Неописуема Италия - Симеон Идакиев

Всеки опит да се разкаже за Италия е предварително осъден на неуспех. Добре зная това, затова ще опитам да споделя впечатленията си само от два от нейните изумителни градове. И ще започна от столицата.

Висок едва 50 метра Капитолийският всъщност е най-ниският от седемте хълма на Рим, но именно той е свидетел на най-важните събития в дългата, славна и драматична история на града.

Широката стълба ме изведе на Капитолийският площад, проектиран от самия Микеланджело по поръчка на щедрия папа Павел Трети. Стълбата завършва с колосалните статуи на Кастор и Полидевк-покровители на Републиканския Рим.

Конната статуя в центъра е на Марк Аврелий, оцеляла, защото решили, че е на първият християнски император Константин.

А в дъното на площада е Сенатският дворец,чиято двойна стълба и фонтан също са дело на Микеланджело.

Тясна уличка покрай Сената ме изведе на панорамна площадка над Пиаца дел Кампидолио и аз разбрах колко прави са онези, които твърдят, че именно тя  е най-доброто място, от което да започнете разглеждането на античния Рим. Защото пред очите ви се разгръща невероятна гледка към Римския форум, разсечен от Виа Сакра/Свещената улица/.  Оттук добре се виждаше Палатинският хълм, а най-внушителни ми се сториха близките до мен колони на храмовете на Сатурн и Веспасиан, както и арката на Септимий Север. Без всякакво съмнение това е било сърцето на града-тук са се провеждали народните събрания,заседанията на Сената и избора на магистрати,а също така и религиозните тържества.

При толкова свидетелства за величие вече разбирах защо простолюдието е било склонно да обожествява римските императори и колко истина има в това, че Август използвал богатството на Клеопатра, за да преобрази Рим от ”тухлен в мраморен град”. Никога не съм предполагал, че руини могат да внушават подобен респект, но се оказа,че съм бъркал.

След това се отправих към желаният от всеки посетител на Рим цел, познатият в цял свят прочут символ на града, когото италианците с право нарекли ”колосо”, тоест- „огромен”. Истинското име на Колизеума всъщност е „Амфитеатърът на Флавий”. Той бил започнат от император Веспасиан през 78 година и завършен от неговия син през 80-та. Хронистите са отбелязали, че при откриването му за сто дни боеве на гладиатори с диви животни били убити над 9000 хищни зверове. Арената можела да се пълни с вода и в него да се организират истински морски сражения. Побирал 50-60,000 души, а при необходимост и повече. Входът някога /за разлика от сега / бил безплатен и имало хора, които вземайки със себе си храна и вода, не го напускали с дни. Актьори най-често били пленниците, робите и обвинените в престъпления.

За времето си Колизеумът безспорно е бил великолепно доказателство за величието на Рим, но и днес, след толкова столетия, той е негова гордост и изумява всеки посетител.

Трудно ми се удаде да преплувам морето на античния Рим, но бях жаден за още- исках да видя и Пантеона-единственият архитектурен паметник от класическия период, съхранен цял. Защото през 609 година езическият храм на това място бил превърнат в християнска църква и в него били пренесени от катакомбите останките на много мъченици.

Всичко вътре създава впечатление за несравнима тържественост и сякаш самото небе прониква в храма, за да чуе молитвите на хората. В кръглото здание има седем ниши, отделени с разкошни колони от античен жълт мрамор. Тук са гробниците на известни и заслужили люде като крал Умберто Първи Савойски и кралица Маргарита, на великия художник Рафаел, както и на Виктор Емануил Втори Савойски, първият крал на Италия-„бащата на отечеството, на нацията”.

На две крачки от Пантеона е площадът с 30-метровата колона на Марк Аврелий,украсена с релефи,които припомнят чуждестранните му кампании, а няколкостотин метра по-нагоре е така наречената”испанска стълба”, която започва от фонтана във формата на лодка. Наричат я така, защото вече три века наблизо се намира испанското посолство. Тук винаги има много туристи, които,  разположили се удобно на стъпалата, са заети със себе си или просто се любуват на Рим.

Върхът на стълбата е увенчан от френската черква Тринита дей Монти /”Пресвета Троица”/

Когато се озовах при известния в цял свят фонтан”Треви” заваля дъжд, но това не накърни кой знае колко неговата прелест. С учудване забелязах нисичък мъж, който с помощта на сгъваема метална пръчка с хитроумно приспособление накрая ловко измъкваше по-едрите монети от водата и бързо се шмугваше в тълпата. Нарекох го за себе си ”крадец на надежда и щастие”, защото има поверие,  че онзи, който хвърли през рамото си монета във фонтана, непременно ще се върне отново в Рим.

Очарователният Треви е проектиран и построен от Николо Салви през 1762 година по ескизи на Бернини така, че малкият площад прилича на амфитеатър постоянно пълен със зрители, а самият фонтан е като сцена, в центъра на която е богът Океан /Нептун/ в колесница-раковина, в която са впрегнати морски кончета. А пътят между скалите му показват тритони.

Но хубостта на този забележителен фонтан може да се оцени истински едва когато го огрее слънцето.Той безспорно е една от най-хубавите усмивки на Рим.

Разбира се не можех да си тръгна от Рим без да съм видял площад ”Свети Петър”! Затова по моста „Умберто” пресякох река Тибър, в която меланхолично се отразяваше крепостта „Сент Анджело” и последвах няколко монахини с куфари, които очевидно знаеха къде отиват.

И след малко вече бях в друга държава, най-малката суверенна страна в света с особен статут-Ватикана.

