Златото се превръща в символ на властта и влиянието в дадена цивилизация още от Древността. За това свидетелстват множеството златни съкровища и предмети, открити не другаде, а именно в гробниците на владателите и жреците на различни цивилизации през тази епоха.

Повечето от нас свързват златните съкровища от Древността единствено и само с цивилизацията на Древен Египет – там, където са намерени огромен брой златни предмети с висококачествена изработка.

Нека обаче се спрем и разгледаме едно златно съкровище, оставено като че ли извън светлината на прожекторите, но също толкова внушително, с което ние, българите, бихме могли да се гордеем и да изтъкваме пред останалия свят – именно съкровището от Варненския некропол, известни още като варненското златно съкровище.

Едва ли някой свързва думите злато с Варна. Т. нар. варненски некропол не се слави с популярност и такова обществено внимание както например съкровищата на Древен Египет или на по-късни цивилизации като Древна Гърция и Древен Рим. Дори голяма част от българите знаят малко или почти нищо за него.

Редно ли е това да бъде така? За да си отговорим на този въпрос, първо ще ви преведем през едно кратко, но същевременно много важно запознаване със самата находка варненски халколитен некропол и фактите около нея.

1972 година е годината, през която се написва нова страница не само в българската, но и в световната история. Повод за това е случайното откриване на древен некропол, намиращ се близо до морската столица на България – град Варна.

Откритието обаче се превръща в сензация, тъй като впоследствие се разбира, че Варненското съкровище датира от 5 хилядолетие пр. Хр.- по-отдавна и от златните съкровища, намерени на територията на Египет, което го превръща в най-старото злато (обработено) в целия свят.

Количеството на предметите не е малко – 3000 златни предмета с общо тегло над 6,5 килограма, като всеки един от тях е изработен от чисто 24-каратово злато.

Стойността на такова количество злато днес се оценява на около 400 000 лева. Значението на съкровището обаче в културно-исторически план на практика го превръща в безценно не само за всички археолози и учени, но и за световната история като цяло.

Приносът за историята, който дава Варненското съкровище, е с мащабите на значимите находки, намерени по света, като например Розетския камък, Египетските пирамиди и т.н. Ето защо като българи би следвало да се гордеем с артефактите, намерени във Варненския некропол, тъй като те стоят на челна позиция по значение сред находките от Древността.

Намерените златни предмети основно представляват накити и апликации, както и предмети, които подчертават властта и силата на владетеля. Най-впечатляващият гроб от целия некропол е гроб номер 43, където се предполага, че лежи и вождът.

Като основен аргумент за това се посочва огромното количество злато, намерено в самия гроб – около 1,5 килограма златни предмети, част от които символизират властта му и положението му в йерархията на обществото.

Някои от по-интересните артефакти, върху които се съсредоточават изследванията на археолозите обаче, са намерената керамична купа със златни инкрустации, както и два миниатюрни златни бика. Именно те привличат вниманието, тъй като изследователите намират връзка между размерите и симетриката на артефактите с тези на Хеопсовата пирамида.

Твърди се, че основната мерна единица, използвана за построяването на Хеопсовата пирамида, е „царският лакът” (52, 36 см.). Точно толкова е и диаметърът на керамичната купа.

Като допълнение към това има и множество хипотези, които се опитват да докажат и връзката между размерите на биковете с размерите на пирамидата. Факт обаче е едно – качеството и изработката на златните предмети е изключително добро и прецизно, което със сигурност свидетелства за една толкова напреднала в културното си развитие цивилизация, колкото и египетската.

Единствената разлика между двете цивилизации е това, че „Култура Варна”( както става известна цивилизацията, към която принадлежи Варненския некропол) е засвидетелствала доказателства за високото ниво на своето развитие векове преди това да бъде сторено и от цивилизацията на Древен Египет.

Редно е да си зададем въпроса защо се обръща най-голямо внимание на откритото в некропола злато, при положение че там са намерени и други артефакти.

Отговорът се крие във въпроса – златото. Няколко са причините, поради които златото засвидетелства развитието и влиянието на една цивилизация.

На първо място е неговата обработка – всеки един от нас може да си представи до каква степен на развитие трябва да е достигнала дадена цивилизация, за да може да изработи толкова прецизни и детайлни елементи от злато.

Днес всичко това се случва с помощта на машини и високотехнологични приспособления, но хората от 5 хилядолетие пр. Хр. не са разполагали с подобни средства. На второ място – това е рядкостта на метала и трудния му добив.

Дори и днес се изискват много усилия и голям брой хора, за да се осъществи добивът на злато, като преди това трябва да бъдат положени също толкова усилия и време, за да бъде открито дадено златно находище.

Тези процеси включват умения и знания, които могат да притежават единствено високоразвити общества, напреднали достатъчно в своето физиологично, умствено и социално развитие.

За да може най-ясно да бъде изградена представата за това до каква степен е била развита цивилизацията „Култура Варна”, най- добре е да имаме представа в какъв труд и усилия се изразява добивът на дори малко количество злато днес, при наличието на огромния технически ресурс, с който разполага съвременната цивилизация.

Ако тръгнем от най-старото златно съкровище и преминем през вековете до наши дни, можем да видим, че златото не губи значението си за човечеството.

Всяка една цивилизация, без изключение, изпитва почит към златото и цени този метал. Разбира се, това чувство е по-силно застъпено например в източните култури, но със сигурност от Древността до днешно време няма цивилизация, която да не оценява златото.

Въпреки всички промени в икономически, социален и научен план, това схващане е едно от малкото, които са преминали през вековете и са достигнали до наши дни.

И ако следваме златното правило, че който притежава златото, определя и правилата, то ние можем да бъдем горди като народ, че територията на днешна България е била обитавана от могъщи цивилизации, чието наследство успява да ни озари посредством блясъка на златото.

Цветомир Николов