резерв на Сейнт Луис

Във втората група са страни като Турция, чиито лихви се движат между 6 и 21% от 2010 г. насам. Финансовата ѝ система обаче се намира в състояние на галопираща инфлация, което означава, че в този случай инвеститорите ще получат гарантирано свиване на покупателната си способност при падежа на инструментите.

Вижте повече по темата: Турска лира – хроника на един предизвестен крах

Казано иначе, държавните ценни книжа не се представят непременно добре в периоди на криза. Нещо повече, заради огромното печатане на пари от централните банки по света, те много трудно успяват да донесат доходност, надхвърляща подриването на покупателната способност от страна на инфлацията.

Злато

Независимо от кризите – или по-скоро благодарение на тях, – цената на златото се покачва от 364,5 долара за тройунция през май 1990 г. до 1 788 долара за тройунция към средата на декември 2021 г. Това е ръст от пет пъти, който изпреварва покачването на някои водещи борсови индекси и срива на покупателната способност на парите. За последните пет десетилетия ръстът му е още по-впечатляващ – 30 пъти.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно

Но не е достатъчно да се каже, че златото поскъпва, за да се определи като добър пазител на стойността. Благородният метал всъщност поевтинява по време на кризите в западния свят през втората половина на 80-те и началото на 90-те години на XX в., въпреки че се покачва при всички други рецесии, след като доларът е развързан от него през 1971 г. Тези динамики трябва да се обяснят.

Вижте повече по темата: В САЩ регистрираха най-високата инфлация от почти 40 години

Както и при останалите активи, цената на златото зависи в немалка степен от действията на централните банки. САЩ са в състояние на галопираща инфлацията през 70-те години, която изстрелва цената на златото над всички други видове активи. За да я спре, председателят на Федералния резерв Пол Волкър покачва драстично основния лихвен процент до над 20%. Това сработва и темпът на загуба на покупателната способност се понижава. Но увеличаването на лихвата води до срив на депозитната система в страната и крах на фондовите пазари.

Таблица 2: Представяне на различни инструменти за съхраняване на стойност между 1973 и 1979 г.

Инструмент Абсолютна стойност в началото на периода Абсолютна стойност в края на периода Процентно изменение
Щатски долар (индекс на потребителските цени, в пункта) 42,7 76,9 -80%
Британски паунд (индекс на потребителските цени, в пункта) 10,2 27,55 -170%
Dow Jones Industrial Average (в пункта) 6104 2845 -53,4%
S&P 500 (в пункта) 708,9 366,24 -48,3%
Жилище в САЩ (ценови индекс, в пункта) 69,2 83,2 20%
Нетна лихва по депозит в САЩ (лихва минус годишната инфлация) 1,15% 6,03% N/A
Нетна лихва по 10-годишни американски ДЦК (лихва минус годишната инфлация) 1,01% 2,1% N/A
Злато (долара за тройунция) 63,84 459 618%

Източници: Macrotrends, Световната банка, Федерален резерв на Сейнт Луис, собствени изчисления

Последният път, когато лихвата в САЩ е относително висока, е през 1990 г., когато настъпва и глобална рецесия. От тогава до днес тя трайно се понижава, което хронично надува балони в икономиката, взривяващи се един по един: технологичен (дотком балона от 2001 г.), имотен (2008 г.), балон на държавните ценни книжа фондовите борси и иомтите (2021 г.).

С малки изключения, от 2009 г. основния лихвен процент в страната е 0,25%, а днес – 0%, което е рекордно ниска стойност. Същевременно след 1981 г., Федералният резерв увеличи драстично печатането на долари, което ускори темпа на ерозия на покупателната им способност.

Вижте повече по темата: Инфлацията в еврозоната достига най-високата си стойност в историята

Същите действия предприе и Европейската централна банка след 2008 г., с тази разлика, че тя дори не се опита да спре инфлирането на еврото или да увеличи основния лихвен процент. Той е отрицателна величина. Това се наблюдава и в Япония, където пък основният лихвен процент е 0% от 1999 г. насам (с много кратки прекъсвания).

Инфографика 5: Цена на златото


Както е видно, действията на централните банки по света, които са почти идентични, водят до един и същ ефект – те обезценяват валутата спрямо златото. Всъщност всички водещи валути по света са с подрината покупателна способност в сравнение със златото, а не само щатския долар.

Заключение

Обикновено в хода на живота си ставаме свидетели на две-три по-мащабни финансови кризи, които носят със себе си огромни трансфери на богатство от една част от населението към друга.

Истината е, че финансовите пазари са сложни и непредсказуеми, дори за професионалните инвеститори, какво остава за непрофесионалистите. Всеки актив има своя собствен рисков профил и различно представяне във времена на криза и времена на икономически просперитет.

Историята красноречиво показва, че златото притежава уникални характеристики, които го правят подходящ актив за дългосрочно съхраняване на стойност, особено в контекста на яростната инфлация от страна на централните банки, която наблюдаваме днес.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още