Значението на инвестиционният риск е една най-често неразбраните концепции в инвестиционния свят и сред начинаещите инвеститори. Един от най-разпространените и опасни митове е, че волатилност и риск на практика са едно и също нещо. Ако следвате логиката на този мит и съдите за това какво ниво на риск от перманентна загуба носи даден инвестиционен актив по това, колко волатилна е неговата цена и възвръщаемост, това може в най-добрия случай да ви струва пропуснати печалби, а в най-лошия целите ви спестявания. Затова, за да се предпазите от подобни загуби е много важно да знаете каква е тънката, но фундаментална,разлика между двете понятия “риск” и “волатилност”.

Какво се случва когато Стийв и Марк инвестират респективно в ДЦК и злато?

Стийв определено е прав в своето очакване, че цената, и съответно инвестиционната възвръщаемост, на златото ще е много по-волатилна от възвръщаемостта по държавните ценни книжа. Това е ясно забележимо още през първото десетилетие на инвестиционното пътешествие на двамата наши герои. До началото на 80-те години на миналия век годишната възвръщаемост на златото варира в изключително широк диапазон. Годишната възвръщаемост на златото първо започва стремглаво да расте и достига пик от 67% през 1973 г., но след това рязко се забавя и този пик бива последван от дъно през 1975 г., когато годишната възвръщаемост на златото е над -25%, т.е. значително отрицателна. След това динамиката се обръща отново, възвръщаемостта достига още един огромен пик от 133% през 1979 г., последвано от дъно от над -32% през 1981 г.

Междувременно, годишната възвръщаемост по ДЦК книжа е в пъти по-стабилна през този период. Най-ниската годишна възвръщаемост, която 10-годишните Американски държавни облигации генерират през това десетилетие е -3% през 1980 г., а най-високата е 32.81% през 1981 г. – очевидно е, че възвръщаемостта на ДЦК се движи в много по-тесни граници в сравнение с тази на златото.

Обаче, ключовият факт е, че през същия този период на значително висока волатилност, златото генерира в пъти по-висока кумулативна възвръщаемост от държавните ценни книжа! Към 1981 г. кумулативната възвръщаемост, която златото е натрупало през изминалото десетилетие е 970%, а тази, която инвестицията в ДЦК е натрупала е едва 52%! Виждате за каква колосална разлика говорим. Най-просто казано, това означава, че ако в края на 1970 г. Марк е инвестирал 1000 лева в злато и не е правил нищо повече, то към края на 1981 г. неговата инвестиция почти се е удвоила и той вече има 9700 лв.! Същевременно, ако Стийв е направил същото, то към края на 1981 г. неговата инвестиция е нараснала едва до 1520 лв.! Разликата е огромна.

Като цяло 70-те и 80-те години са много положителен период за златото и през тези две десетилетия неговата кумулативна възвръщаемост постоянно изпреварва тази на държавните ценни книжа, въпреки по-високата волатилност. Кумулативната възвръщаемост по държавните облигации успява да изпревари тази на златото единствено за кратък период от 7 години между 1997 г. и 2004 г. и то не с много. Пикът е през 2001 г. когато кумулативната възвръщаемост по 10-годишни ДЦК достига 1027%, а тази по златото е паднала до 640%.

Това обаче е кратка пауза и изключение от цялостната дългосрочна тенденция. От 2006 г. нататък, възвръщаемостта по инвестицията в злато отново стремглаво изпреварва тази по ДЦК. Към края на 2012 г. възвръщаемостта по златото достига своя абсолютен пик за разгледания период от 4352%! Това означава, че същите 1000 лв., които Марк е инвестирал в злато в края на 1970 г. към края на 2012 г. вече са 43 520 лв.! Същевременно към края на същата година цялостната кумулативна възвръщаемост по ДЦК е 2075% – повече от два пъти по-ниска! За същите 42 г. същите 1000 лв., които Стийв инвестира в ДЦК нарастват до 20 750 лв. Това е добра възвръщаемост сама по себе си, но както виждаме не може да се сравнява с тази, която Марк е постигнал.

През този период от 2006 г. до 2016 г., годишната възвръщаемост на златото отново е в пъти по-волатилна от тази на ДЦК. Тя варира от 32% през 2007 г. до -28% през 2013 г. Същевременно, годишната възвръщаемост по 10-годишните държавни облигации достига пик от 20% през 2008 г. до дъно от -11% през 2009. Но, въпреки значително по-високата волатилност, дългосрочната възвръщаемост на златото отново изпреварва тази на държавните облигации.

Към края на 2016 г. когато настъпва хипотетичното пенсиониране на нашите герои, кумулативната възвръщаемост по златото отново е паднала от своя пик през 2012 г. до 3001%. Това се дължи на по-висока волатилност на възвръщаемостта на златото като инвестиция, но въпреки това, тя остава значително по-висока от тази, която държавните ценни книжа успяват да генерират. Към края на 2016 г. инвестицията на Стийв в ДЦК е генерирала 2133% кумулативна възвръщаемост.

Тоест, ако Стийв и Марк са инвестирали по 1000 лв. всеки в, респективно, държавни ценни книжа и злато, към края на 1970 г., кумулативната възвръщаемост по техните инвестиции е респективно 2133% за Стийв и 3001% за Марк. Това означава, че към края на 2016 г. тези 1000 лв., които Марк е инвестирал са нараснали до 30 010 лв., а тези 1000 лв., които Стийв е инвестирал до 21 330 лв.

Какъв е урокът?

Въпреки опасенията на Стийв, че златото е по-волатилна и съответно по-рискова инвестиция от държавните ценни книжа, историята показва обратното. Да, както видяхме, в рамките на тези 46 години от края на 1970 г. до края на 2016 г. възвръщаемостта на инвестицията в злато варира в много по-широки граници отколкото тази в ДЦК. Но, същевременно с това, въпреки много по-високата волатилност, дългосрочната възвръщаемост на златото е с 43% по-висока от тази на 10-годишните ДЦК. И в рамките на тези 46 години именно това прави златото категорично по-сигурната инвестиция.

Георги Вулджев

Статията отразява личното мнение на автора и не представлява инвестиционен съвет.