Всеки, който се интересува от международни валутни пазари, знае за огромните валутни резерви в Американски ДЦК(АДЦК) на People’s Bank of China (Централната банка на Китай. Поради тази причина, повечето анализатори приписват огромна финансова мощ на китайците. Ако иска, Кси Джипинг(ръководителя на Китайската комунистическа партия) би могъл да унищожи Тръмп и да срази САЩ в праведния гняв на търговската война. Това са празни приказки от хора, които не знаят за какво говорят.

И това не само е напълно погрешно, но говори за игнориране на историята. Скорошната история. Към края на ноември 2013 г., като че ли от никъде, в китайските държавни медии се появи публикация, че централната банка няма вече интерес да трупа АДЦК.

държавни ценни книжа държани от Китай

През следващите няколко години Китай разпродаде над 900 млрд. валутни резерви, повече от половината бяха АДЦК. Този “стратегически ход”, ако официалната теория, лансирана от медиите бе вярна, трябваше да унищожи пазара на АДЦК. В действителност обаче се случи така, че доходността на АДЦК е по-ниска днес в сравнение с 2013г. (когато всичко това започна), а китайската икономика и цялата китайска финансова система междувременно се трансформира.

Към края на 2013 г. на Китай се гледаше с голямо уважение, заради неговата предполагаемо неуязвима икономика. Но след резкия спад на валутните резерви на страната, тази гледна точка изцяло се промени. През 2019 г. Китай е сред най-болните икономики на развиващите се страни.

Китайците спряха да трупат АДЦК поради причини различни от тези прокламирани в медиите от тогава до ден днешен. Самите китайци през 2013 г. се опитаха да предупредят сввета по своя идиректен геополитически начин.

Как да разбираме изявлението на Китайската народна банка от 20 ноември 2013 г.? С течение на времето започнах да го виждам повече като отчаяние, един вид публично изявление от рода на “ние всъщност имахме точно това предвид“, което често се фабрикува, за да увери обществеността, че това, което впоследствие се оказва голям негатив, е всъщност нещо, което те съзнателно през цялото време са искали да направят. Започнах да вярвам, че към края на 2013 г. китайските власти вече са знаели какво следва (започнали са да го усещат), опитвали са се да изпреварят “покачването на долара” и да не допуснат ситуации извън техния контрол.

С други думи, те са имали някаква представа за това, което предстои да се отприщи и че то ще бъде насочено директно към Китай. Мисля, че те бяха подценили неговия мащаб и дълбочина, със сигурност и продължителността. Но по отношение на прогнозата, те бяха много по-напред от всички пазарни участници. Не че това има значение накрая.

Всички страдаме от липсата на ефективно разбиране за глобалната резервна валута.

В ескалиращия двубой на търговската война, наскоро излезе още един медиен материал, в който китайците отново намекват, че имат намерение да продават свои АДЦК. И, както може да се предположи, медиите, цитирайки всичките истински експерти – “крале на облигациите”, представят този факт като много сериозна заплаха за САЩ.

“От една страна, намаляването на китайските резерви под формата на американски държавни облигации може да отслаби долара и да направи американските мултинационални компании по-конкурентоспособни. От друга страна, доходността на държавните ценни книжа ще се повиши и ще доведе до спад на цените, понижавайки стойността на портфейла на Китай…”

“За мен това е най-голямото безпокойство. Това наистина е най-голямото оръжие, което имат”, каза Сунг Уон Сон, професор по икономика в университета Лойола Меримаунт и президент на СС Икономикс. “Те трябва да направят повече, за да се противопоставят на Съединените щати. Така че, ще трябва да прибегнат до това , ако нещата опрат до конкретни действия”.

Източник на цитата тук.

Отново ли тези хора не обръщат и най-малко внимание на случващото се през последните пет години? Дали доларът действително отслабва с “изчезването” на АДЦК от китайските резерви? И изстрелва ли се нагоре тяхната доходност?

Не, всъщност се случва точно обратното – доларът се покачва, доходността на облигациите намалява. Дори през 2017 г. всичко се случи наопаки: доходността на АДЦК се повиши заради рефлацията, доларът падна, а през това време Китай придоби огромно количество АДЦК. Нещата вървят зле, когато АДЦК изчезват от ръцете на китайската администрация .

Точно както през 2013 г. и в по-малка степен през януари 2018 г., CNY (китайски юан) пада, което е лошо и за Китай, и не само за Китай.

Забавно е – китайският юан и американските ДЦК… Това е като пътеводител за ориентиране как всъщност работи глобалната система. Просто трябва да спрете да слушате икономистите и централните банкери. Излишно е.

корелация фиксинг Юан-Долар

Точното време за поредната китайска заплаха за евродолара – не само CNY пада (вдясно на графиката), а и няколко негови посестрими по съдба. Според анализите на икономистите, доходността на АДЦК би трябвало да се повиши, като се има предвид разпродажбите от страна на другите централни банки. Кой ще продължи да изкупува най-безопасните и най-ликвидните инструменти в света, ако Китай не може… имам предвид, не желае?

Всъщност кривата на АДЦК не само се е устремила надолу, тя е все-повече в територията на лихвените нива, които вещаят понижаване на лихвите от ФЕД.

Към кривата на доходността на щатските ценни книжа в нов пристъп на страх се присъединяват и цените на медта и йената. През януари цената на медта нарастваше. Това продължи и през по-голямата част на март, когато настъпи следващият глобален спад. От края на април обаче, заедно с CNY и доходността на АДЦК, медта се завърна в колоната на дефлацията.

корелация фиксинг Йена - Долар

JPY (японска йена) не е това, което беше преди. Японците, донякъде предпазливо, се бяха изолирали от бъркотията на глобалното преразпределение на евродоларите – до голяма степен поради това, което на практика се случва в Китай.

И все пак, JPY може да бъде важен сигнал в краткосрочен план. Японската йена до голяма степен е същата, както през 2015 г ., но когато тя се покачи, трябва да се внимава. Последното покачване постави йената в същото положение като медта, юана, падащата доходност, обърнатите криви, почти сигурните падащи лихвени проценти в САЩ и т.н.

Точно същата ситуация, при която Китай “продава” още повече АДЦК. Глобален недостиг на евродолари. Китайското правителство може и да отправя заплахи, но е съвсем ясно кой в действителност е застрашен.

корелация на китайската индустрия спрямо нивата на евродолара