Социализмът – стъпка по стъпка

Представяме ви един коментар на колегите от Monetary Metals, който както е модерно сега да се казва „ни накара да се замислим“. Четенето си струва.

Социализмът е система, която преследва и унищожава капитала. Преразпределението означава да вземеш капитала на някого и да го дадеш като доход на някой друг. Законният собственик би могъл да го спести и да го инвестира, а не да го консумира. Но получателят на безвъзмездни безплатни блага щастливо и безгрижно ги „изяжда“. Социализмът не е устойчив. Той наследява „плодовете“ от предишна, по-успешна система и продължава да съществува само докато ги изконсумира.

Тоталитарен социализъм

Съществуват различни форми на социализъм. 20-ти век стана свидетел на агресивната тоталитарна форма. Както комунизмът, така и нацизмът се характеризират с военна окупация на местна територия и завладяване на чужди земи. Малко са тези, които с охота „хранят“ месомелачката на държавния колективизъм и жертват всичко което имат. Затова тоталитарният социализъм е въоръжил бандити, които да дебнат навсякъде по улиците – военните и тайната полиция. Често са убивани хора, заподозрени в нелоялност или опитващи се да запазят някои дребни неща за себе си. В постоянния си страх от въстание, тези режими използват отвличания, разпити и изтезания, за да заличат имената на предателите на тяхната кървава революция.

За щастие, големите тоталитарни социалистически режими бяха победени. Нацистите бяха победени военно. Съветския съюз рухнаха след изчерпване на всички налични капитали. Китай се реформира.

„Мек“ социализъм (социална държава)

Друга форма на социализма се основава на така наречената „социална държава“. Той облага с данъци и регулира всяка частна производствена дейност, притежава и монополизира някои отрасли и обещава минимален жизнен стандарт на всички граждани, включващ храна, подслон и медицински грижи. За разлика от тоталитарните форми, този по-умерен и „мек“ социализъм позволява воденето на активни дебати, като например дали правителството трябва да криминализира цигарите, дали да позволи на хората да си поръчат такси с приложение на телефона, или дали да включи операциите за промяна на пола в списъка с безплатни медицински услуги. Въпреки това, тъй като гражданите са преминали предимно през държавни училища, почти няма дебат за това дали правителството изобщо трябва, или не трябва да се занимава с тези въпроси.

Този вид социализъм не е стабилен. Той или се движи към по-свободни пазари, както например Нова Зеландия много дорбе направи, започвайки през 1980-те години. Или се движи към по-голям правителствен контрол, както Съединените щати направиха с прехвалената си програма Obamacare.

Това не е стабилно, защото е изпълнено с противоречия. Например, ако аз не мога да си позволя здравно осигуряване, и вие не можете да си позволите здравно осигуряване, и Иван и Мария не могат, то, разбира се, ние като колектив също няма да можем да си позволим и колективното здравеопазване… плюс бюрокрацията, която да го управлява (и дори без да броим загубите и корупцията). Никой с основна икономическа грамотност не би повярвал, че това ще сработи. Дори и 8-мокласник не би повярвал!

Това, което прави тази програма популярна, е погрешното очакване на повечето хора да получат безплатно здравна помощ, платена от някой друг. Мисълта за “безплатното” е толкова примамлива, че хората пренебрегват очевидните недостатъци, като например намаляващата наличност на медицински услуги и съмнителното им качество.

Унищожаването на капитала при тази форма на социализъм е очевидно. Можете да го видите в претоварения персонал на Националната здравна служба, който не може да се погрижи за всеки пациент, принуден е да разпределя здравните услуги на малки порции и да отменя операции. Можете да го наблюдавате в опустошителните правителствени проекти, които „приютяват“ огромни и постоянни количества хора от най-бедния слой на населението. Можете да го откриете и като свидетели на застоялите икономики, които не предоставят почти никакви възможности за предприемачите да натрупат капитал, за работниците да намерят добре платена работа или изобщо за някаква надежда за по-добро бъдеще.

Социализъм на централните банки

Има и трета форма на социализъм, която, за съжаление, е популяризирана от Милтън Фридман. Той не я е смятал за социализъм, но ние ще покажем, че това със сигурност е така.

При този тип социализъм ги няма перчещите се военни офицери на тоталитарната форма, които постоянно ви изискват документите за проверка. Също така липсват безграничните социални програми и безкрайно многото министерства за микропланиране на човешкия живот от по-мекия вариант на социализъм.

Имаме предвид, разбира се, централното банкиране.

Фридман се застъпва за стабилното увеличаване на количеството долари, което той нарича правилото K%. Последователите на Фридман днес подкрепят други правила, например за увеличаване на количеството долари с цел да се увеличи БВП с тлкова, колкото според тях е “точната” сума. А човекът, когото повечето хора смятат за диаметрална противоположност на Фридман – Джон Мейнард Кейнс, препоръчва експанзията в отговор на каквито и да е икономически проблеми. Бившият председател на Фед – Джанет Йелън, заклета привърженичка на Неокейнсианската икономическа школа, написа статия, в която твърди, че отпечатването на повече долари ще даде възможност на работодателите да наемат повече работници.

