Добавете ценово известие

Защо трябва да инвестирамe в нашето съвремие?

Публикувано от Даниел Василев в категория Лични финанси на 28.10.2021
Цена злато (XAU-BGN)
3 303 BGN/oz
  
+ 12 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
40 BGN/oz
  
+ 0 BGN

Можете да чуете анализа в подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа, за да не пропускате новите ни коментари.

 

 

В среда на инфлация, каквато се наблюдава днес, на хората ни се налага да инвестираме, за да запазим и увеличим покупателната си способност. Ако просто оставяме пари настрана, те ще се обезценяват с времето. Резултатът от това е, че ще ставаме по-бедни.

Това е първата статия от образователната поредица „Лични финанси“. В нея ще впрегнем нашия 30-годишен опит в света на инвестиционното злато и познанията на експерти по темата, за да подпомогнем за увеличаването на финансовата грамотност. Освен това ще отговаряме на въпроси по темата, за да дадем най-релевантната информация. Поредицата от образователни материали, обясняващи принципите на икономиката на разбираем език, ще намерите в нашата категория „Златна школа“.

Какво е инфлацията?

Икономическото определение за „инфлация“ е:

Общо покачване на количеството пари в обращение.

Това „общо покачване“ се поражда от политиките на централните банки, които печатат необезпечени фиатни пари. Тъй като българският лев е свързан с еврото по фиксиран курс, инфлацията идва в голяма степен заради печатането на пари от Европейската централна банка. Леята има плаващ курс, респективно тя се влияе от паричното предлагане на Румънската централна банка.

Вижте повече по темата: Паричното предлагане в България и Румъния расте най-бързо от началото на коронакризата

Инфлацията не увеличава цените на потребителските и производствените стоки веднага. Всъщност когато новосъздадените пари се получат от първите си притежатели, цените, на които те купуват стоки и услуги, не са се променили. Едва когато икономическата система започне да усеща, че предлагането на пари се е увеличило, следва покачване на цените и понижаване на покупателната способност на валутата.

Колкото по-надолу във веригата на получателите на новосъздадените парични средства се намира човек, толкова по-малко стоки и услуги ще може да си закупи той. Най-силно страдат хората, работещи на постоянна заплата или получаващи други видове фиксирани доходи (пенсии, обезщетения или други).

Освен, че цените не се покачват автоматично с напечатването на новите пари, техният ръст не е и равномерен. Някои стоки поскъпват повече от други, в зависимост от това накъде се насочи новото търсене, породено от увеличаването на паричното предлагане. В икономиката това се нарича ефект на Кантийон. Например паричното предлагане M2 (пари в обращение + срочни и безсрочни депозити) в еврозоната се увеличи с над 20% между януари 2020 г. и края на октомври 2021 г. Не всички стоки обаче са поскъпнали със същия темп.

Какво ще се случи с парите ни, ако не инвестираме

Както стана ясно, почти всички хора с фиксирани доходи са засегнати от инфлацията. Ние губим покупателна способност постоянно, т.е. ставаме все по-бедни. Ние не можем да спрем инфлацията, но отговорността да защитаваме доходите и спестяванията си е изцяло наша. Затова и трябва да инвестираме.

Да разгледаме какво се случва в реалността. Един човек решава, че непосредствено преди Голямата рецесия, т.е. в началото на 2007 г., иска да спести в брой 10 хил. лв. Друг човек в Румъния избира да задели 10 хил. леи през същия период. Начинът, по който и двамата спестяват, е като държат пари в брой.

Вижте повече по темата: Цените на храните в Европа са по-високи от всякога

В началото на октомври 2021 г. и двамата решават да се възползват от спестяванията си. Но с изненада откриват, че тяхната покупателна способност е значително понижена. Калкулаторът на инфлацията на Националния статистически институт показва, че от януари 2007 г. левът изгубил 48% от своята, а според Евростат леята се е обезценила още повече – с 65%.

