Къде отидоха всички сребърни монети?

В миналото монетите с малка номинална стойност са били изработвани от сребро. 

Американският четвърт долар, например, е съдържал 90% сребро, което означава, че във всяка монета са били вложени 5.6 грама от скъпоценния метал. 

Но през 1965 г. американският монетен двор спира да издава монети със сребро в тях. В днешно време монетата от четвърт долар е направена предимно от мед и малко никел.

Във Великобритания монетите съдържали 92,5% сребро до 1920 г., а след това – 50% сребро. Днес в монетите в обращение, сечени от Кралския монетен двор, няма никакви следи от благородни метали.

Защо монетите са се променили – от такива съставени предимно от сребро до такива с никакво съдържание на благородни метали?

Отговорът е прост: заради технологичния напредък. Хората открили, че паричната система работи по-ефективно след като деноминациите, представени преди от сребърни монети, са заменени с монети, съдържащи неблагородни метали като никел и мед. 

В тази публикация ще разгледам как монетите без наличие на сребро подобриха паричната система. 

Но първо трябва да се върнем 200 години назад към началото на 19-ти век.

Великата монетна реформа от 1816 г.

По-горе споменах няколко известни намаления на сребърното съдържание на монетите през 20 – ти век. Но те са предшествани от поредица предишни такива намаления. 

Едно от първите ограничения на ролята на среброто в монетите се случи във Великобритания в началото на 19-ти век. 

През 1816 г. с приемането на Закона за монетите Британският парламент обявява, че Кралският монетен двор ще намали теглото и съдържанието на сребро на сребърните монети във Великобритания. 

С реформата били засегнати шилингите, кроните и половин-кроните.

Това била сериозна стъпка, имайки предвид, че в продължение на векове Кралският монетен двор е гарантирал, че те са от сребро със съдържание ~ 5.6 грама сребро. 

От 1817 г. нататък тази дълга традиция приключила. Съдържанието на сребро в новоизсечените шилинги било намалено с 6% – до ~ 5,2 грама.

Кроната от 1818 (1/4 паунд) със Свети Георги и Дракона, една от най-ранните монети на Кралския монетен двор

Въпреки че британските монети вече съдържали с 0.33 грама по-малко сребро, Парламентът заявява, че те ще имат същата стойност, както преди. 

Така че един нов шилинг, макар и по-лек от стария  ще продължи да бъде на стойност 1/20 от златния паунд, точно както и през миналите десетилетия. 

За обикновените британци приемането на Закона за монетите не променило нищо. Техните по-леки шилинги можели да купят същото количество храна, бира и дрехи, както преди.

Токени срещу пълноценни монети

Прокламацията на Парламента не само намалила сребърното съдържание на британските монети. Тя променила самата им природа.

Сребърните монети, сечени от Монетния двор, винаги били пълноценни монети.

Това означава, че един шилинг съдържа толкова сребро, колкото е стойността му. По тази логика пазарната стойност на новия шилинг би трябвало да е равна на пазарната стойност на метала, от които е съставен. 

Но след 1816 г., сребърните монети в Англия вече престанали да бъдат пълноценни. Те започнали да функционират като токени.

Токенът струва повече от пазарната стойност на метала, от който е направен. 

Например с един шилинг, издаден след 1816 г., който съдържа 5,2 грама сребро, британците можели да закупят около 5,5 грама сребро. (според пазарната цена от 1817 г. – малко над 5 шилинга за унция от стандартното сребро, или 0,16 шилинга за грам).

С други думи, стойността на шилинга била по-голяма от стойността на среброто в него.

Как е възможно шилингът да струва повече от неговото сребърно съдържание?

Емитентът, Кралският монетен двор обещава да сече монетите в ограничени количества. 

При необходимост, правителството можеше да изкупи токените по номинална стойност със златни монети или банкноти. 

И накрая, законът за легалните платежни средства задължава длъжниците да приемат тези монети по номинална стойност, а не по стойността на метала в тях. 

Този набор от гаранции осигурява предимството на токените пред стойността на ценния метал в тях.

Биметализъм и недостиг на монети

Намаляването на съдържанието на сребро в монетите и приемането на токен-формата било брилянтен начин да се реши един много специфичен проблем, който тогава измъчва Великобритания, а именно недостигът на дребни монети. 

Недостигът на монети е доста типичен при паричните системи с биметален стандарт – официалната паричната система на Великобритания в продължение на няколко века.

