Добавете ценово известие

Истината за златния резерв във Форт Нокс

Публикувано от Tavex в категория Анализи на 05.10.2017
Цена злато (XAU-BGN)
3334 BGN/oz
  
+ 9 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
43 BGN/oz
  
+ 0 BGN

Малко известен факт е, че един от най-важните активи в баланса на Федералния резерв е получен преди време от Министерство на финансите на САЩ и днес се съхранява във Форт Нокс. В тази статия ще говорим за трезора във Форт Нокс и за златото на най-голямата икономика на света.

Конфискацията на златото в САЩ

По време на Голямата депресия през 1933 г. президентът Рузвелт издава заповед, според която всеки, който притежава злато, е длъжен да го предаде в системата на Федералния резерв. Така цялото злато изведнъж се оказа в централната банка на САЩ. От своя страна, съгласно Закона за златния резерв от 1934 г., Федералният резерв е длъжен да предаде цялото си злато на Министерството на финансите. С тези нормативни актове огромна част от златото на американците става държавна собственост.

Вижте повече по темата: Конфискацията от 1933 г.: Началото на нарастващата цена на златото

Но защо централната банка трябва да предаде жълтия метал на Министерството на финансите? Причината е, че Федералният резерв е частна система, поне на теория, а Министерството на финансите е част от държавния апарат на САЩ.

Златният сертификат на Федералния резерв и ролята му в паричната система

Но тук има още един важен детайл. Петата поправка на американската Конституция възпрепятства правителството да вземе частна собственост, без да предостави справедлива компенсация. За да се измъкне от тази ситуация, Министерството на финансите осигурява на Федералния резерв „златен сертификат“ като компенсация за иззетото злато. Този златен сертификат присъства и до ден днешен в счетоводния отчет на Федералния резерв.

Златен сертификат от 1934 г. с лика на Удроу Уилсън и номинал от 100 хил. долара. Златни сертификати като този са използвани единствено за плащания между различни клонове на държавната администрация на САЩ и е забранено да бъдат притежавани от частни индивиди. Вероятно по подобен начин е изглеждал и сертификатът, получен от Федералния резерв.

Министерството на финансите оценява златото си по курс от 42 долара за тройунция. Такава е официалната цена на златото от 1973 г., две години след като САЩ изоставят системата „Бретън Уудс“. За сравнение, пазарната цена на златото днес е почти 1800 долара за тройунция.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно

Но ако вземете номиналната стойност на златото в баланса на Федералния резерв, и я разделите на 42 долара за тройунция, то златото възлиза на над 8 хил. тона. Това е много интересно, защото показва колко злато притежава днес министерството на финансите.

То се нуждае от най-малко 8 хил. тона злато, за да поддържа „справедливата компенсация“, т.е. златния сертификат, който е връчил на Федералния резерв преди почти един век. Така се гарантира спазването на изискванията на Петата поправка. Но ако вземем 8 хил. тона от Федералния резерв под формата на този златен сертификат и започнем да продаваме на пазарната цена на злато, то сумата ще възлиза на над 500 милиарда долара.

Никой не говори за този сертификат и не го признава, но цялата парична система е основана на златото. Тайната на счетоводния баланс на Федералния резерв се крие в нейния „скрит златен актив“ – именно този златен сертификат.

А какво да кажем за златото във Форт Нокс? По този въпрос има множество дискусии, затова нека видим накратко какво представлява този трезор за злато.

Историята на Форт Нокс

Форт Нокс е построен през 1937 г., отчасти с цел да съхранява златото, което Министерството на финансите е складирало след влизането в сила на Закона за златния резерв. Преди това то е било държано в трезори в сутерена на Министерството на финансите. Когато мястото там свършва, решават да изградят отделна сграда.

Строежът приключва в края на 1936 г., а в самото начало на следващата година е доставена първата партида злато. Днес в трезора се съхраняват основно златни кюлчета с тегло от 12 килограма, т.е. отговарящи на стандарта „добра доставка“ на London Bullion Market Association. Освен тях има и малък процент под формата на златни монети.

За почти един век трезорът е приемал посетители само три пъти. Първият е президентът Франклин Рузвелт. През 1974 г. е допусната делегация от журналисти и конгресмени. С това властите опитват да разсеят съмненията, че златото е изнесено от трезора. През 2017 г. за последен път той допуска външни хора в лицето на министъра на финансите Стив Мнучин и конгресмени.

Картичка, илюстрираща трезора във Форт Нокс.

Защитите са обновявани през историята на Форт Нокс и Reader’s Digest я нарича „най-силно охраняваното място на планетата“. В САЩ и до днес се използва изразът:

Сигурен като Форт Нокс.