Казано иначе, те могат да си купят стоки и услуги на значително по-ниска стойност от своите номинални 10 хил. лева или леи. В случая на българина той ще може да се сдобие с такива с реална стойност от 4,8 хил. лв., а румънецът – за 3,5 хил. леи. Очевидно е, че в по-дългосрочен план техните загуби биха били още по-значителни.

Да инвестираме, спекулираме или спестяваме?

Ако отворим Investopedia, най-големият речник на финансови термини в света, ще разберем, че инвестицията и спекулацията се различават по това колко рискови са. Това обаче не е обективен начин да се разглеждат действията. Причината е, че винаги, когато инвестираме, ние и спекулираме, че активът (независимо дали говорим за инвестиционно злато, акции, фондове или нещо друго) ще повиши своята цена.

По думите на икономиста Лудвиг фон Мизес:

Няма такова нещо като „неспекулативна инвестиция“. В една променяща се икономика, действията винаги включват и спекулация. Инвестициите могат да са добри или лоши, но те са винаги спекулативни.

Интересното е, че всъщност хората инвестираме, респективно и спекулираме, по-често, отколкото си мислим. Да се върнем на примера с хората, които искаха да спестят 10 хил. лева и леи. Макар да не изглежда така, те също са инвеститори. Активите, в които инвестират, са съответно българския лев и румънската лея.

Вижте повече по темата: За пръв път от десетилетие: Инфлацията в Румъния изпреварва заплатите

Важното обаче е да инвестираме осъзнато, защото ако просто правим това, което и останалите хора, вложението ни може да се окаже губещо (както в горния случай на хипотетичния българин и румънец, избрали да спестяват чрез пари в брой).

Как да инвестираме, за да запазим покупателната си способност

Някои активи носят доходност под формата на лихва. Примери за такива са депозитите и облигациите. За да са ефективен инструмент за запазване на покупателна способност, лихвата по тях трябва да надхвърля равнището на инфлацията. Някои акции не изплащат лихва, а дивидент. Той зависи от печалбата на съответната компания, като тя може да реши и да не изплаща такъв, дори и има позитивен финансов резултат.

Други активи не носят лихва. Сред тях са инвестиционното злато и сребро, парите в брой, някои видове акции, криптовалутите и други. Особено популярни в България и Румъния са и инвестициите в недвижимо имущество, макар че те носят немалки разходи за поддръжка, за да се запази стойността им. Идеята за купуването на подобни активи е тяхната цена да се покачи, с което да генерират доходност и/или да предпазят притежателя си от инфлацията.

Вижте повече по темата: Как златото спасява хората от фиаското на турската лира

Тъй като целта е предпазване в дългосрочен план, нека разгледаме представянето на някои инструменти от 1970 г. досега.

Таблица: Изменение на активите

Вид актив Изменение
Злато +5274,2%
Сребро +1469,48%
Dow Jones Industrial Average +511,1%
Щатски долар -86,8%
Евро (от 2000 г.) -39%
DAX (от 1988 г.) +1247,8%

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис, Statista, собствени изчисления

Предвид увеличеното печатане на фиатни пари, което няма изгледи да се понижи, може да се очаква, че покупателната способност на валутите ще продължи да се понижава. Това означава, че без инвестиции в доходоносни инструменти – независимо дали говорим за златото, което от 4 хил. години служи като стабилни пари, или за нещо друго, – покупателната способност ще се срива все повече.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт II: Ефекти върху индивидите и бизнеса

Заключение

В заключение, нека припомним най-важното от статията. Първо, инфлация означава увеличаване на паричното предлагане от централните банки. Тя не се наблюдава моментално, а е процес във времето. Едно от следствията ѝ, но не единственото, е обезценяването на валутите и поскъпването на стоките и услугите.

Второ, инфлацията трайно подрива покупателната способност на фиатните валути. Така във времето те се обезценяват. Поради тази конюнктура, хората трябва да инвестираме в различни активи или инструменти, за да увеличаваме или поне запазваме покупателната си способност в дългосрочен план.

В следващите статии от поредицата ще разгледаме какви са начините за инвестиране в благородния метал, както и какви са разликите между видовете злато, например между „хартиено злато“ и инвестиционно злато.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още