Подриването на парите 3: Как се манипулира инфлацията

Индексът на потребителските цени позволява лесно манипулиране на “инфлацията”, но цената на златото е ориентир за реалното паричното предлагане

В тази минисерия от статии стана ясно, че е възможно паричното предлагане да расте, но да не се наблюдава „инфлация“. Също открихме една от причините за това – индексът на потребителските цени (ИПЦ) не е адекватен измерител за нея. В тази част обаче ще видим как инфлацията се манипулира умишлено. В последната четвърта статия от поредицата ще разгледаме най-важния въпрос: защо се манипулира инфлацията.

Няколко важни аспекта за инфлацията

Преди да разгледаме отделните методи, с които се манипулира инфлацията, трябва да напомним някои важни неща:

• • ИПЦ е статистическа средна величина. Въпреки че се използва в икономиката, в крайна сметка тя показва само това, което статистиците влагат в нея. Респективно входящите данни лесно могат да се подложат на манипулации.
  • Инфлацията е и политически инструмент. От една страна, централните банкери ясно имат целева инфлация от близо до, но под, 2%. От друга, политиците не харесват високата инфлация, защото тя дестабилизира властта им и кара хората да изберат алтернативи на фиатните пари. Турция е прекрасен пример за това, тъй като заради фиаското на турска лира много граждани се спасяват чрез златото.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 181,00 лв. 163 163,00 181 181,00

Купуваме 163,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Казано иначе, по презумпция когато инфлацията се мери с ИПЦ, тя се подлага на манипулации.

Методи за манипулиране на инфлацията

Макар това да не е изчерпателен списък, ето как може да се манипулира инфлацията от правителствата:

Метод 1: Използването на стоки “мъртви души”

Когато инфлацията се изчислява чрез ИПЦ, това се прави посредством потребителска кошница, в която отделните стоки могат да имат различна тежест. Както стоките, които се използват за това, така и тяхната тежест могат да бъдат променяни. Така не просто потребителската кошница може да се състави изключително трудно, но и да се манипулира лесно.

Точно това се случи в Аржентина между 2007 и 2015 г., когато властите умишлено манипулираха ИПЦ, за да „скрият“ инфлацията, която причиняват. Разбира се, хората я усещаха чрез обезценяването на парите в джоба си. Фалшифицирането на данните беше толкова тежко, че се промени едва след като Международният валутен фонд заплаши, че ще спре кредитната линия на страната, което доведе до относително нормализиране на данните.

Графика 1: Официална и неофициална инфлация в Аржентина

Източник: INDEC; Pricestats

Метод 2: Манипулиране на класовете от стоки

Класовете от стоки също могат да се съставят така, че да скриват реалността, като обхващат стоки, които всъщност почти не се потребяват. Така в клас „Хранителни стоки“ или който и да е друг може да има „мъртви души“, с които се изкривява реалната картина.

Нещо подобно се наблюдаваше в България. Въпреки че русенското варено днес не се консумира от почти никой, Националният статистически институт го извади от ИПЦ едва преди няколко години.

Метод 3: Манипулиране на теглата на стоките

Когато една стока поскъпне, потребителите намаляват потреблението ѝ или я заместват с друг продукт. Статистиката тогава занижава теглото на стоката с растяща цена и по-този начин изкуствено занижава индекса на потребителските цени.

Точно това се случи в Китай. Между януари 2019 и декември 2020 г. цента на свинското (най-консумираното месо в страната) се изстреля с 240%, но официалният ИПЦ на храните беше далеч по-нисък:

Графика 2: ИПЦ на храните в Китай

Източник: Tradingeconomics; Националното бюро за статистика

Метод 4: Смяна на методологията за изчисляване на инфлацията

Имотите заемат огромен дял от разходите на домакинствата в САЩ и когато балонът в сектора започна да се надува, властите просто смениха методологията. Вместо да се отчита реалната покупна цена на жилището, започна да се отчита наемът на жилището, сякаш собственикът му го отдава под наем сам на себе си. Понеже наемите на ранния етап на балона не растяха, този трик на практика превърна например 20% ръст на жилищата в 0% ръст на „наемите“. Така инфлацията се изпарява с малко статистическа магия.

Когато наемите започнаха да растат обаче, статистиците започнаха да използват измерителя „калкулиран наем“, който представлява размерът на ипотечната вноска. Тъй като тя в повечето случаи не расте, „инфлацията“ отново лесно изчезна.

Нещо донякъде подобно се случва и в Европа, където, както видяхме в предишната статия за подриването на парите, въпреки че домакинствата разходват над 23% от доходите си за своя имот, неговата тежест в индекса на потребителските цени е 6,5%.

За смяна на методологията можем да говорим и при въвеждането на „базовия индекс на потребителските цени“. При него се изключват енергийните и хранителните продукти и това не е изненадващо – именно те регистрират най-драстично покачване през годините.

Метод 5: Хедоничният индекс на потребителските цени

Използването на хедоничен метод е дава най-мащабните възможности да се манипулира инфлацията. По своята същност той коригира качеството спрямо цената. Така например ако цената на лаптоп е 1000 лв. през 2021 г., а на лаптоп с 5% по-добри характеристики е 1100 лв. през 2022 г., чрез хедоничния метод на регресия статистиците казват, че „в реално изражение“ цената почти не се е променила, тъй като сега с нея се купуват по-добри характеристики.

В Европейското законодателство той е дефиниран така: „хедоничният“ метод, който се опитва да дефинира качеството на една конструкция по отношение на нейните характеристики и да ги съпостави регресивно към цената.“ Казано иначе, при него измерената от статистиците цена може само да пада.

Същевременно важната тежест, свързана с промяната на качеството, се определя от тях самите. Това означава, че те могат да вземат съвсем маловажни характеристики на един технологичен продукт или имот, да ги използват като основание за завишаване на качеството и да твърдят, че „инфлацията“ я няма. Точно този начин на манипулиране на инфлацията се използва повсеместно по целия свят.

Цена на златото като прокси за инфлацията

Както често се случва, цената на златото се оказва коректив на реалността. Докато правителствата и статистиците им яростно манипулират „инфлацията“ чрез ИПЦ, за увеличаването на паричното предлагане можем да съдим именно по цената на златото.

Графика 3: Индекси на цената на златото (синьо), парично предлагане М2 (зелено) и покупателната способност (червено) (1971 г. = 100)

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Както се вижда, в дългосрочен план увеличаването на паричното предлагане и нарастването на цената на златото следват сходни тенденции на растеж. Обратнопропорционално на тях, покупателната способност на фиатните пари се срива.

Така макар цената на златото да не е съвършено прокси за инфлацията, благородният метал всъщност може да ни ориентира как е нараствала паричната маса през годините. При това – по-точно от официалния индекс на потребителските цени.

Автор: Даниел Василев