За Египет може да се разказва дълго, но аз ще се спра само на няколко неща. Не бях идвал в Хургада. Само преди двайсетина години той е бил малко, невзрачно рибарско селище, но днес новите сгради никнат като гъби. Научих, че го обитават около 200,000 души, от които 20,000, забележете, жители от славянските страни. С повече от 20 километра плажна ивица и чисти брегове той се нарежда сред най-добрите египетски курорти и е често посещавана дестинация от руснаци, белоруси, украинци, немци, чехи, а вече и от българи. Това е обяснимо, защото температурите на въздуха не падат под 20-25 градуса по Целзий дори през зимата, а на водата до около 20-22 градуса. Въпреки че е арабска страна в хотелите свободно се сервират спиртни напитки. Екскурзоводът твърдеше, че и цените на жилищата са ниски, а това привлича много чужденци, които инвестират в недвижими имоти.

След Хургада се отправих към Луксор и скоро пътят пое успоредно на долината на Нил.

Едва тук можеш донякъде да осмислиш факта, че преобладаващата част от 90 милионното население на Египет обитава едва 3,5 процента от територията на страната-именно по долината на великата река. Без него нямаше да го има Египет. Показателни са думите на някогашния президент на страната Ануар Садат:”Само въпросът за водата би могъл да накара Египет отново да влезе във война.”

Тук, на двата бряга на Нил-в Луксор, Карнак и Долината на царете-е била Тива, възпята от Омир в „Илиада”. Тя е столица на Египет по време на Средното и част от Новото царство. Това е бил най-големият град на страната с почти милионно население. Просъществувал около 500 години-до управлението на последния фараон от династията Рамзес. После столица става Мамфис, а Тива е забравена и потъва в пясъци. Открива я експедицията на Наполеон и към Луксор започват да се стичат многобройни изследователи, а по-късно и туристи.

Нaй-голямото религиозно средище на древен Египет е в Карнак, чиито жители вярвали, че храмовете са земните домове на боговете. Някога тук е имало кей на брега на канал, захранван с водите на Нил. После алея по дължината на която са разположени сфинксове с овнешки глави, които символизират плодородието ме доведе до монументалният портал, от който започва същинският храм. Тук могат да се видят статуи на мнозина фараони, включително тази на Рамзес Втори, най-великият, управлявал Египет цели 66 години.

В Карнак са обособени три зони, в най-голямата от които е разположен храмът на Амон. Размерите му поразяват въображението. Централно място заема колонната зала-хипостил, която се състои от 134 масивни колони, 12 от които високи 23 метра-някога носили и покрив. Циклопски строеж, наистина… Колоните са изградени от каменни блокове, идеално шлифовани и съединени без какъвто и да било спояващ разтвор.

Този дом на боговете е бил недостъпен за простосмъртните египтяни, нарушаването на тази забрана се наказвало със смърт.

Повече от 30 фараони в продължение на близо 2000 години са се грижили за този храм, за да поддържат живи култовете към Слънцето, Луната и Земята. Стенописите подсказват, че на това място са се провеждали свещени ритуали, много от които завинаги ще си останат загадка за съвременното човечество, въпреки заслугите на Шамполион-човекът, успял да дешифрира древната йероглифна писменост.

За да си представите исполинските размери на този храм ще ви кажа, че само в главната му зала свободно може да се помести нашият „Александър Невски” или парижката катедрала „ Нотр Дам”.

Най-много туристи се задържат около свещеното езеро, по което по време на празници плавала лодка със статуята на бога Амон, както и около постамента на каменния скарабей, който трябва да се обиколи седем пъти, за да донесе на посетителите щастие. Забавен ритуал, който обаче стриктно се спазва.

С течение на годините Карнак не е пощаден, бил разрушаван и разграбван. Пристигналите първи християни унищожили всичко, което сметнали за богохулно, включително лицата на древните богове. Всички ценни, и особено златните предмети, са изчезнали отдавна.

