Цената на златото достигна 3148 американски долара за унция на първи април и съвсем не на шега продължава ръста си, подтиквана нагоре от нови страхове за разразяваща се търговска война между световните икономически блокове. Това е най-силното представяне на жълтия метал за тримесечие от 1986 г. насам – цели 17% от началото на 2025 г.
Рекордният бичи пазар при златото кара много инвеститори да се обръщат и към останалите скъпоценни метали. На фокус идва среброто, което винаги е смятано за „по-малкия брат“ на златото, като исторически цените на двата актива са се движили в съотношение 15:1. Тоест всяко солидно движение в цената на жълтия метал би трябвало да се пренесе в цената и на среброто.
По груби сметки, ако отчетем историческото съотношение, днешната цена на среброто би трябвало да бъде около 220 долара за унция. В същото време пазарните котировки ни показват малко под 34 долара за унция. Тази разлика от над 6 пъти е обект на задълбочени спорове и анализи сред инвеститорите. Защо се получава така?
Среброто е специален метал, който, освен монетарни функции, има и много широко индустриално приложение. Т.е. търсенето може да бъде захранено от същите мотиви, които движат феноменалния ръст при златото, плюс технологични развития като електромобили и зелена енергия. В същото време ролята му като пари е в по-далечен период – смята се, че „сребърният стандарт“ продължава от XVI до началото на XIX век, когато е заменен от „златния стандарт“.
Така или иначе, историческите съотношения рядко нарушават своята валидност. И независимо дали цената е временно потисната, възможността за огромни потенциални скокове и доходност в стотици проценти вече захранват търсенето на сребро. Едно увеличение на цената х3 ще доближи котировката до 100 долара за унция, което е поне още 100% ръст от очакваните при сегашните стойности на златото.
Нашата прогноза остава за цена на среброто от 300 долара за унция в следващите 5–10 години. И ако трябва да съдим по очакванията ни при златото, които се реализираха много по-бързо от представите и моделите ни, и тук вероятно ще се окажем твърде консервативни
– коментира Макс Баклаян от Tavex.