Добавете ценово известие

Анатомия на всяка икономическа криза

Публикувано от Даниел Василев в категория Златна школа на 02.03.2021
Цена злато (XAU-BGN)
4248,52 BGN/oz
  
+ 11,80 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
53,85 BGN/oz
  
- 0,11 BGN

Вече се запознахме с функционирането на лихвите, депозитите и кредитите, както и еволюцията на банките до достигането на съвременните търговски банки

До момента разглеждахме тяхното функциониране основно в пазарна система, при която потребителите влагаха на депозит и въз основа на тяхното времево предпочитание (т.е. склонност да предпочитат стоките сега, а не в бъдеще) се определяше равнището на лихвата, респективно и достъпът до кредитите.

Тази система в известен смисъл съществува и днес, но над нея стоят централните банки, определящи нивото на лихвите и правилата в банковата система. 

Затова днес равнището на лихвата не зависи толкова от склонността на потребителите да спестяват, а от решенията на централизиран орган, който смята, че притежава цялото познание, за да направлява икономиката. А както знаем, тази история може и да не завърши добре.

На практика това е невъзможно, както доказва икономистът Лудвиг фон Мизес в книгата си „Социализмът. Икономически и социологически анализ, публикувана през 1922 г. 

Но преди да разгледаме до какво води интервенцията от страна на централните банки, ето какво казва по повода в нобеловата си реч, озаглавената „Претенцията за познание“, Фридрих фон Хайек през 1974 г.:

Ако човек иска да не причини повече вреда отколкото добро в усилията си да подобри социалния ред, той ще трябва да научи, че в тази, както и в други сфери, в които преобладава съществена сложност от организиран тип, той не може да получи цялото знание, което ще му позволи да бъде господар на събитията. 

Затова той ще трябва да използва знанието, до което може да достигне, не за да оформя резултатите както занаятчията оформя произведението си, а за да култивира растежа чрез създаване на подходящата среда, както прави градинарят за растенията си. 

Опасно е силното усещане на все по-нарастваща мощ, дължащо се на напредъка на физичните науки и изкушаващо човек, „замаян от успеха“, както се казваше в ранния комунизъм, да подчини не само природния свят, но и човешката среда на контрола на човешката воля.

Генезисът на икономическите цикли или как започва една икономическа криза

Когато хората са склонни да харчат повече пари в настоящето, отколкото да спестяват за бъдещето, равнището на лихвата се повишава, защото в банковата система има по-малко средства, които могат да бъдат отпуснати. Това важи както за Европа, така и за останалия свят.

В нашето съвремие обаче това не е точно така. Лихвите, по които търговските банки изтеглят кредити от централната банка, и лихвите, които централните банки плащат за депозираните в тях пари от търговските банки, се определят на централно равнище. В случая на еврозоната – от Европейската централна банка (ЕЦБ); в случая на САЩ – от Федералния резерв.

Вижте повече по темата: Акции, злато и инфлация – какво се случва при ръст на лихвата

Така, чрез промените в основния лихвен процент, централните банки задават равнището на лихвите в цялата икономика. 

Невъзможно е търговските банки да плащат лихва за резервите, които държат в Европейската централна банка, както се случва от три години, тъй като равнището на основния лихвен процент е отрицателно, и едновременно с това да плащат висока лихва по депозитите на потребителите си. Когато основният лихвен процент по депозитите е нисък, лихвите, които клиентите на търговските банки получават, също са ниски.

Графика 1: Лихви по резервите на търговските банки, съхранявани в Европейската централна банка

Графика за лихвите по резервите на търговските банки, съхранявани в Европейската централна банка

Източник: Tradingeconomics; ЕЦБ

Теорията зад намесата на централните банки е следната: 

  • ако икономиката „прегрява“, те увеличават лихвения процент
  • ако тя се забавя, те го понижават, за да стимулират кредитирането 

В реалността обаче обикновено се случва друго – самите централни банки държат основния лихвен процент по-нисък, отколкото той би бил на свободния пазар.

Тъй като така те изпращат фалшив сигнал, че в икономиката има повече спестени пари, отколкото съществуват в действителност, изкуствено ниските лихви, в комбинация с печатането на пари от страна на самите централни банки, задействат процеса на кредитна експанзия. Той е причината за хронично повтарящите се бумове и рецесии, т.е. за бизнес цикъла.

Но преди да разгледаме протичането им, има още един ключов феномен, необходим за „перфектната буря“, забърквана от централните банки – банкирането с частични резерви.

