Можете да чуете анализа в аудиоформат тук. Не забравяйте да се абонирате за подкаста в удобната за вас платформа.

В неделя, 15 август, се навършиха точно 50 години, откакто президентът Ричард Никсън затвори златния прозорец. С това е прекъсната връзката между долара и златото, заличава се Бретън-уудската система и се елиминира златния стандарт. От този момент до днес цялата глобална финансова система се основава върху необезпечените фиатни пари.

Тук ще разгледаме защо САЩ загърбват златото и до какво води това точно половин век по-късно.

Краят на златния стандарт…

В началото на 70-те години водещите световни валути са свързани с щатския долар, който Федералният резерв е длъжен да обменя при курс от 35 долара за тройунция злато. Тъй като цената на златото започва да се покачва още в средата на века, осем правителства експериментират с картел, известен като лондонския златен пул, чрез който се опитват да спрат растежа. Неговата история и рухване в края на 60-те години описахме в статията за швейцарската рафинерия Valcambi.

Причината за създаването на лондонския златен пул е, че запасите от злато на САЩ във Форт нокс се сриват драстично. Към 1966 г. чуждестранните централни банки притежават 14 млрд. долара. Федералният резерв разполага със злато на стойност 13,2 млрд. долара. Но само 3,2 млрд. долара от тях могат да се използват, за конвертиране на долари извън САЩ. Останалите 10 млрд. долара трябва да се използват за вътрешни транзакции.

Таблица 1: Обезпеченост на долара със злато

Година	Обезпечение на долара със злато
1950 г.	20%
1956 г.	16%
1962 г.	11%
1968 г.	5%

Източник: Международен валутен фонд

Така ако правителствата по света решат да обменят само 25% от доларите си срещу злато, Федералният резерв няма да има достатъчно от жълтия метал, за да посрещне плащанията си. Още в средата на 60-те години САЩ са в състояние на технически фалит.

Златният стандарт – спирачката пред финансовия произвол на правителствата

Несъстоятелността на САЩ е достатъчна причина за политическото решение да се напусне златния стандарт. Тя обаче не е единствена. Когато доларът е свързан със златото, ръцете на правителството да печата колкото си иска са завързани.

През 60-те и 70-те години управляващите определено искат да развържат кесията, защото страната е силно ангажирана в мащабни проекти като Виетнамската война например.

За финансовата система това е комбинация, създадена в ада. Както ще видим по-долу, загърбването на златния стандарт е довело единствено до негативни ефекти. Най-големите потърпевши са работещите хора. Единствените печеливши са политиците и свързаните с тях кронисти[1].

Инфографика: Светът без златния стандарт

Източник: Международен валутен фонд; Световна банка; Федерален резерв; Европейска централна банка; собствени изчисления

… e началото на инфлацията и унищожаването на покупателната способност

Икономическото определение за „инфлация“ е: „увеличаването на количеството пари в обращение“. Под златен стандарт, както видяхме по-горе, политиците не могат да инфлират валутите до безкрайност. Когато това се случи, притежателите на хартиени пари ги обменят срещу злато, което изсмуква запасите на централната банка. Резултатът е загуба на обезпечение на валутата и парична криза.

Затова до XX в. феномени като хиперинфлацията са неизвестни по света. Единственият документиран такъв епизод в историята е във Франция през 1795 г. Със създаването на съвременните централни банки, до 1971 г. има още няколко примера за хиперинфлации, останали печално известни в учебниците по история. След края на златния стандарт на практика половината свят изпитва горчивината от удвояването на цените в рамките на дни или понякога на часове.

На сцената се появяват фиатните пари

Когато великият икономист Лудвиг фон Мизес пише „Теорията на кредита и парите“ през 1912 г., възможността да се наблюдават необезпечени с нищо фиатни пари е разгледана от него като просто теоретичен шанс, а не реална заплаха. Три и половина десетилетия по-късно, когато публикува своя magnum opis „Човешкото действие“, възгледът му е малко или много същият.

Но след 15 август 1971 г. хипотетичния риск се материализира. Парите губят покритието си. Държавите по света могат да печатат толкова, колкото решат. Политиците и управляваните от тях централни банки не се поколебават да го сторят. Паричното предлагане се изстрелва от 60% от БВП през 1960 г. до 100% от БВП през 2008 г. Съдейки по динамиките, следващото му удвояване ще се случи за много по-кратък период.

Финансовата деволюция на дигиталните валути, емитирани от централните банки

Причината е, че след елиминацията на златния стандарт преди пет десетилетия, днес централните банки по света правят следващата стъпка към хроничната инфлация – емитирането на дигитални валути, по подобие на криптовалутите.

