Банкиране с частичен резерв на злато: Банковите паники

Следващите няколко статии ще бъдат посветени на банкирането с частичен резерв при търговията със злато. Ще се опитаме да вникнем в бизнес модела на големите банки търгуващи със злато, т.н. „bullion banks“(BB). Адаптирали сме материали на Bron Sucheki, чиято богата визитка в златната индустрия може да видите тук.

Банкиране с частичен резерв и пълни резерви от злато

Големите банки, търгуващи със злато (накратко BB от “bullion banks”), предлагат на своите клиенти два начина за съхранение на злато. Първият начин са т.н. алокирани сметки в злато (allocated gold accounts). Алокираната сметка означава, че сте собственик на точно определено злато, с точно определени параметри, например златни кюлчета с конкретни серийни номера. В случая банката действа като трезор и няма право да се разпорежда с вашето злато. За тази услуга тя ви начислява такси по съхранение на златото.

Другият популярен продукт в банковата индустрия е т.н. неалокирана сметка в злато (unallocated gold account). Когато си отворите неалокиранa сметка, това означава, че банката ви дължи определено количество злато, но самите продукти не са първоначално конкретизирани.

Алокираните и неалокираните сметки са съотвено като наемане на депозитна кутия и отваряне на депозитна сметка в която и да е банка. В първият случай банакта ще ви начисли такси за правото да ползвате депозитната кутия, a във вторият случай дори може да получите лихва.

Неалокираните сметки в злато са подсигурени частично със злато в трезора на банката, от там идва терминът банкиране с частичен резерв. Повечето неразпределени сметки са непокрити със злато (както и повечето депозити не са покрити с кеш), тъй като е невъзможно да се предложи 100% подсигурена сметка без такси за съхранение, освен ако не сте физически потребител на злато от рода на Perth Mint (един от най-големите производители на злато в света бел. ред.). Рафинериите, бижутерите или дилърите на монети, които предлагат 100% обезпечено неразпределено злато не са много на фона на общия размер на неразпределеното злато в световен мащаб.

Логиката зад банкиране с частичен резерв при златото

Става ясно, че банките на практика нямат реална нужда от физическо злато, освен ако не го съхраняват в алокирани сметки, за да могат да събират такси за съхранение. Наличието на неалокирани сметки, гарантирани от физическо злато в трезора (без или с много малка такса) е, ако не пълна загуба (таксата на банката за съхранение често е нула), то поне не много продуктивна и печеливша услуга за клиентите със златни депозити.

Вижте повече по темата: Банкиране с частичен резерв – легитимни ли са неалокираните депозити в злато

За да печелят от неалокираните сметки в злато, банките са стимулирани да отпускат злато назаем (или да го „дават назаем” на себе си в процеса на създаване на деривативни продукти). Това, естествено, води до въпроса какво е количеството на тези заеми и колко злато те държат като физически резерви. Факт е, че никой не знае. Джеф Кристиан от CPM Group дава някаква представа за възможното съотношение на частичните резерви, като казва, че повечето банки оперират при коефициент 10:1 (повече информация може да намерите тук).

Често, коментирайки банкирането с частичен резерв термините „частичен резерв“, „ливъридж“ и “оборот“ се ползват като взаимозаменяеми.

Но, за да не стават обърквания, нека по-прецизно да уточним значението им:

• Частичен резерв – колко е физическото злато спрямо общата сума на неалокираните краткосрочни депозити.
• Ливъридж – колко капитал (собствените пари, останалите са взети назаем) сте инвестирали в даден актив.
• Оборот – търгуваните обеми спрямо общите налични запаси.

Фокусът на тази статия е върху банковите паники и ликвидините кризи е само в контекста на това дали механизма, по който банките търгуват злато, има опасност да се „взриви“. Свиването на оборота (ликвидността) или прекомерния ливъридж може да доведат до желанието на клиентите на банката да изтеглят неразпределените си средства, но ако банките работят със 100% резерв, то няма опасност от банкови паники.

Рискове при банкиране с частичен резерв от злато

Обърнете внимание, че частичният резерв се дефинира от гледна точка на краткосрочните неалокирани депозити, а не от общите задължения в злато на банката.

Например ако в банката е депозирано злато за срок от една година и тя го отпусне като заем за две години, това не може да създаде проблем с ликвидността на банката в рамките на първата година, защото заемодателят (депозантът) на банката няма право на златото в срок от една година. Проблем може да възникне след първата година, когато депозантът може да реши да прекрати отношенията си с банката и да си вземе златото обратно.

Очевидно, банките отпускат назаем краткосрочните депозити за все по-дълги периоди. Това се нарича матуритетна трансформация и много анализатори са склонни да твърдят, че това лошо нещо „може да бъде стабилно единствено, ако има пълна държавна протекция. Без държавна протекция, ще се стопи на секундата“.

В допълнение към това какво количество физическо злато притежава банката отнесено към краткосрочните й депозити, значение има и за какъв срок тя отпуска златото назаем. Ако банката има в даден момент само 10% от златото си като физически резерв, но е дала назаем останалите 90% за не повече от например седмица, е малко вероятно да изпита ликвидни проблеми, които да предизвикат банкова паника. Тя бързо може да получи обратно даденото назаем злато, за да го изплати на вложителите при поискване.

Тук се предполага, че получателите на кредита ще изпълнят договора си да върнат взетото назаем злато в срок. Това поставя въпроса на кого банката отпуска кредит и каква е неговата кредитоспособност!

Как може да се банкира с частичен резерв

Банката има два варианта. Първо, банката да даде златото на заем, без да получи обезпечение. Това са т.н. необезпечени кредити, с които банката поема кредитен риск. Две, банката да поиска допълнително обезпечение срещу заема в злато, така че, ако клиентът не плати, тя може да продаде обезпечението и с парите от него да купи липсващото злато. Това, разбира се, предполага, че или стойността на обезпечението няма да спадне, или цената на златото няма да се покачи в ситуация на пазарен стрес или и двете. Тук имаме експозиция към ценови риск.

Рискът за банката от изчерпване на неалокираните сметки зависи от:

• физическия частичен резерв в злато
• степента на матуритетна трансформация
• кредитоспособността на необезпечените контрагенти
• възможната промяна на цената на обезпечението и на златото за обезпечените контрагенти

Всички тези фактори се отнасят също така и за банкирането с валута, но с една съществена разлика –  банкирането с валута се подкрепя от правителството. Правителството може да печата пари и да ги разменя за дългосрочни активи на банката, внезапно увеличавайки нейните физически частични резерви (банкноти) и по този начин избягвайки възникването на банкова паника.

Само че златото не може да бъде отпечатвано. Банките, търгуващи с ценни метали, знаят този факт и в резултат на това извършват банковите си сделки по малко по-различен начин от фиатното банкиране. Кое по-точно е различното и как банките управляват търговията си със злато ще разберем в следващите статии.