Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

В началото на 2021 г. Китай започна експериментите с дигиталния юан. Старият континент, в лицето на Европейската централна банка (ЕЦБ), постепенно догонва с дигитално евро. 

Централните банки на други европейски страни, например шведксата Riksbank, са още по-напред в усилията да електронизират валутите си и да преминат към цифрови пари.

Под „дигитално евро“ се има предвид евро, емитирано от ЕЦБ като криптовалута. Това е важно уточнение, защото даже и днес съществува конвенционално дигитално евро, както ще видим по-долу. Нека разгледаме характеристиките му.

Дигитално евро не е иновация

През призмата на икономическата теория дигитално евро не внася нищо ново в паричната система. Както и съществуващото физическо евро, то отново ще представлява фиатни пари. 

Това означава, че то няма да е обезпечено от никакъв актив, за разлика от парите до началото на 70-те години, които са свързани чрез долара към златото (поне на теория).

Независимо дали говорим за конвенционално или дигитално евро, ЕЦБ ще запази и монопола върху увеличаването на паричното предлагане. Затова и валутният риск и риска от обезценяване ще продължат да се наблюдават, точно както и днес. 

Той беше демонстриран и по време на т.нар. „коронакриза“, през която централните банки постигнаха рекордна инфлация на фиатните пари.

Единствената разлика между съществуващото и бъдещото дигитално евро ще е технологична. Това ще е вярно, независимо дали електронната единна валута ще е под базирана на сметка в ЕЦБ, която всеки човек ще притежава, или ще бъде емитирано като „жетони“ (tokens), както се случва с повечето криптовалути. 

Но даже и технологичният аспект не е съществена разлика спрямо съществуващото днес.

Графика 1: Сума на евро банкнотите в обращение

Източник: Европейска централна банка

Идеята е чрез цифровото евро е да се елиминират физическите банкноти и монети от обращение. Но така или иначе по-голямата част от паричното предлагане не е под формата на физическа валута. 

Паричният агрегат М3 в еврозоната, включващ парите в обращение, депозитите до поискване и срочните депозити, краткосрочните репо сделки и големите ликвидни фондове, възлиза на почти 14,8 трлн. евро. А сумата на банкнотите и монети, напечатани от ЕЦБ – на малко над 1,4 трлн. евро.

Графика 2: Парично предлагане М3 в еврозоната

Източник: Tradingeconomics

Така че вече огромна част от еврото – около 90% от паричното предлагане, – е дигитално. Просто то не е под формата на „криптоеврото“, към което ЕЦБ се стреми.

Дигитално евро, поверителност и заплахи

Централизираните пари, независимо какви са те, носят високи рискове. Но бъдещото дигитално евро ще има и допълнителни такива, тъй като е свързано с въвеждането на нови за ЕЦБ технологии. 

Трябва да се има предвид, че в миналото технологичният отдел на централната банка вече е имал сериозни главоболия. Едва ли те ще се понижат, когато бъде въведено цифрово евро.

Сигурността и личните данни

Поверителността се възприема като най-важната характеристика на дигитално евро както от гражданите, така и от професионалистите, участвали в консултацията, особено от търговците и представителите на други компании.

Това са част от доклада на публичното обсъждане на дигиталното евро, проведено от ЕЦБ през април, в което са получени над 8 хил. отговора, над 90% от които – от граждани. Най-голямата тревога на жителите на Европа е свързана с поверителността и сигурността на дигитално евро и това не е случайно.

През 2018 г. една от директориите на ЕЦБ – Bank’s Integrated Reporting Dictionary (BIRD), беше хакната, а самата атака е била открита месеци по-късно, при това – почти по случайност. В последствие от централната банка признаха, че личните данни на някои потребители „може да са изтекли“.

Предвид това, че фалшифицирането на парите се наблюдава през цялата човешка история, можем да си представим на какви атаки ще бъдат подложени ЕЦБ и цялата инфраструктура на дигиталното евро. До момента фалшифицирането на парите никога не е можело да засегне цялата платежна система. 

Но с дигитално евро залогът ще са средствата на всички хора в еврозоната и/или техните лични данни.

Анонимност от държавата

Икономистът Торстен Полейт коментира друг аспект на потенциалните заплахи, произтичащи от дигитално евро, по следния начин:

Ако погледнем към Китай, вероятно можем да видим накъде се е насочило пътешествието на дигиталното евро. Дигиталният юан предполагаемо ще има „контролирана анонимност“. С други думи, „единствено“ Народната банка на Китай, т.е. Китайската комунистическа партия, ще има достъп до данните за платежните транзакции.