Сградата на трезора е изградена на терен, предоставен от армията, а регионът и днес се използва активно за учения. Освен наличието на хиляди военни наоколо, трезорът за злато се пази чрез картечници с лазерно насочване, радар, електрически огради и мини в моравата около сградата, според Business Indiser. Има и по-конвенционални мерки, като 20-тонните врати на трезора, отварящи се с комбинация от няколко души. За охраната му отговаря полицията на монетния двор на САЩ, която е една от най-старите силови структури в страната.

Само един човек се е опитвал да влиза във Форт Нокс – Орик Голдфингър в едноименните филм и книга от поредицата за Джеймс Бонд. Той опитва да взриви атомна бомба в трезора, за да замърси златото с радиация. Както може да се предположи, планът му не е успешен, за разлика от филма, който е първият блокбърстър за агента.

Във Форт Нокс ли е златото на САЩ?

Много привърженици на конспиративни теории казват, че във Форт Нокс няма истинско злато. Според тях правителството не извършва одити на златото в хранилището, защото жълтият метал не е там.

Истината обаче е друга. Ако сте Федералният резерв или Министерство на финансите и искате хората да мислят, че златото не е толкова важно, каквато е и целта, тогава защо да правите одити? Одитирате значимите неща, а не незначителните. Одитирането, разбира се, е важно. Но фактът, че правителството не извършва одит на златото, не означава, че то не е там. Те просто не искат да му се обръща внимание.

А дали златото действително е в хранилището Форт Нокс? Да, златото е там. Имаме доказателства от военни източници за това. Повечето хора мислят, че цялото злато на Министерството на финансите е във Форт Нокс, но това не е вярно. Малко повече от половината злато е във Форт Нокс, а останалата част се съхранява в Уест Пойнт на река Хъдсън в Ню Йорк.

Инфографика: Къде се съхранява златото на САЩ


От време на време хората питат и кой контролира златото. Дали е Федералният резерв или Министерството на финансите? Верният отговор е нито едните, нито другите. То се контролира от армията на САЩ. И Форт Нокс, и Уест Пойнт са военни бази. Но технически погледнато, златните кюлчета в хранилището принадлежат на Министерството на финансите.

За какво може да се използва златото във Форт Нокс

Някои хора, като милиардерът и търговец на благородни метали Ерик Спрот, твърдят, че златото по принцип стои във Форт Нокс, но е отдадено под наем на търговски банки. Да, това е възможно. Но тези сделки се осъществяват на хартиен носител и не означават, че златото реално е напуснало пределите на базата.

Ако JPMorgan например поиска заем в злато от министерството на финансите, това не означава, че изпращат камион във Форт Нокс, за да вземат златото от там. Сделката се осъществява чрез договор. Самото злато ще си остане на някой рафт в хранилището, докато същевременно е дадено под наем и следователно неодитирано.

Инвестиране в златото в хранилището?

След като JPMorgan имат златото, те го продават например на сто инвеститори, които вярват, че са купили истински злато. Но това, което наистина са купили, е т.нар. неалокирано злато, наричано още неразпределено злато. Неразпределеното злато е евфемизъм за никакво злато.

Вижте повече по темата: Дали британска компания наистина плаща заплати в злато?

Ако се обадите на JPMorgan и им кажете, че искате да купите злато на стойност един милион долара, те ще се съгласят. Ще получите потвърждение, че сте собственик на злато в размер на един милион долара. Но ако прочетете дребния шрифт ще видите, че вашето злато е неразпределено или неалокирано. Това означава, че JPMorgan не претендират да имат конкретно златно кюлче със сериен номер или Вашето име върху него. В действителност те са взели едно и също злато и са го продали на 100 различни инвеститора.

По принцип това не е проблем, освен ако всички сто инвеститори не решат да се появят в един и същи момент и да поискат златото си. Първият дошъл може и да получи злато, срещу такса за доставката му и ако JPMorgan изобщо разполага с налично физическо злато. Но останалите 99 души ще получат прекратен договор. Тяхната компенсация ще е чек, възлизащ на стойността на златото спрямо цената му в края на предишния работен ден. В крайна сметка те няма да получат златото, което са смятали, че купуват и така откриват, че JPMorgan няма злато.

Вижте повече по темата: Банкиране с частичен резерв на злато: Банковите паники

Няма доказателства, че златото е напуснало Форт Нокс. Големи количества от него биха могли да бъдат отдадени под наем, което води до объркване относно това дали всъщност златото е там, или не. Но всички доказателства показват, че златото си е във Форт Нокс и в Уест Пойнт. И, ако се поставите на мястото на САЩ, бихте ли имали разумна причина да оставите златото далеч от очите си?

 

Статията се основава на коментар на Джим Рикардс за dailyreckoning.com. Превод: Мартина Петрова.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още