Законът за търсене и предлагане

Законът за търсенето и предлагането са всъщност два закона и с тях започва всеки учебник по икономика. Образователната поредица „Златна школа“ е изключение, защото има по-важни механизми, които трябва да се разберат, преди да се стигне до тях.

Във всеки случай, законът за търсенето и предлагането са фундамент, който ни позволяват да разберем заобикалящия ни свят. Те стоят в основата на много други феномени, на които ставаме свидетели на пазарите.

От статията „Как се формират цените и стойността“ знаем, че стойността е субективна, а търсенето и предлагането раждат пазарните цени. В настоящата статия ще разгледаме как точно се извлича законът за търсенето и предлагането, как конкретно действа той и какво се има предвид в икономиката, когато говорим за тези две определения.

Законът за търсенето

Търсенето представлява връзката между потреблението на една стока или услуга при различни цени. Казано иначе, търсенето изразява какво количество от дадена стока са склонни да закупят потребителите на всяка дадена цена. То може да се изрази както за един човек, така и за цяла група хора. Според закона за търсенето, при равни други условия, с покачване на цената се понижава количеството от потребяваната стока. Затова и кривата на търсенето се представя като низходяща графика.

Кривата на търсенето показва какво количество от една стока ще се закупи при всяко определено равнище на цената, обикновено в конкретен момент от време. Самата крива се разполага върху графика, на чиято абсциса е търсенето количество, а на ординатата – цената.

Как се извлича кривата на търсенето

Да си представим, че различни хора искат (или не) да си купят злато. При съответната цена на златото, тяхното търсене ще е следното:[1]

Таблица 1: Търсене на злато

От тук можем да изведем и кривата на търсенето за този пазар. Кривите по принцип се отбелязват с латинската буква D от “demand”. Както ще видим по-долу, в графиките тя обикновено се стилизира. Същото важи и за кривата на предлагането.

Графика 1: Крива на търсене

Законът за предлагането

Законът за предлагането може да се разглежда като обратния на закона за търсенето. Той представлява връзката между количеството произвеждани единици от една стока и услуга при всяка една цена. Иначе казано, той изразява какво количество стоки са склонни да доставят производителите при всяка цена. При равни други условия, с нарастване на цената се увеличава и предлагането. Поради тази причина кривата на предлагането (S от “supply”) е възходяща.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 124 лв. 114 114 124 124

Купуваме 114лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Да връщайки се към примера от по-горе, да си представим, че има трима производители на злато на нашия хипотетичен пазар, които при съответна цена на златото произвеждат следните количества:

Таблица 2: Предлагане на злато

От тук можем да изведем кривата на предлагането:

Графика 2: Крива на предлагане

Равновесна цена при търсене и предлагане

Равновесната цена за пазара е тази, при която търсенето и предлагането се уравновесяват. Това означава, че сборът между тях е равен на нула. На теория, ако производителите се опитват да продадат по-голямо количество, отколкото се търси на пазара на равновесната цена, се наблюдава свръхпредлагане. Ако предлаганото количество е по-ниско от равновесната цена се наблюдава дефицит или недостиг.

В нашия хипотетичен пример, равновесната цена на златото е от 1500 долара за тройунция. Причината е, че тогава търсенето и предлагането се „уравновесяват“. Равновесната цена е и мястото, където кривите на търсенето и предлагането се пресичат.

Движение на кривите и движение по кривите

Разбрахме, че кривите на търсене и предлагане изразяват количеството стоки които потребителите са склонни да закупят, а производителите – да доставят, на всяка една цена. Но може да се наблюдава както движение по отделни точки на кривата, така и движение на самите криви.

При покачване на цената, търсеното количество ще се понижи. Тогава се наблюдава движение по кривата на търсене и понижаване на количеството. Обратното – при понижаване на цената, търсенето ще се повиши. Но ако изведнъж в определена територия имигрират повече хора, тогава цялата крива ще се измести нагоре и надясно (т.е. да нарасне), защото ще се създаде ново търсене. Същото важи и с обратен знак.