Достъпът на анонимни бюрократи до интимни данни като плащанията и сумите, с които разполагаме, създава колосални възможности за злоупотреби и е грубо навлизане в личното пространство. 

Нещо повече, потенциалното следене е пряк удар върху устоите на Западната цивилизация, която се базира върху принципа за индивидуалната свобода. 

Затова не е случайно, че в правото имаме постулати като „невинен до доказване на противното“ и нуждата от показване на престъпление, за да се позволи обиск в частен имот.

Тъй като цялата инфраструктура зад дигиталното евро ще се управлява от ЕЦБ, горепосочените принципи се обръщат с краката нагоре. Вече централните банки в еврозоната, респективно и властите, потенциално предварително ще имат достъп до данните, свързани със средствата ни.

Някои може да кажат:

Ако нямаме какво да крием, няма от какво да се страхуваме.

Само че това е логика, идваща от министъра на пропагандата на Хитлер Йозеф Гьобелс. Подобни съждения също би трябвало да са несъвместими с начина, по който е устроено обществото днес.

Икономическите рискове пред бъдещото дигитално евро

Но въвеждането на дигитално евро не е свързано единствено със заплаха за сигурността и поверителността. Той носи и заплахи за икономиката.

Дигитално евро и инфлация

По време на коронакризата видяхме, че политиците започнаха да раздават новонапечатани средства директно на гражданите. Все пак те трябваше да минат през търговските банки, а парите да се отпуснат като кредити.

Ако всеки човек просто има баланс в ЕЦБ или друга финансова институция, тази стъпка ще стане излишна. Тогава дигитално евро просто ще може да се насочва към конкретни сметки, включително на индивиди, бизнеси и държави.

Тогава инфлацията, т.е. увеличаването на паричното предлагане, ще е напълно неконтролируема, а заедно с нея – и подриването на покупателната способност на фиатните пари. 

Резултатът от тези хеликоптерни пари, както Милтън Фридман ги нарича, ще се усети от джобовете на всички хора много по-силно, отколкото това се случва днес.

Дигитално евро и вечен растеж?

Както посочих в „Анатомия на кризите“, кредитната експанзия носи усещане за бум на икономиката, но и води до колосални изкривявания. 

Тя обикновено приключва, когато търговските банки усетят, че паричните им резерви са застрашени, при което те понижават кредитирането и увеличават лихвения процент, в резултат на което предприемаческите грешки се коригират. Това се случва в етапа на рецесията.

Една от причините бумът да се обръща в рецесия е, че потребителите на банките могат да изтеглят средствата си от техните трезори. 

Но ако физическите пари не съществуват или са съвсем маргинална част от платежната система, а централните банки могат просто да инжектират новосъздадено дигитално евро в търговските банки, с което да увеличат размера на активите им, кредитната експанзия може да продължи завинаги.

Това може да създаде усещане за „вечен растеж“ на икономиката, но той ще дойде на гигантска цена:

• Структурата на производството ще се изкривява все повече и повече, т.е. оскъдните ресурси няма да се насочват натам, накъдето потребителите ги искат. Казано иначе, вместо „вечен растеж“ ще имаме вечни и все по-големи балони в икономиката.
• Фалитите на банките стават невъзможни. Несъстоятелността показва предприемаческа грешка. Когато дигитално евро може просто да се раздава на банките, този важен за икономиката механизъм ще остане скрит.
• Задлъжнялостта, която и без това достигна астрономически стойности, ще се изстрелва все повече и повече. Това означава, че икономиката ще става все по-нестабилна и по-нестабилна, а това означава, че заетостта, възнаграждението и възможността на хората да покриват нуждите си ще е поставена на все по-голям риск.

Графика 3: Глобално равнище на задлъжнялостта (като процент от БВП – дясна скала, червена крива; в трлн. долара – лява скала, синя графика)

Източник: Institute of International Finance

Заключение

Дигиталното евро не е иновация в икономическия смисъл на думата. То притежава всички характеристики на съществуващото евро, с изключение на начина, по който се случва самото парично предлагане. Затова не е учудващо, че то носи и същите рискове, като към вече наличните такива добавя и някои нови.

От друга страна, дигитално евро има потенциала да окаже драматично отражение върху функционирането на паричната система, което не може да се наблюдава при наличие на физически пари (макар и те да са много малък дял от паричното предлагане изобщо). 

Причината е, че без наличието на физически пари, действащи като ограничител на кредитната експанзия, етапа на бума в икономиката може да се удължи значително, а заедно с него – и изкривяванията, до които той води.