Протичане на бизнес цикъла и настъпване на икономическа криза

С началото на кредитната експанзия започва и икономическият цикъл, респективно неговата първа фаза не е рецесията, а е възходът (наричан още експанзия) на икономиката. 

Дотук видяхме как увеличаването на заемите се отразява върху компаниите, но следва да видим какви са ефектите му върху икономиката като цяло, започвайки от началото на икономическия цикъл и изкуственото понижаване на лихвите, описан също от де Сото.

Фаза 1: Възход или растеж на икономиката

Фазата в период на възход и растеж включва следните факти:

  • Крайното потребление и икономическата активност се увеличават, без да са съпроводени от нарастване на спестяванията;
  • Банките отпускат огромни количества нови кредити (както видяхме по-горе), без намаляване на лихвения процент;
  • Цената на капиталовите стоки (т.е. стоките, използващи се за производството на други стоки, а не за крайно потребление) нараства;
  • Стойността на акциите на финансовите пазари се покачва;
  • Структурата на производството се удължава изкуствено, отразявайки растежа на капиталовите стоки;
  • Секторите, произвеждащи капиталови стоки, започват да трупат високи печалби.

Фаза 2: Икономически бум

Фазата по време на бум включва следните факти:

  • Фирмите за капиталови стоки увеличават броя на персонала си;
  • Заплатите на служителите растат;
  • Бумът на фондовия пазар става масов, а спекулациите отчитат огромен растеж;
  • Търсенето на потребителски стоки може да се изстреля значително;
  • Размерът на брутния вътрешен продукт достига своя максимум;
  • Започва да се наблюдава спад на реалните заплати. Причината е, че те растат по-бавно от цените. Заради ефекта на Рикардо компаниите започват да заменят капиталовото оборудване с работници.

Фаза 3: Рецесия или икономическа криза

Фазата включва следните факти:

  • Увеличаването на кредитната експанзия се забавя, а лихвеният процент се покачва;
  • Настава крах на фондовата борса;
  • Производителите на потребителски стоки регистрират увеличаване на счетоводните печалби заради ръста на търсенето;
  • Цените на потребителските стоки започват да нарастват относително по-бързо от заплатите. Нарастването на кризата в икономиката започва да се усеща все по-осезаемо;

Фаза 4: Депресия или дъно

Фазата включва следните факти:

  • Производителите на капиталови стоки започват да регистрират тежки счетоводни загуби в резултат на увеличаването на разходите си;
  • Лихвеният процент и цените на стоките продължават да нарастват бързо;
  • Започва освобождаване на работници от отраслите, произвеждащи капиталови стоки;
  • Предприемачите ликвидират погрешно започнатите инвестиционни проекти – наблюдават се масови фалити и спиране на плащанията по поетите задължения;
  • Наблюдава се масов песимизъм в икономиката;
  • Заради спирането на плащанията, банките също започват да изпадат в състояние на неплатежоспособност;
  • Наблюдава се допълнително свиване на размера на отпуснатите кредити;
  • Капиталът се изконсумира и структурата на производството се скъсява;
  • Свиването на предлагането, породено от фалитите, в комбинация с увеличеното парично търсене, довеждат до още по-скоростно изстрелване на относителните цени на крайните потребителски стоки;
  • Отчита се реален спад в приходите и заплатите.

Фаза 5: Възстановяване

Възстановяването на икономиката може да протече под две форми: реална корекция на икономиката, изразяваща се с увеличаване на спестяванията, или под формата на нова кредитна експанзия. 

Историята от края на 20-те години на миналия век в САЩ и от средата на 90-те години в Европа показва, че действията на централните банки хронично водят до втория вариант. Това е техният начин да се справят с кризата.

Негативното в случая е, че за да се създаде впечатление, че икономическата криза е преодоляна, политиците и централните банкери по презумпция трябва да надуят още по-големи балони и да причинят още по-тежко изкривяване на икономиката, като не оставят естествените сили на свободния пазар да доведе до същинско възстановяване. 

Неслучайно икономическата история на XX в., в който банковият сектор е доминиран от централните банки, е история на постоянно повтарящи се цикли на бумове и икономическа криза.

Някои изводи за бизнес цикъла

Дотук стана ясно, че манипулациите на банковия сектор от страна на централната банка са причината и за бум и за рецесия, които се повтарят хронично в т.нар. икономически цикли.