При биметализма разчетната единица британски паунд (£) била дефинирана от паричните органи като фиксирана сума от златни или сребърни монети. 

Това довело до установяване на обменен курс между златото и среброто. 

Но такава система по принцип се разпада веднага след като избраният от органите обменен курс между двата метала се отклони от пазарния курс. 

Когато това стане, един от двата метала се оказва подценен в сравнение с другия. В случая на Великобритания, от началото на 1700-те години подценяваният метал бил среброто.

Благодарение на подценяването на среброто, се оказва, че сребърните шилинги са по-ценни разтопени, изнесени и продадени на истинската им стойност като кюлчета. 

По тази причина през по-голямата част от 1700 – те и началото на 1800 – те години във Великобритания почти няма сребърни монети в обращение. 

Но британците отчаяно се нуждаят от дребни монети като пенита и шилинги за закупуване на стоки и плащане на заплати. Недостигът на монети причинява доста сериозни затруднения на търговията.

Ето как този проблем е описан в едно писмо от 1771 г.:

“Оскъдността на дребни монети е силно усещана от хората в търговията през последните десет години и този недостиг нараства ежедневно. По-елементарните хора се възползват от ситуацията като получават кредити за дребни суми, които никога не възнамеряват да платят”.

Спиране на топенето

Монетната реформа от 1816 г. премахва стимула за топене на монети заради стойността на ценните метали. 

С въвеждането на 6% намаление на съдържанието на среброто в шилинга, половин-кроната и кроната, Парламентът гарантира, че пазарната стойност на среброто във всяка от тези монети е значително под пазарната стойност на монетата. 

По този начин нямало смисъл за британците да топят шилинги, за да ги използват като ценен метал за направата на монетата, тъй като шилингът винаги вече струвал много повече във вид на монета. 

Това довело до незабавен край на недостига на монети и произтичащите от него затруднения за търговията.

Обявяването на новите монети от W.W. Pole, ръководител на Кралския монетен двор (източник)

Единственият вариант Великобритания да се сблъска с този проблем отново бил, ако пазарната цена на среброто, която по това време била 5 шилинга за унция (или 0,16 шилинга за грам), да се повиши до около 6 шилинга за унция и се задържи на това ниво. 

В този момент шилингът би престанал да бъде токен. Стойността на 5,2 грама сребро в един шилинг след 1816 г. би станала по-голяма от самия шилинг и отново биха възникнали условия за претопяване на монетите.

Но такъв проблем така и не възникнал, защото цената на среброто останала ниска в продължение на много десетилетия.

По-ранен частен отговор

Въвеждането на символичната(токен) монета от 1816 г. от Парламента бил един от първите опити за решаване на проблема с недостига на монети, причинен от високата цена на монетите от среброто, но далеч не бил първият. 

В книгата си “Добри пари” Джордж Селгин описва по-ранните опити от страна на частния сектор да се справи с недостига на дребни монети. 

Към края на 18-ти век индустриалците Матю Бултън и Томас Уилямс са секли големи количества медни монети, за да плащат на собствените си работници или за продажба на клиенти, които се нуждаят от дребни монети. 

Това били по-малки монети като пенита и половин-пенита, не толкова големи като шилинга (един шилинг = 12 пенита). По-долу е даден пример.

Пени токен, 1811

Поради лошото управление на монетната система от страна на правителството, британците били принудени да разчитат на частни емитенти като Самюъл Феридей (виж снимката по-горе). 

Частната медна монета е забранена през 1818 г., но токените на Феридей са били “все още в употреба” през 1866 г., според @GeorgeSelgin.

Първоначално частният сектор сече медни монети с ниска номинална стойност, но към 1811 г. започва производство и на сребърни монети с по-голяма номинална стойност. 

Тези търговски монети били токени, а не пълноценни монети. Притеснени от заплахата от разтопяване на монетите заради среброто, производителите внимавали сребърното съдържание да бъде по-малко от номиналната стойност на монетите. 

Обществеността с готовност приела тези „леки“ токени по тяхната номинална стойност, а не по стойността на метала, защото емитентът обещавал да ги изкупува при поискване по номинална стойност в офисите си, много често срещу банкноти.

По този начин частните емитенти първи намерили решение на британския проблем с недостига на монети. 

Закъснялото въвеждане на токените от Парламента през 1816 г. в никакъв случай не може да се нарече иновативна спасителна маневра. 

