В среда на инфлация, каквато се наблюдава днес, на хората ни се налага да инвестираме, за да запазим и увеличим покупателната си способност. Ако просто оставяме пари настрана, те ще се обезценяват с времето. Резултатът от това е, че ще ставаме по-бедни.
И така, защо трябва да инвестираме в нашето съвремие?
Какво е инфлацията?
Инфлацията е увеличаването на паричната маса в обращение.
Това покачване се поражда от паричната политика на централните банки, които печатат необезпечени фиатни пари.
Европейската централна банка е основният двигател на инфлацията в България заради нейното печатане на пари.
Инфлацията не увеличава цените на потребителските и производствените стоки веднага. Всъщност когато новосъздадените пари се получат от първите си притежатели, цените, на които те купуват стоки и услуги, не са се променили.
Едва когато икономическата система започне да усеща, че предлагането на пари се е увеличило, следва покачване на цените и понижаване на покупателната способност на валутата.
Колкото по-надолу във веригата на получаващите на новосъздадените парични средства се намира човек, толкова по-малко стоки и услуги ще може да си закупи той. Най-силно страдат хората, работещи на постоянна заплата или получаващи други видове фиксирани доходи (пенсии, обезщетения или други).
Освен, че цените не се покачват автоматично с напечатването на новите пари, техният ръст не е и равномерен. Някои стоки поскъпват повече от други, в зависимост от това накъде се насочи новото търсене, породено от увеличаването на паричното предлагане. В икономиката това се нарича ефект на Кантийон.
Какво ще се случи с парите ни, ако не инвестираме?
Както стана ясно, в нашето съвремие почти всички хора с фиксирани доходи са засегнати от инфлацията. Ние губим покупателна способност постоянно, т.е. ставаме все по-бедни. Ние не можем да спрем инфлацията, но отговорността да защитаваме доходите и спестяванията си е изцяло наша. Затова и трябва да инвестираме.
Да разгледаме какво се случва в реалността. Един човек решава, че непосредствено преди Голямата рецесия, т.е. в началото на 2007 г., иска да спести в брой 10 хил. лв. Друг човек в Румъния избира да задели 10 хил. леи през същия период. Начинът, по който и двамата спестяват, е като държат пари в брой.
Когато след 15 години решат най-накрая да се възползват от спестяванията си, те с изненада откриват, че тяхната покупателна способност е значително понижена. При средногодишна инфлация от около 4% до 7%, парите губят между 45% и 65% от реалната си стойност за такъв период от време.
Казано иначе, въпреки че разполагат с първоначалните си номинални 10 хил. лева (или леи), те вече могат да си купят стоки и услуги с реална стойност от едва 4,8 хил. лв. в България и едва 3,5 хил. леи в Румъния. Очевидно е, че в по-дългосрочен план задържането на спестявания в брой води до още по-значителни загуби.
Да инвестираме, спекулираме или спестяваме?
Ако отворим Investopedia, най-големият речник на финансови термини в света, ще разберем, че инвестицията и спекулацията се различават по това колко рискови са. Това обаче не е обективен начин да се разглеждат действията.
Причината е, че винаги, когато инвестираме, ние и спекулираме, че активът (независимо дали говорим за инвестиционно злато, акции, фондове или нещо друго) ще повиши своята цена.
По думите на икономиста Лудвиг фон Мизес:
Няма такова нещо като „неспекулативна инвестиция“. В една променяща се икономика, действията винаги включват и спекулация. Инвестициите могат да са добри или лоши, но те са винаги спекулативни.
Интересното е, че всъщност хората инвестираме, респективно и спекулираме, по-често, отколкото си мислим. Да се върнем на примера с хората, които искаха да спестят 10 хил. лева и леи. Макар да не изглежда така, те също са инвеститори. Активите, в които инвестират, са съответно българския лев и румънската лея.
Важното обаче е да инвестираме осъзнато, защото ако просто правим това, което и останалите хора, вложението ни може да се окаже губещо (както в горния случай на хипотетичния българин и румънец, избрали да спестяват чрез пари в брой). Важно е да инвестираме със знания и добре подготвена стратегия.
Как да инвестираме, за да запазим покупателната си способност?
Някои активи носят доходност под формата на лихва. Примери за такива са депозитите и облигациите. За да са ефективен инструмент за запазване на покупателна способност, лихвата по тях трябва да надхвърля равнището на инфлацията.
Някои акции не изплащат лихва, а дивидент. Той зависи от печалбата на съответната компания, като тя може да реши и да не изплаща такъв, дори и има позитивен финансов резултат.
Други активи не носят лихва. Сред тях са инвестиционното злато и сребро, парите в брой, някои видове акции, криптовалутите и други. Особено популярни в България и Румъния са и инвестициите в недвижимо имущество, макар че те носят немалки разходи за поддръжка, за да се запази стойността им.
Идеята за купуването на подобни активи е тяхната цена да се покачи, с което да генерират доходност и/или да предпазят притежателя си от инфлацията.
Тъй като целта е предпазване в дългосрочен план, нека разгледаме представянето на някои инструменти от 1970 г. досега.
Таблица: Изменение на активите
| Вид актив |
Изменение |
| Злато |
+5274,2% |
| Сребро |
+1469,48% |
| Дау Джоунс |
+511,1% |
| Щатски долар |
-86,8% |
| Евро (от 2000 г.) |
-39% |
| DAX (от 1988 г.) |
+1247,8% |
Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис, Statista, собствени изчисления
Предвид увеличеното печатане на фиатни пари в нашето съвремие, което няма изгледи да се понижи, може да се очаква, че покупателната способност на валутите ще продължи да се понижава.
Това означава, че без инвестиции в доходоносни инструменти – независимо дали говорим за златото, което от 4 хил. години служи като стабилни пари, или за нещо друго, – покупателната способност ще се срива все повече, а парите ще се обезценяват. Заради това ни трябват инвестиционни активи, както всеки учебник по финанси би ви посъветвал.
Заключение
В заключение, нека припомним най-важното от статията. Първо, инфлация означава увеличаване на паричното предлагане от централните банки. Тя не се наблюдава моментално, а е процес във времето.
Едно от следствията ѝ, но не единственото, е обезценяването на валутите и поскъпването на стоките и услугите – процеси, които виждаме в икономиката от много време насам. Второ, инфлацията трайно подрива покупателната способност на фиатните валути. Така във времето те се обезценяват. Поради тази конюнктура, хората трябва да инвестираме в различни активи или инструменти, като например – златото, за да увеличаваме или поне запазваме покупателната си способност в дългосрочен план.
Коментари