Екип от колежа по инженеринг към Университета на Аризона получи грант от 500 хил. долара за разработване на роботи за добив на злато от Луната, посочи самото висше учебно заведение. Финансирането ще е насочено към създаване на работещи прототипи на машините.

Вижте повече по темата: Турция с поредно откритие на гигантски залежи от злато

Като първа фаза те ще бъдат обучени и тествани на Земята, преди да бъдат изпратени на естествения ни спътник. Отпускането на средствата е част от плана добивът на злато и други редки елементи да започне през 2025 г.

Как роботите ще добиват злато от Луната

Целта на учените от Университета на Аризона е да създадат т.нар. „рояци от роботи“. Те ще бъдат снабдени с архитектурата за компютърно самообучение „Човешка и обяснима автономна роботска система“ (Human and Explainable Autonomous Robotic System или HEART), която ще им позволява да работят в екип. Благодарение на нея, роботите ще подобряват и способностите си в бъдеще, смятат от екипа.

Вижте повече по темата: Как добивът на злато прави България по-богата

Машините ще трябва да могат да извършват цялата работа сами, без да получават допълнителни инструкции от Земята. По думите на професора по аерокосмичен и механичен инженеринг Джекан Танга:

В известен смисъл, ние сме като фермери. Трябва да внедрим таланта в тези същества или по-точно цяла фамилия от същества, за да могат те да извършват конкретни задачи. С този процес ние ще усъвършенстваме изкуствените същества, чиято задача е да извършват добив на злато и други елементи.

Но работата им няма да се ограничава до минното дело, а ще включва и изграждането на необходимата инфраструктура. За целта се очаква те да използват материала реголит. Това е прахообразното вещество, покриващо цялата лунна повърхност, което се е образувало в резултат на милиарди години сблъскване на астероиди с Луната. Реголитът се среща и на Земята, като тук той е следствие от ерозионни процеси.

Вижте повече по темата: Защо златото е жълт метал

Ако учените успеят да тренират самообучаващите се роботи да извършват задачите сами и да подобряват работата си в бъдеще, астронавтите ще могат да се занимават със задачи с по-висока добавена стойност.

Колко злато има на Луната?

Не е ясно точно колко е количеството и стойността на редките елементи на Луната. Във всеки случай, през 2008 г. стана ясно, че на повърхността ѝ има вода, през 2009 г. NASA доказа наличието на полезни минерали и метали на нея (включително „злато и сребро“), а в средата на 2020 г. отново NASА доказа, че на спътника ни има неочаквано голямо количество редки метали, намиращи се под лунната повърхност.

Не е новост космически обекти да имат колосално количество метали. Астероидът Psyche (Психея) например, съставен почти изцяло от метали, основно желязо и никел, но също и злато, се оценява на 10 000 квадрилиона долара (т.е. на 10 000 000 000 000 000 000 долара). За него се предполага, че някога е бил ядро на протопланета, отделило се от удар с друго космическо тяло.

Вижте повече по темата: Защо точно тези дванадесет животни са изобразени върху Австралийските лунари?

Във всеки случай, ако тяло с диаметър от около 200 км има такава цена, само можем да си представим какви богатства, включително под формата на злато и сребро, би могла да има Луната, чийто диаметър е почти 3,5 хил. км. Ако ги съпоставим с Психея, Луната може да крие редки метали на стойност 175 000 квадрилиона долара. Друг е въпросът доколко добивът им ще е възможен или икономически смислен.

Регулацията на добива на редки метали

Добивът на минерали от Луната или други космически тела до неотдавна звучеше като пълна научна фантастика. Затова първите спогодби за използването на космическото пространство са насочени основно за военни цели.

1967 г.: Договорът за открития Космос

В разгара на Студената война САЩ, Великобритания и СССР подписват Договора за открития Космос през 1967 г. Това е и основата на космическото право в днешния му вид.

Неговата същина е забраната на използването на Космоса или небесните тела за военни цели, по-конкретно за въоръжаването им с оръжия за масово унищожаване, създаването на военни бази или тестването на оръжия. Особено важно е, че според контракта никоя държава не може да претендира за собственост върху космически обекти и не трябва да ги разрушава или замърсява, но те са свободно достъпни за изследователски мисии.

Вижте повече по темата: Кои са най-големите компании по добив на злато и пазарна капитализация в света

Това на практика остави използването на Космоса за търговски цели в сивата зона, тъй като подобни дейности изобщо не се засягаха от съществуващите спосогодби.

Най-новите законови промени и цели пред космическия добив на метали

Това се промени през 2015 г., когато бившият президент на САЩ Барак Обама подписа закон, според който веществата, добити от Космоса, са собственост на гражданите на страната и компаниите, които са ги получили. Законодателната реформа стартира формално състезанието за добив на ресурси извън Земята.

Вижте повече по темата: Страните с най-голяма плътност на работни места, заети от роботи

Три години по-късно към надпреварата за Космоса се включи и Люксембург. Страната създаде собствена Космическа агенция, фокусирана именно върху минния добив в Космоса, най-вече от астероиди. Също през 2018 г. Русия, в лицето на Роскосмос, обеща да създаде постоянна база на Луната в рамките на следващите две десетилетия, а президентът Путин констатира, че се планира и мисия за Марс „много скоро“.

През 2020 г., под управлението на Доналд Тръмп, NASA представи споразумението „Артемида“. С него САЩ, Канада, Италия, Люксембург, Япония и Великобритания, се договориха за параметрите на използване на Космоса за мирни цели и създаване на „безопасни зони“ с цел избягване на потенциалните конфликти. Така Тръмп на практика призова жителите на страната да започнат добив на минерали от спътника.

Междувременно Европейската космическа агенция представи план, според който добивът на редки метали от Луната трябва да започне около 2025 г., каквато е и целта на САЩ. Тя се стреми към получаване на изотопа хелий-3. Той се използва в атомната енергетика и за някои медицински диагностични уреди. При цена от почти 140 млн. долара за 100 кг, индустриалното му потребление достигна пик от около 8 кг годишно през 2008 г., след което започна да се свива, в резултат именно на високата му стойност. Точно хелий-3 е веществото, което се надява да добива от Луната и Китай.