Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Дж. П. Морган и Андрю Карнеги са едни от най-видните бизнесмени в САЩ в края на 19 век, съответно в сферата на банкирането и стоманодобива.
Знае се, че Карнеги е бил клиент на банката на Морган с депозит от $50 000. Също така, по време на кризата в САЩ от 1873 Карнеги продава на Дж. П. Морган дял от $10 000 от железопътния си бизнес.
Историята гласи, че Карнеги отива при Морган, за да получи чек за 60 000 долара($50 хил. от депозит в банката и $10 хил. от продажбата на дялове). За негова изненада, Морган му предоставя чек в размер на $70 000 с обяснението, че банката е подценила колко пари Карнеги е внесъл на депозит. Първоначално Карнеги смята, че е станало недоразумение и очевидно надплащане и отказва да вземе допълнителната сума. Въпреки протестите на Карнеги, обаче, Дж. П. Морган категорично отказва да приеме обратно въпросните $10 000.
Защо Морган е надплатил на Карнеги? Част от отговора, може би, може да открием в известното му изслушване пред Конгреса през 1912 г.:
Въпрос: В основата на търговския кредит не стоят ли доходите и
обезпечението, което предоставя кредитополучателя?
Дж. П. М.: Не, господине. Първото нещо, което има значение, е
намерението на човек да върне кредита.
Въпрос: Това е по-важно дори от доходите и обезпечението?
Дж. П. М.: Преди доходите, обезпечението или каквото и да било друго. Парите не могат да купят характера на човек.
В контекста на този разговор е ясно защо Дж. П. Морган е действал по този начин с Карнеги. Искал е да покаже характер на човек, за когото връщането на парите взети на заем е от първостепенно значение. Както става ясно според неговите убеждения именно намерението на човек да погаси дълговете си е от решаващо значение за неговата кредитоспособност.
Защо обаче характерът на човек е толкова важен? Защото кредитът е на първо място свързан с доверието. Когато банката отпуска кредит, тя се доверява на това, че длъжникът ще спази обещанието си към нея и ще погаси дълговете си навреме. Не е от значение дали длъжникът е богат. Ако той е нечестен, ще му бъде трудно да получи кредит. В това твърдение има смисъл. Както заявява по-късно в изслушването си Морган:
„Човек, на когото не вярвам, не може да получи пари от мен, ако ще да притежава всички активи в
християнския свят.“
Думите на Морган за кредитите в изслушването от 1912 г. обаче не са толкова популярни колкото изказването му за парите и златото:
Въпрос: Искам да ви задам няколко въпроса по темата за паричното предлагане, която засегнахме тази сутрин. Управлението на кредита включва управление на парите(паричното предлагане), нали така?
Дж. П. М.: Не точно.
Въпрос: Но в основата на банкирането стои кредитът, не е ли така?
Дж. П. М.: Не винаги. Кредитът е доказателство за банкиране. Но кредитът не е пари. Златото е пари, и нищо друго.
Интересното е, че Морган прави ясно разграничение между парите и кредита. Златото, за разлика от кредита, не зависи от намесата на трета страна. Златото е физическа стока, докато кредитът е по същество обещание. Златото не може да се провали, но кредитът е толкова добър, колкото е характерът на кредитополучателя.
Ето защо Морган добавя: „…и нищо друго“. Всички останали активи в банковата система по онова време, включително доларовите сметки, са някаква форма на кредит, чиято стойност зависи от това дали длъжникът ще погаси кредита си. Златото е единственият финансов актив, който не носи риск отсрещната страна да не погаси задължението си.
Въпреки че Морган прави това изказване преди повече от век, тази съществена разлика между кредит и пари (злато) остава вярна и до днес.
Коментари
Чудесен диалог между двама финансисти!
Добре е да се прочете от повече българи, защото ние сме с доста слаба финансова култура!