Правителството просто копира технология, с която частният сектор бил експериментирал и въвел години по-рано.

Междувременно в САЩ

Подобно на Великобритания, САЩ също били засегнати от недостиг на дребни монети. 

Благодарение на повишаването на цената на среброто през 40 – те години на 19 – ти век, стойността на среброто в монетите в САЩ надхвърлила тяхната номинална стойност. 

Дребните монети дайм и куортър започнали да изчезват, тъй като били претопявани, с цел да се извлече среброто от тях.

Четвърт долар от 1853 г. Монетният двор постави стрелки около датата с цел да го разграничи от предишните пълноценни монети

До тогава Американският монетен двор сече пълноценни монети. Но Законът за монетите от 1853 г. променя това, като превръща сребърните монети в токени. 

Законът намалява теглото на сребърния половин дайм, дайм, четвърт долар и половин долар със 7%. 

И така, докато четвърт доларът отпреди 1853 г. съдържал 6,01 грама сребро, то след 1853г. в него има само 5,6 грама. 

Това намаляване на среброто ефективно премахва стимулът монетите да бъдат претопявани. Както виждате, проблемът е решен по идентичен начин десетилетия, след като англичаните намаляват среброто в монети.

Последващи намаления на среброто

През 19 -ти век и двете страни – Великобритания и САЩ разчитат на сребърни токени, за да отговорят на исканията на своите граждани за дребни монети. 

Но от време на време тези токен-системи били тествани, тъй като пазарната цена на среброто се вдига и изтласква стойността на ценния метал в монетата над номиналната ѝ стойност. 

Тогава монетите отново били претапяни и изнасяни, предизвиквайки недостиг.

Точно това се случило, когато световната цена на среброто се повишила през 1919 г. и началото на 1920 г. 

В Обединеното кралство 5,2 – та грама сребро в шилинга изведнъж стрували повече от самия шилинг.

Парламентът реагира на повишаването на цената на среброто, като намалило чистотата на среброто в монетите от 92,5% на 50%. 

По този начин теглото на всеки шилинг остава същото, докато съдържанието на сребро се намалява до 2,6 грама. Така било избегнато мащабно претопяване на британски монети.

По същото време в Канада се случва същото покачване на цената на среброто. 

Канадците намалили чистотата на всички сребърни монети от 92,5% на 80% през 1920 година. През 1922 г. тя премахва цялото сребро от петте цента и издава монета със съдържание 99.9% никел.

Благодарение на бюрокрацията, в САЩ не реагират на покачването на цената на среброто от 1919 -1920 г. с намаляване на съдържанието на сребро в монетата. 

Пазарната цена на среброто скоро след това пада и заплахата от претопяване изчезва. Но в края на 50 – те и началото на 60 – те години бичият пазар на среброто се завръща и отново сребърните монети в САЩ започнали да изчезват. 

През 1965 г. президентът Линдън Б. Джонсън разрешава проблема веднъж завинаги, като премахна цялото сребро от монетите в САЩ.

Канада последва този пример през 1968 г., като замени цялото сребро в даймовете и куортърите с никел. 

Както Канада, така и САЩ, просто последваха примера на Обединеното кралство, които още през 1946 г. премахнаха среброто от монетите си.

В заключение

Постоянното премахване на сребро от монетите от началото на 19 – ти век е отговор на сериозните затруднения, причинени от недостига на монети. 

Тъй като стойността на ценния метал в националните монети надвишава номиналната им стойност, монетите били изтегляни от обращение и се претопявали.

Със замяната на среброто с по-малко ценни метали като медта, този проблем бил решен.

Проблемът с монетите обаче в никакъв случай не е останал в миналото. 

В средата на 2000 – те години цените на стоките избухнаха. Това доведе до надвишаване на стойността на металът в монетите от един и пет цента в САЩ над номинала им. 

В опит да попречи на американците да започнат да претапят тези монети, Американският монетен двор обяви топенето на монети за незаконно.

Засега тази забрана (и спадът в цените на суровините) изглежда успя да намали заплахата от претопяване. Но е трудно да си представим, че при следващо удвояване или утрояване на цените на суровините, хората ще обръщат много внимание на забраната на Американския монетен двор за топене. 

В такъв случай правителството може да погледне назад към 1853 или 1965 г. за вдъхновение и да замени медта и никела с други по-евтини материали.