Днес достъпът до някои части на този величествен храм е ограничен или забранен, за да се съхрани онова, което е останало. Продължава и неговата реставрация.

Следващото посещение беше в така наречения „музей на папируса”. Той не е голям, но е интересен, защото човек може да се запознае с процеса на изготвяне на папируси, който не се е променял с времето. Сътрудниците на музея демонстрират как точно става това-от парченца тръстика, която се сплесква със специален чук, след което се намокря, престоява шест дни и накрая се поставя под преса /някога за тази цел е използван тежък камък / където престоява още седмица. Туристите бивад подканяни да вземат участие, ако желаят, а на сбогуване получават малко късче със символично изображение. Може да се закупи картина или да се заръча такава. Цените в магазина са малко по-високи от тези, които предлагат уличните търговци, но можете да сте сигурни, че този сувенир е автентичен. И като споменах уличните търговци, които са голяма напаст, защото не спират да искат долари, ви съветвам да имате дребни пари в местна валута, за да се отървавате от тях, макар че това си е задача с повишена трудност.

Посетих и малка работилница за прочутия египетски алабастър, от който се изготвят стотици видове сувенири. До нея, както и на други туристически места в Египет, тайно могат да ти предложат „оригинален” в кавички археологически уникат уж случайно открит от семейството, който, разбира се, е абсолютен фалшификат.

С лодка прекосих Нил, за да се отправя към Долината на царете. Ще добавя още няколко думи за ролята на тази река. Предполага се, че египетската култура се е появила в долината на Нил в 3200 година преди Новата ера. Преди това са я обитавали неолитни племена с много ниска култура. Налага се изводът, че люлката на египетската цивилизация е била някъде другаде в Сахара. Доказва го мумифицирането по египетски маниер тяло на момиченце, открито в пещера на Либийската пустиня. Очиведно с промяната на климата, който ставал все по-сух и неблагоприятен, египтяните се преселили в живителната долина на Нил.

Така наречената Долина на царете на мен ми донесе пълно разочарование. Не само снимките бяха абсолютно забранени, но камерите и фотоапаратите трябваше да се оставят на гардероб. Долината е използвана от около 1539 до 1075 година преди Новата ера и в нея има 62 гробници. В нея на 4 ноември 1922 година археологът Хауард Картър открива тази на Тутанкамон, която въпреки проникванията на крадци, е запазила изключително интересни находки. Днес повечето гробници са затворени за посетители, заради опасността от увеличаване на влагата в тях, която поврежда безценните им фрески и стенописи.

Ще завърша моя разказ за Египет с единственото чудо на античния свят, оцеляло от седемте древни-пирамидите на платото Гиза. Но защо е наречено чудо? Ето няколко отговора:

-Заради тяхното мъгъщество:”Планини от камък, поставени върху планини от камък”-думите са на Филон.

– Заради тяхното величие:”Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена”, казва Гьоте.

– Заради тяхното великолепие, макар че те, както справедливо отбелязва Плиний са:”Безполезна суета на фараоните, която струвала невъобразима сума пари”.

Групата археологически паметници на платото Гиза включва пирамидите на Хеопс / или по-скоро на Хуфу /, на Хефрен и тази на Микерин, както и Големия сфинкс, няколко по-малки /пирамидите на цариците/ и останките на древно селище, обслужвало комплекса. През 1979 година целият некропол е обявен от ЮНЕСКО за част от световното наследство.

Хеопсовата пирамида наистина поразява въображението със своите размери-страната на квадратната й основа е дълга 230 метра, от подножието до върха е висока 137 метра. Била е с десетина метра по-висока, но неизвестно кога и поради какви причини върхът й е паднал. Там по време на Втората световна война била разположена британска противосамолетна наблюдателница. За нейното построяване са били употребени смайващото количество от около 2,300,000 каменни блока с тегло от 2,5 до 40 тона.