Вниманието ми грабна първо великолепният площад-дело на Бернини, който издигнал тук в два полукръга 284 тоскански колони. Колонадата отгоре е увенчана с фигури на светци. А построяването на самия храм”Свети Петър” продължило цели 176 години- по проекти на Роселино и Рафаел, Антонио да Сангало, на вече 70-годишният Микеланджело, Браманте, Мадерно, Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана. Дълго време но резултатът е прекрасен.

Всяка неделя точно на обяд, от един от прозорците на своята резиденция,към събралите се на площада миряни се обръща със слово и молитва папата. По време на моето посещение в града това беше Бенедикт ХVІ.И днес го очакваха хиляди,между които и аз. И докато папата благославяше на много езици събраните вярващи, аз с прискърбие разбрах, че не мога да намеря най-верните думи за Рим. Защото след всичко, което видях и което научих, вече бях сигурен, че даже годините губят своето значение тук и самото то, всемогъщото време, спира безсилно пред неговата жизненост. Наистина как другояче може  да бъде наречен подобен град освен Вечен???

Тръгнах си с нежелание, но за щастие след Рим  ми предстоеше да видя Флоренция.

В 59 година преди новата ера римляните построили лагер на брега на река Арно и го нарекли”Флорентия”/”Цветуща”/ без да подозират, че полагат началото на град, който заедно с Рим ще се превърне в люлка на Ренесанса и ще роди едни от най-великите умове на планетата. На италиански името звучи още по-мелодично, Фиренце.

Започнах разглеждането му от Синьорията или Палацо Векио, на чиито площад е бронзовата статуя, сътворена от фламандския майстор Джамболоня, на Козимо Първи Медичи, оставил дълбока следа в историята на изящните изкуства и проницателно издигнал културата в ранг на държавна политика. Постъпка, както ще се убедите, достойна за възхищение. Именно на династията Медичи, управлявала Флоренция повече от три столетия, се дължи разцветът на този град.

Погледът грабва първо фонтанът на Нептун в колесница, теглена от морски кончета. В краката на морския цар, по края на басейна, са разположени бронзови сатири и нимфи. На същото това място през 1489 година бил изгорен на клада монахът Джироламо Савонарола, изобличител на упадъчните флорентински нрави. Малко по-нататък са изящната статуя на Давид-копие на онази, изваяна от Микеланджело и прекрасната скулптурна група”Херкулес и Как” на Бандинели.

Съседната на Палацо Векио  лоджия Ланци-някога място за събрания и публични церемонии-също предлага шедьоври на велики майстори, сред които се открояват бронзовият Персей с главата на Медуза, изящни женски статуи, скулптурата „Похищението на Поликсена”,”Аякс с тялото на Патрокъл”,”Похищението на сабинянките”,”Херакъл и Кентавър”.

Колонадата на галерия „Уфици”, за която се чака с дни, ме изведе на брега на река Арно, откъдето прекрасно се виждаше романтичният силует на Понте Векио, построен още в далечната 1345  година. На средата на моста е поставен бюст на прочутия композитор Бенвенуто Челини. Пак тук може да се види и нещо уникално-слънчев часовник от 1345 година.

Само стотина крачки след Понте Векио е импозантният дворец „Пити”. Знаех, че в него са събрани неизброими художествени съкровища, но единственото, до което можеше да се припари с камера бяха градините „Боболи”.Още с първите крачки в  тях попаднах на нещо интересно-своеобразни” хладилници” от 16 век, където били съхранявани докарани от планините блокове лед. Използвали го за съхраняване на продукти, правене на сладолед и коктейли, приписвали му истински лечебни свойства и даже бил предписван на височайшите особи от придворните лекари. Но имало и хора, които били убедени, че ледът е вреден, защото предизвиквал „охлаждане на чувствата”.

Базиликата „Санта Кроче” /Светият кръст/, се счита с право за висше достижение на флорентинската готическа архитектура. Първото, което прави впечатление вътре са многобройните надгробни плочи. Тук бяха намерили вечен покой цяла плеяда забележителни личности между които Галилео Галилей и гениалният Леонардо да Винчи, Росини, Данте Алигиери, Микеланджело Буанароти, но и  откривателя на радиото Маркони, както и Енрико Ферми-един от създателите на ядрената физика. Очевидно Флоренция умееше да отдава почит на всички свои достойни синове, независимо от техните професии. С един единствен критерий-достижения, които са принос към световната наука, култура или изкуство.

А в началото на така нареченият „нов”пазар съзрях един от най-забавните символи на Флоренция-прасенцето, с чието съществуване е свързано поверие-ако човек погали муцуната, постави монета в устата му и тя падне не извън, а в решетката под него, той ще бъде много щастлив. Излишно е да ви казвам, че тук винаги е пълно с хора, които искат да си опитат късмета и, разбира се, най-вече с деца.

Религиозният център на Флоренция безспорно е площад Дуомо, защото тук се намират три от най-важните паметници на града: базиликата”Санта Мария дел Фиоре”, камбанарията на Джото и Батистерията. Високата 84 метра камбанария е облицована с бял, зелен и розов тоскански мрамор. Не й отстъпва по красота и фасадата на „Санта Мария дел Фиоре”със сюжети, прославящи Мадоната. Базиликата е наистина огромна. С дължина 153 метра и 90 метра в най-широката си част, тя може да побере едновременно 30,000 души, което я прави трета по големина в света. Това, което може да се види сега, е резултат от труда на много поколения творци, защото историята на нейното построяване трае над шест века. Полюбувах се на изящните цветни витражи, а после изкачих 465-те стъпала, за да видя отблизо знаменития купол на Брунелески и да хвърля последен поглед отгоре към Флоренция /Цветущата/, перлата на Тоскана

Вече не се питах  дали раждането на толкова велики личности в нея  е само  проста случайност или пък този град е благословен свише от самото небе? След всичко, което видях, съм сигурен, че е по-скоро последното.