Но ето какви са най-важните неща, които трябва да запомним за тях:

  • изкуственото понижаване на основния лихвен процент поражда кредитната експанзия, а тя – масовите предприемачески грешки, изкривяването на икономиката и надуването на балони в различни отрасли – първи стъпки към предстоящите кризи;
  • кредитната експанзия и икономическите цикли засягат цялата икономика, даже и конкретен човек или фирма да не са изтеглили кредит;
  • бизнес цикъла стартира с растежа, а не по време на рецесия;
  • колкото по-дълго време лихвата е задържана на изкуствено ниско равнище, толкова по-тежки ще са изкривяванията и толкова по-дълбоки ще са етапите на рецесия и депресия – това не е никак добра политика;
  • фалитите на компаниите, подвели се по изкуствено ниската лихва, е процес на оздравяване на икономиката, съответно това е позитивен феномен;

В крайна сметка, постигането на илюзията за икономически растеж посредством изкуствено занижаване на лихвата по кредитите има реална цена, която се плаща под формата на икономическа криза. 

Затова по своята същност подобен подход е силно неустойчив, както става ясно от новата история на света и на развитите икономики в частност. Всичко това дава основата на т.нар. анатомия на кризите, която засегнахме в досегашните редове.

Ролята на банкирането с частични резерви

Когато банките съхраняват пълния размер на депозираните при тях средства, те оперират с пълни резерви. Исторически това е било нормата, защото депозитното банкиране е било различна дейност от кредитното банкиране и депозитите на вложителите са оставали тяхна собственост, въпреки че парите им са били физически в банките.

През XIX в. тази система е елиминирана със Закона на Пийл във Великобритания. Той забранява на банките да създават пари от нищото, което става дейност само на централната банка, но им позволява да използват средствата по депозитите на клиентите си. 

Така се ражда съвременната търговска банка, комбинираща начина на функциониране на депозитните и кредитните банки от миналото. Важното е, че депозитите могат да се използват от самите банки за отпускане на кредити. 

Когато само част от сумата на влоговете се пази като резерв от банките, докато останалата се отпуска като кредити, говорим за банкиране с частични резерви.

Така Законът на Пийл се проваля. Банките могат да инфлират валутата, но не чрез печатането ѝ, а посредством процеса на кредитна експанзия

Банкирането с частични резерви се създава правен прецедент – едновременно два икономически субекта: вложителят и кредитополучателят, имат претенции над един и същи актив, а именно – парите, вложени на депозит, част от които банката е отпуснала като кредит.

За да разберем мащабите на проблема, трябва да е ясно, че в еврозоната размерът на задължителните резерви е едва 1%. Това означава, че банките могат да съхраняват само въпросния 1% от размера на депозитите, направени в тях, а останалите 99% – да раздадат като кредит. 

Колко негативно е това, колко нестабилна е системата на банкиране с частични резерви и до какви негативни феномени води тя, ще разгледаме по-долу.

Какво е кредитна експанзия?

Кредитната експанзия е отпускането на кредити от страна на банките, които надвишават размера на депозитите, направени в тях. Както стана ясно, той е възможен благодарение на факта, че по закон банките са длъжни да съхраняват само малка част от депозитите на потребителите си, а останалите могат да отпускат като кредити.Катализатор на кредитната експанзия е политиката на централните банки да понижава изкуствено основния лихвен процент под стойността, на която тя би била при изцяло пазарни отношения.

Графика 2: Основен лихвен процент в еврозоната

Графика показваща основния лихвен процент в еврозоната от 2000та година до 2020та година

Източник: Tradingeconomics; ЕЦБ

Това е особено видно през последното десетилетие, в което основният лихвен процент в еврозоната е 0% от години, а в САЩ беше задържан до малко над нулата, преди да бъде понижен и там.

Връзката на основния лихвен процент с лихвата по потребителските и корпоративните кредити е недвусмислена, когато видим и тяхната динамика в еврозоната през последното десетилетие.

Графика 3: Лихва по корпоративните кредити до 1 млн. евро (лява скала, светлосиня крива) и по новите потребителски кредити (дясна скала, тъмносиня крива) в еврозоната

Графика показваща лихвите по корпоративните кредити и по новите потребителски кредити в еврозоната

Източник: S&P Gobal Ratings, Refinitiv, ЕЦБ

Процесът на кредитна експанзия

В началото на кредитната експанзия лихвите по кредитите се понижават под равнищата, на които иначе биха били чисто пазарно. Както стана ясно по-горе, в нашето съвремие това се случва благодарение на политиките на централните банки, които умишлено поддържат основния лихвен процент изкуствено нисък.