Графика 3: Движение на кривата на търсене надясно

На пазарите има повече от една цена на златото. Но върху тях влияе предлагането му. През миналата година рафинериите спряха работа, което покачи цената. Тя се покачи, защото заради спирането на работата цялата крива на предлагането се измести наляво, защото цялото предлагане се понижи. Ако си представим, че вместо рафинериите да спрат дейност, бяха открити нови мини и производството нарасне, тогава кривата на предлагането щеше да се измести надясно.

Графика 4: Движение на кривата на предлагане надясно

Ценова еластичност на търсене и предлагане

Кривите на търсене и предлагане имат определен наклон. Този наклон се определя от еластичността на всяко от тях.

Еластичност на търсене

Еластичността на търсенето показва как промяната в цената се отразява върху търсенето количество. Връщайки се на нашата хипотетичната цена на златото, ако ценовата еластичност е -2, това означава, че покачване на цената на златото от 1% ще доведе до спад на търсенето от 2%.

Еластичността се изразява от наклона на кривата на търсенето. Ако тя е хоризонтална ще се наблюдава съвършено еластично търсене, при което при една цена на златото, например от 1400 долара, търсенето е безкрайно. Съвършено нееластичното търсене означава, че няма промяна в търсеното количество, даже и да се наблюдава промяна на цената. Тогава кривата на търсенето е вертикална.

Еластичността на търсенето обикновено показва доколко един продукт може да се замени с друг. В учебниците по икономика често се дава пример за продукти с еластично търсене с кафето и чая. Ако цената на едната стока се повиши, то потребителите могат да я заменят с другата, защото има сходен ефект. Продукти, към които човек се пристрастява, както и горивата, се разглеждат като нееластични. Затова те са и лесен обект на облагане с акцизи.

Еластичност на предлагането

Както и при търсенето, еластичността на предлагането измерва в каква степен промяната на цената се отразява на производството. То също може да бъде съвършено еластично (на една конкретна цена може да се предлага неограничено количество от дадената стока) или съвършено нееластично (независимо от цената, предлаганото количество не се променя).

Продукти с ценова еластичност по-голяма от 1 се разглеждат като относително еластични. Те са лесни за производство, затова и предлагането им може да се промени бързо. При тях промяната в предлаганото количество е по-голяма, отколкото промяната в цената. Продукти с еластичност по-малка от 1 са относително нееластични и за тях са валидни обратните феномени.

Парадоксът на стойността: какво не обяснява законът за търсене и предлагане

Законът за търсенето и предлагането е разработен от представителите на класическата школа. С него те се опитват да обяснят защо цените са такива, каквито са. В това отношение законът за търсенето и предлагането се справя отлично. Но той не обяснява други феномени.

Сред тях е разликата в цените между отделните стоки, включително между такива от първа необходимост и луксозните стоки. Класическият пример съпоставя вода и злато. Очевидно е, че водата е много по-необходима за оцеляването, но тя в общия случай има значително по-ниска пазарна стойност от цената на златото.

В икономиката това се нарича „парадоксът на стойността“. Тъй като представителите на класическата и неокласическата не успяват да го разрешат те в крайна сметка срещат значителни теоретически проблеми. На какво се дължи това, можете да видите в статията за стойността.

Заключение

Най-важното, което трябва да запомним от закона за търсенето и предлагането, е връзката между цените и търсеното количество, както и фактът, че ограничаването на производството или други политики оказват пряко отражение върху цената. В себе си той включва два основни закона, които ни помагат да разберем много други ефекти – както теоретично, така и в реалния живот.

Примерите за това са много – не само когато разберем за промените на работата на рафинериите и мините върху цената на златото. Но вече знаем какво да очакваме, когато чуем, че реколтата е лоша или че се наблюдава недостиг на чипове на пазарите.

[1] Таблиците и графиките в тази статия са модифицирани от книгата на Робърт Мърфи „Уроци за младия икономист“.