Протекционизъм под прикритие

Търговският протекционизъм е заклеймяван от множество икономисти. Въпреки това, той е често използван похват от държавите в Г-20, които съставляват 78% от световната търговия. Съвременният протекционализъм не се упражнява чрез тарифи и мита върху вноса, при което се цели оскъпяване на вносните стоки и услуги. Вместо това той се налага чрез т.нар. „нетарифни бариери“. Например, чрез въвеждане на определени квоти за внос, налагане на ограничителни стандарти за производство на определени продукти (които често могат да бъдат спазени единствено от местни фирми) и дотиране на местна индустрия.

На практика, страните привидно либерализират търговията си и премахват преките търговски бариери (т.е. митата), но същевременно засилват индиректните форми на търговски протекционизъм (т.е. нетарифни бариери).

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 179,00 лв. 162 162,00 179 179,00

Купуваме 162,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Редица изследванията показват, че ниските търговските бариери откриват нови пазари за компании и потребители. Това създава възможности за печалба за едните и по-ниски цени и по-голям избор за другите.

Нека разгледаме тарифните мерки ограничаващи търговията в страните от Г-20 за периода 2012 – 2017 година:

Източник: WTO – Trade Monitoring, authors’ calculations

Световната търговска организация (СТО) включва налагането на тарифи в термина мерки, ограничаващи търговията (графика 1). Митара за внос на алуминий и стоманата в САЩ е един явен пример за мярка, имаща за цел да ограничи търговията в полза на местното производство, но за сметка на потребителите, които няма да могат да се възползват от по-конкурентните цени на вносителите. Очевидно, тарифите стават все по-малко предпочитана мярка в Г-20 през последните няколко години.

Намаляват и антидъмпинговите мерки (графика 2). Те се отнасят до действията, предприети от държавите срещу определени вносни стоки или услуги, които нанасят вреда на местната индустрия. Например, през 2016г. Антидъмпинговата комисия на Австралия налага мито върху доматите от Италия, които се продават по-евтино в Австралия отколкото тези в Италия.

Въпреки че тенденцията в последните години е търговските бариери да биват ограничавани, все още са налице множество регулации, които спъват свободния пазар.

Нека погледнем какво се случва при нетарифните бариери.

Нетарифни мерки, предприети от Г-20, за периода 2012 г. – средата на 2017 г. Брой технически бариери пред търговията (данните обхващат избрани страни от Г-20 за периода 01.01.2012 г. – 30.06.2017 г.) Източник: UNCTAD – TRAINS Database

До 2015 г. се наблюдава огромно увеличение при въвеждането на нетарифни мерки, което впоследствие рязко намалява. Това, разбира се, не означава, че тези мерки са изчезнали. Следващата графика показва броя на нетарифни мерки оттеглени от страните членки на Г-20 за същия период:

Нетарифни мерки, оттеглени от страните членки в Г-20, за периода 2012 г. – средата на 2017 г. (данните обхващат за периода 01.01.2012 г. – 30.06.2017 г.) Източник: UNCTAD – TRAINS Database

Ясно се вижда, че макар нови тарифи да не са вкарани в сила през 2016 и 2017 година, общия брой нетарифни мерки остава почти непроменен. Още повече, броя на нетарифните мерки е значително по-висок от тарифните. Това показва, че нетарифните бариери понастоящем са основният механизъм за търговски ограничения при развитите икономики. Както в случая с техническите стандарти и регулации, нетарифните бариери могат да се използват като форма на скрит търговски протекционизъм.

В редица случаи, държавата смята за необходими техническите стандарти и регулации. Например, за да ограничават употребата на определени автомобилни газове; понякога в райони, предразположени към сеизмична дейност, е наложително въвеждането на стандарти, свързани със земетресенията; различните страни до различна степен решават как да представят информация за хранителната стойност, която се съдържа в храните и напитките. Но твърде много стандарти затрудняват компаниите, които имат интерес да получат достъп до пазара, особено в случаите, когато един продукт или услуга ще трябва да отговаря на различни стандарти в различните страни.