Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Дж. П. Морган и Андрю Карнеги са едни от най-видните бизнесмени в САЩ в края на 19 век, съответно в сферата на банкирането и стоманодобива.
Знае се, че Карнеги е бил клиент на банката на Морган с депозит от 50 000 хил. долара. Също така, по време на кризата в САЩ от 1873 г. Карнеги продава на Дж. П. Морган дял от 10 хил. долара от железопътния си бизнес.
Историята гласи, че Карнеги отива при Морган, за да получи чек за 60 хил. долара – 50 хил. долара от депозит в банката и 10 хил. долара от продажбата на дялове. За негова изненада, Морган му предоставя чек в размер на 70 хил. долара с обяснението, че банката е подценила колко пари Карнеги е внесъл на депозит. Първоначално Карнеги смята, че е станало недоразумение и очевидно надплащане и отказва да вземе допълнителната сума. Въпреки неговите протести, Дж. П. Морган категорично отказва да приеме обратно въпросните 10 хил. долара.
Принципите на търговския кредит според Дж. П. Морган
– В основата на търговския кредит не стоят ли доходите и обезпечението, което предоставя кредитополучателя, – питат от Конгреса.
– Не, господине, – отговаря Дж. П. Морган. – Първото нещо, което има значение, е намерението на човек да върне кредита.
– Това е по-важно дори от доходите и обезпечението?
– Преди доходите, обезпечението или каквото и да било друго. Парите не могат да купят характера на човек.
В контекста на този разговор е ясно защо Дж. П. Морган е действал по този начин с Карнеги. Искал е да покаже характер на човек, за когото връщането на парите, взети назаем, е от първостепенно значение. Както става ясно, според неговите убеждения именно намерението на човек да погаси дълговете си е от решаващо значение за неговата кредитоспособност.
Защо характерът на човек е толкова важен? Защото кредитът е на първо място свързан с доверието. Когато банката отпуска кредит, тя се доверява на това, че длъжникът ще спази обещанието си към нея и ще погаси дълговете си навреме. Не е от значение дали длъжникът е богат. Ако той е нечестен, ще му бъде трудно да получи кредит. В това твърдение има смисъл. Както заявява по-късно в изслушването си Морган:
Човек, на когото не вярвам, не може да получи пари от мен, ако ще да притежава всички активи в християнския свят.
Пари, кредит и злато
Думите на Морган за кредитите в изслушването от 1912 г. обаче не са толкова популярни, колкото изказването му за връзката между пари, кредит и злато. В същото изслушване пред Конгреса той заявява следното:
– Искам да ви задам няколко въпроса по темата за паричното предлагане, която засегнахме тази сутрин, – питат от институцията. – Управлението на кредита включва управление на парите (паричното предлагане), нали така?
– Не точно, – отговаря Дж. П. Морган.
– Но в основата на банкирането стои кредитът, не е ли така?
– Не винаги. Кредитът е доказателство за банкиране. Но кредитът не е пари. Парите са злато и нищо друго.
Интересното е, че Морган прави ясно разграничение между парите и кредита. Златото, за разлика от кредита, не зависи от намесата на трета страна. Златото е физическа стока, докато кредитът е обещание. Златото не може да се провали, но кредитът е толкова добър, колкото е характерът на кредитополучателя.
Ето защо Морган добавя: „… и нищо друго“. Всички останали активи в банковата система по онова време, включително доларовите сметки, са форма на кредит, чиято стойност зависи от това дали длъжникът ще погаси кредита си. Златото е единственият финансов актив, който не носи риск отсрещната страна да не погаси задължението си.
Коментари
Чудесен диалог между двама финансисти!
Добре е да се прочете от повече българи, защото ние сме с доста слаба финансова култура!