Вижте повече по темата: Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

Разликата се състои в следното. Дигиталните валути, емитирани от централните банки, могат да бъдат „оправдани“ с елиминиране на прането на пари, справяне с кризите и улесняване на ежедневието на потребителите. В действителност централните банки ще могат да увеличават директно балансите на затруднени компании, сектори или правителства.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 131 лв. 119 119 131 131

Купуваме 119лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Съдейки по историята на централното банкиране, те едва ли ще се свенят да правят точно това. Ако – или по-скоро когато – това се случи, унищожаването на покупателната способност на фиатните пари през последните два века и половина ще ни се стори като разходка в парка в сравнение с финансовия хаос, който ще настъпи.

Дигиталните пари, емитирани от централните банки, представляват празен чек. С него те могат да увеличават паричното предлагане до плюс безкрайност. Респективно да унищожават и без това пренебрежимата покупателна способност на валутите ни.

Задушаващият публичен дълг

Тъй като управляващите изпитват хроничен дефицит на чужди (т.е. на данъкоплатски) пари, когато те поемат контрола върху печатните преси, правителствените разходи скачат драстично. Заедно с тях се покачват задлъжнялостта на икономиките.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг I: Наркотиците, които убиват съвременната икономика

Гигантският правителствен дълг беше водещата тема на предишния брой на „Златен вестник“. Тук ще посочим само, че само за последните тринадесет години всички развити икономики изстрелват задлъжнялостта си до над 100% от БВП.

„Данък инфлация“ обаче не е достатъчен, за да се финансира увеличаването на правителствените разходи. Затова другият източник на финансиране на държавите – данъците, също се покачва. В страните от ОИСР данъчните постъпления като процент от БВП растат с впечатляващите 40% от 1965 до 2020 г. Така липсата на златен стандарт води до елиминиране на контрола върху публичните финанси, което, от своя страна, развързва ръцете на политиците да изстрелват данъчното облагане.

Хроничните кризи

Новите възможности на държавите, изразяващи се в неограничено печатане на пари и потискане на лихвата водят до хронично надуване на балони и спукването им (рецесии). Затова не е случайно, че през последните пет десетилетия се наблюдават най-слабите данни по водещите икономически показатели на глобално равнище от средата на XX в. насам.

Таблица 2: Години с най-слабо представяне на икономическите показатели на глобално равнище (първите години в класацията се представят най-слабо)

Позиция	Производство	Производство на глава от населението	Търговия	Безработица	Потребление на петрол	Инвестиции	Потребление на петрол	Производство (по паритет на покупателната способност)
1	2009	2009	2009	2009	1975	1980	2009	2009
2	1982	1982	1975	1982	2009	1981	1952	1982
3	1975	1975	1982	1975	1970	1982	1992	1982
4	1991	1991	1958	1974	1974	1982	2008	1975
5	1993	1980	2001	1952	1971	2009	1991	1991
6	1992	1993	2008	2001	1991	1975	1993	1974
7	1980	1981	1992	2019	2002	2008	1974	1980
8	2008	1992	1991	1983	1982	1983	1981	1993
9	1981	1958	1981	1980	1992	1993	1958	2012
10	2001	1974	1993	2016	1993	1991	2001	2019
11	1958	2008	1974	1985	1990	1998	1975	2013
12	2002	2001	1980	1981	1995	1985	2002	2015
13	1974	1990	2015	2015	1998	2019	1980	2002
14	2019	1983	2019	2012	2001	2014	1983	1975
15	2012	2002	2016	2008	1980	2000	2008	2014
16	1990	1998	2002	1991	1977	2012	1990	1992
17	1998	2012	1990	1986	1994	2011	2019	2003
18	2016	2019	1983	2013	2003	2001	1998	2001
19	2013	1954	2012	1993	1999	2002	2016	2011
20	1983	2013	1986	2002	1989	1990	1985	2016

Източник: Световна банка

Информацията обхваща до края на 2019 г., иначе 2020 и 2021 г. несъмнено щяха да са на челни позиции в таблицата. А годините в интервала между Втората световна война и 1971 г. на практика не присъстват в подреждането. И това не е случайно.

Заключение

Унищожаването на златния стандарт от Ричард Никсън води до невиждани и неподозирани интервенции от страна на държавите в сферата на икономиката и финансите. Резултатът от това е тотална катастрофа. Никога в миналото не са виждани инфлация, безконтролно увеличаване на данъчното бреме, увеличаване на публичните разходи и задлъжняване, каквито виждаме след 1971 г.

Същото важи и на индивидуално равнище. В следващата статия, посветена на изминалите пет десетилетия без златния стандарт, ще разгледаме какво означава това за индивидите и домакинствата. Защото докато чрез статистиките си държавите могат да прикрият малко или много негативните ефекти от политиките си, всеки човек усеща пряко негативните последици от липсата на златния стандарт по джоба си.

[1] Кронизмът е система, при която управляващите покровителстват и преразпределят средства към свързани с тях лица и компании. Най-добрият превод на български език е предложен от доц. Красен Станчев: шуробаджанащина.