Когато тя се понижи изкуствено, бизнесите и индивидите получават фалшив сигнал, че в икономиката има повече спестявания, отколкото се наблюдават в действителност. Затова бизнесите започват да теглят кредити и да правят инвестиции, а домакинствата – да теглят кредити за потребление, имоти и т.н.

Вижте повече по темата: Уроци от растящия потребителски дълг и какво да правим с парите си

Ако се върнем на примера с еврозоната, увеличаването на задлъжнялостта на бизнеса е феномен, който и в действителност се наблюдава паралелно с понижаването на основния лихвен процент и последващото от това понижаване на лихвата по корпоративните кредити.

Графика 4: Корпоративен дълг в еврозоната спрямо приходите преди лихви, данъци, обезценки и амортизации (сини колонки), включително с инвестиционен рейтинг (тъмносиня крива) и със спекулативен рейтинг (жълта крива) в пъти

Графика за корпоративния дълг в еврозоната спрямо приходите преди лихви, данъци, обезценки и амортизации , включително с инвестиционен рейтинг и със спекулативен рейтинг в пъти

Източник: S&P Global Market Intelligence

Изкуственото понижаване на лихвата не отразява действителните ресурси в икономиката, затова инвестициите са погрешни. Така се създава завишено търсене за активите в икономиката, но и много зомби бизнеси – фирми, които не реализират печалба, а съществуват единствено благодарение на относително евтиния кредит. 

Което не е никак ползотворно за съответната икономика. И всички ние плащаме цена за това впоследствие.

Вижте повече по темата: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвата

Концентрациите на подобни зомби компании в различни сектори се нарича надуване на балони в икономиката

Определението за балон е: 

  • масово допускане на предприемачески грешки в икономиката 

Това е феномен, който се наблюдава във всички кризи в историята. В хода на последната значима такава – Голямата рецесия от 2008 г. балонизирани бяха държавните дългове, които нараснаха значително през последното малко повече от десетилетие и имотния пазар, особено в САЩ в Европейския съюз.

Процесът на балонизиране представлява изкривяване на икономиката. Това е така, защото в неговия ход компаниите и домакинствата се възползват от лесния достъп до активи, чиято цена иначе щеше да е по-висока за тях. 

По този начин е налице липсата на достъп до същите активи за тези бизнеси и домакинства, които в действителност са се нуждаели от тях поради факта, че вече е трябвало да се конкурират с търсенето, произтичащо и от пазарните играчи, възползвали се от изкуствено евтиното кредитиране.

Графика 5: Дял на зомби компаниите в еврозоната

Графика показваща дяла на зомби компаниите в еврозоната

Източник: S&P Global Market Intelligence, S&P Global Ratings, Bank of International Settlements

Фактът, че делът на зомби компаниите нараства, се вижда и от промените на кредитния рейтинг на компаниите през годините, и от дела на задлъжнелите бизнеси с покачване или свиване на нетната печалба.

Графика 6: Дял на компаниите с рейтинг AA (изключително силни способности за посрещане на задълженията си; тъмносини колонки) и с рейтинг CCC (уязвими и зависещи от благоприятни условия за посрещане на задълженията си компании; светлосини колонки) в еврозоната

Графика показваща дяла на компаниите с рейтинг АА и компаниите с рейтинг CCC

Източник: S&P Global Ratings

Кредитната експанзия задължително стига до своя край. Колкото повече банките увеличават кредитирането, толкова повече самите те са изложени на риск, защото делът на резервите им намалява. Така те са принудени да спрат процеса на увеличаване на кредита и да покачат лихвения процент. 

За зомби компаниите и балонизираните отрасли това е пагубно, защото те не могат да посрещнат изплащането на дълговете си при увеличените лихви и при спадналите приходи – просто нямат достатъчно пари

Настъпват масови фалити поради непосилен дълг, които представляват изчистване на погрешните инвестиции. Рецесията е естественият процес по оздравяване и възстановяване на икономиката.

Колко нови необезпечени кредити могат да бъдат създадени?

Начинът за изчисляване на капацитета за създаване на подобни кредити от банковата система е посредством банковия мултипликатор. Да приемем, че една самостоятелна банка е получила депозити в размер на 1 млн. евро и тя трябва да поддържа резерви в размер на 10%. 

Тогава размерът на кредитната експанзия ще е равен на депозитите, умножени по процента на отпуснатите средства и разделени с размера на минималния резерв или:

  • кредитна експанзия = (1 000 000 х 0,9) / 0,1

При тези параметри една банка може да създаде пари в икономиката, които са девет пъти повече от размера на първоначалния депозит, направен в нея, чрез процеса на кредитна експанзия.