Втората по големина пирамида в Гиза, отдалечена на около 500 метра от голямата, е тази на Хефрен-син на Хеопс, а най-малката, на още 500 метра на югозапад, е на Микерин-неговият внук. Начинът на тяхното построяване не е напълно изяснен, хипотезите са много. Според сведенията на Херодот, които се приемат за най-достоверни за построяването само на Голямата пирамида са изразходвани около 5 милиарда работни часа. Блоковете се добивали от каменоломните в Тура, одялвали ги със закалени медни сечива, превозвали ги от Мокатамските планини до Нил, натоварвали ги на сал, прекарвали ги през реката и после с помощта на лостове, валци и дървени шейни ги пренасяли до строежа. Но всичко това било все още само подготовка, същинското строителство започвало тепърва. И се раждат въпросите и загадките. Как само с мускулна сила и най-прости помощни средства, без подемни кранове и машини древноегипетските строители изкачвали огромните каменни блокове нагоре и ги подреждали един върху друг до тази смайваща височина? На този въпрос няма единен отговор. Очевидно тези строители са притежавали и изключителни инженерни способности. Доказва го конструкцията на Голямата пирамида, начинът за облекчаване на натоварването на погребалното помещение и сложната система от коридори, образуващи истински лабиринт. А съвсем наскоро се появи съобщение, че в нея с помощта на технология, използваща скенер на субатомни частици, е открито празно пространство с размерите на пътнически самолет. Дали това е вярно, предстои да видим.

Но защо са правили всичко това? Важна съставна част от египетската религия била почитта към прадедите и свързаният с тях култ към задгробния живот. Египтяните вярвали, че смъртта не означава край на човешкото съществуване, а само преминаване в друг свят. Но трябвало да се изпълнят две условия-тялото да се запази от гниенето / което ставало с мумифицирането му / , а неговата душа или по-точно неговият душевен двойник, наричан „ка”, да получи от живите всичко необходимо за онзи свят-храна, напитки, оръжия , покъщнина, слуги, роби, че даже любимите му животни и украшения. Считало се, че от онзи свят той бди над своите потомци. Но фараонът, който строял своя гроб в продължение на десетки години, рушел жизнената сила на своя народ и затъвал в дългове, завещавайки ги даже на своите деца и внуци. Подкопавал финансите на страната и след своята смърт, защото неговият”ка” искал непрекъснати жертвоприношения, религиозни служби и обреди. Вярно е твърдението, което прочетох някъде, че построяването на Голямата пирамида се равнявало на една загубена война.

Появява се и легендата за „проклятието”!” Смъртта ще долети на бързи крила при оня, който смути покоя на фараона”!-Така гласи уж намерен надпис в гробницата на Тутанкамон. Опровергава тази легенда самият й откривател Хауърд Картар, който пише: „На тези нелепи брътвежи липсва най-вече едно-разум и здрав смисъл”.

Разделих се с последното оцеляло от древността до наши дни чудо при Сфинкса-внушителният паметник на получовек-полуживотно, още една от загадките на античния свят. Мнозина египтолози са убедени, че той изобразява лицето на фараона Хефрен, но не са малко и противниците на това твърдение. Оцелял е въпреки разрушителните действия на хората. Първо мамелюците се упражнявали в стрелба по него, после варварството повторили и войниците на Наполеон. Счита се, че той превъзхожда всеки друг паметник по мистериозност и мистицизъм. Твърди се, че през 1989 година японски учени открили чрез радиолокация под дясната му лапа тесен тунел, водещ до пирамидата на Хефрен, а на северозанад-кухина с огромни размери, че там съществува тайна стая, „зала на летописите”, която може да разкрие информация за високоразвита цивилизация, съществувала преди милиони години, може би за митичната Атлантида. И още, и още….

Безспорно е едно-посещавайки Египет човек сякаш се докосва до самата вечност и когато се изправи пред тези невероятни творения, оцелели сякаш по чудо до днес, за да ни смайват със своите загадки и съвършенство, по-лесно разбира възторженият възглас на Наполеон към неговата армия:” Войници, четиридесет столетия ви гледат!” И колко прави са били арабските мъдреци да изрекат крилатата фраза:” Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите!”