Така за цялата банкова система мултипликаторът ще е равен на 9, тъй като с 1 млн. евро влог тя има капацитета да отпусне нови кредити в размер на 9 млн. евро, а общото парично предлагане в системата да се равнява на 10 млн. евро. 

Пълният математически път, по който се стига до тези стойности, е описан в книгата на Хесус Уерта де Сото „Пари, банков кредит и икономически цикли“.

Очевидно е, че когато размерът на минималните резерви, които банките трябва да съхраняват, е 0,01 (както е в действителност в еврозоната), а не 0,1 (като в примера по-горе), капацитета на банковата система да създава необезпечени кредити е значително по-голям.

Като правило, колкото по-дълго лихвите са изкуствено занижени, толкова повече необезпечени кредити могат да се отпуснат от банковата система, респективно могат да се надуят по-мащабни балони, защото размерът на предприемаческите грешки расте.

Колко дълго продължава икономическата рецесия?

Това е много относителен въпрос. Относителен в смисъла на това кого питате. Дори ако домакинствата и предприятията усещат тежестта на рецесията, правителството не е склонно да го признае. Това се случи по време на финансовата криза от 2008 г.

Дори финансовите пазари да бяха в колапс още през 2007 г., когато високорисковите ипотечни кредити станаха безполезни и почти никой не ги купуваше, председателят на Федералния резерв Бен Бернанке призна, че САЩ са изправени пред криза в края на септември 2008 г.

Най-продължителната рецесия е Дългата депресия, започнала с паниката от март 1873 г. Тя продължава 65 последователни месеца, т.е. почти пет години и половина, и води до фалита на повече от 18 000 предприятия в САЩ.

 

Най-кратките рецесии са продължили един месец. Като се има предвид определението за рецесия – спад на БВП в продължение на двe последователни тримесечия – това дори не може да се счита за рецесия. Последната от тях, по време на пандемията от COVID-19 в първото тримесечие на 2020 г., продължи официално само два месеца, но последиците от нея все още са видими, главно през призмата на инфлацията, дълга и лихвените проценти. 

Как да се защитим по време на икономическа криза?

Рецесията е време на изключителна несигурност. Не само по отношение на стойността на стоките, услугите, активите и т.н., но и по отношение на нейната продължителност. Както видяхме, рецесиите могат да продължат един месец (но с последици, простиращи се в продължение на години) или официално могат да продължат няколко години.

Това създава сериозно предизвикателство по отношение на личните финанси. Но има два актива, които показват голям потенциал по време на икономически кризи. Основно това са инвестиционното злато и инвестиционното сребро. Жълтият метал отбеляза ръст на цените си в шест от седемте рецесии от 1971 г. насам, когато беше премахната обвързаността на златото с долара.

Вижте повече от темата тук: Как да се върнем към златен стандарт?

В случая със среброто цената на белия метал се повиши в четири от последните седем кризи. Разликата между двата метала е, че среброто е по-волатилно от златото. То е склонно да се повиши с няколко процента и после рязко да спадне до предишното си ценово равнище.

Въпреки това и двата метала носят ползи за инвестиционния портфейл. Тъй като цената на златото е по-стабилна, то действа като предпазна мрежа. От друга страна, среброто, което все още е стабилен и предпазващ от инфлация актив, има способността да носи значителна възвръщаемост поради високата си волатилност.

Инвестирането в някой от тези два метала осигурява предпазване от обезценяване на валутата. Тъй като централните и търговските банки създават повече валута, ние губим покупателната си способност. Притежаването на “твърди активи” като златото и среброто ни предпазва от процеса на девалвация. 

Заключение

Изглежда, че нашите икономики са проектирани да бъдат циклични. Подобни цикли само разделят обществата ни и увеличават пропастта между богатите и бедните. Богатите не само стават по-богати в номинално изражение, но и при всяка рецесия те биват спасявани с все по-големи суми от данъкоплатците.

Освен това правителствата имат силен стимул да харчат колкото се може повече, защото така се печели политическа популярност. Истинските проблеми стават видими едва по-късно, когато повече кредити и прясно създадени пари се разпръснат из икономиката. Точно както Милтън Фридман го е казал преди повече от 40 години:

И в двата случая, когато започнеш да пиеш или когато започнеш да печаташ твърде много пари, добрите ефекти идват първи, а лошите – едва по-късно. Ето защо и в двата случая има силно изкушение да се прекали – да се пие прекалено много и да се печатат прекалено много пари.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още