Независимо дали централната банка увеличава парите в обращение, следвайки някакво правило или субективната преценка на централните банкери, резултатът е същият. Ние считаме това просто за друга форма на социализъм. Централната банка може да ни „побутва“ към  този социализъм за наше собствено добро или за доброто на политически свързаните кронита (сами преценете).

Какво означава това побутване? Политиците са намерили много умен начин да накарат хората да направят това, което желаят централните плановици, без картечници или раздута бюрокрация. Кейнс го описва, цитирайки Ленин- “ангажирането на всички скрити сили на икономическото право” и допълва , че той е “от страната на унищожението”. Разбира се, това не изглежда да е възпирало никого досега.

Кой икономически закон подтиква хората към действие? Това, че хората действат според стимули. Централната банка може да промени определени стимули. Засега ще оставим настрана намаляването на лихвения процент, за да разгледаме нещо друго, което централната банка може да направи.

Тя може да направи така, че да отпуска кредити за компании, които дори нямат достатъчно приходи, за да покрият разходите си за лихви. При нормални условия такива зомбита (както са познати във финансовия свят) няма да могат да получат кредит. Кой отпуска кредит на компания, която ще трябва да взима назаем още пари само за покриване на лихвите? Но ние не се намираме в нормален свят. Ние сме в третата форма на социализъм.

И Фед направи така, че зомбита, които изобщо не би трябвало да могат да получат кредит, са получили огромни количества такъв. И това ни връща към темата за унищожаването на капитала.

Трябва да е очевидно, че е разрушително да се отпуска заем на компания, която не може да плати цената на кредита си (още повече, това се случва в условия на потиснати лихвени проценти). Зомбитата износват машини, които не могат да заменят, плащат заплати на работниците със средства, взети назаем, които не могат да си позволят. И когато неизбежният край настъпи, онези, които са отпуснали кредитите, губят основния си капитал.

Също така обаче, е очевидно, че зомбитата добавят към БВП, поне докато съществуват. Така че множеството хора, приемащи БВП като критерий, вижда това като добро нещо. Зомбитата също така произвеждат стоки, като по този начин се увеличава предлагането и се намаляват цените. Така че привържениците на нивото на инфлация като критерий, оправдават още повече политиката, която захранва зомбитата с кредити. Зомбитата наемат работници, така че оптимизаторите на безработицата също виждат политиката като добра. Цените на акциите нарастват, затова и инвеститорите я одобряват, да не говорим за Wall Street.

Според всички основни макроикономически показатели, подхранването на зомбита с кредити е нещо добро. Този факт красноречиво показва, че използването само на основните макроикономически показатели като критерии за развитие е подвеждащо.

Побутването

Те обаче се използват по определена причина. И тя е, че тези критерии служат като оправдание за съществуването на тази трета форма на социализъм и за централните плановици, които ни побутват надолу по социалистическия път към унищожаването на капитала.

И така, как работи това побутване? Каква е формата на стимула? Инвестирането на капитала ви в зомбита е направено печелившо. Хората обичат да печелят. Кой би могъл да знае какво се крие зад това?

Ето една графика на боросо търгуван фонд, който притежава корпоративни облигации с висока доходност, вероятно със зомбита сред тях.

Ако бяхте купили на най-ниските стойности след последната криза, бихте могли да постигнете капиталови печалби над 50% за четири години (без да отчитате доходът от лихви). След това нещата вече не изглеждат толкова добре. Обаче има една друга търговия, която все още печели пари. Поне засега. Ето една графика, показваща спреда между рисковите и държавните облигации.

Понастоящем има само 3.5% разлика в доходността между рисковите облигации и държавните облигации.

Начинът, по който трябваше да играете на борсата, беше да купите рискови облигации и къси държавни облигации. Колкото повече спредът се свива, толкова повече печелите. Той се представи блестящо до средата на 2014 г. После, бихте искали да сте аут до 2016 г. След това имаше още един добър период, продължил до преди месец.

Смятаме, че тази търговия няма да бъде толкова добра занапред. И не защото тя се задържа около дъното на графиката (макар че е точно така и това би трябвало да е притеснително). А защото зомбитата са тиктакащи бомби със закъснител. С всеки ден те се приближават до взривяването си. Не забравяйте, че те унищожават инвестиционния капитал и натрупват все повече дълг всеки ден. Също така, всяко повишаване на лихвения процент приближава това взривяване. Изглежда, че доходността на рисковите облигации е с растяща тенденция за около половин година. LIBOR е в нарастваща тенденция от три години, със значително увеличение от септември.

Привлечени от желание за печалби, инвеститорите хранят с капитала си зомбита, които го унищожават. И това се случва, защото Федералният резерв го е направил да бъде рентабилно.

Имайте предвид, че служители на зомбита купуват къщи, ремонтират кухни, купуват автомобили с 0% финансиране за 72 месеца, ядат в ресторанти, купуват си швейцарски часовници и т.н. Човек може да види кои са основните кредитори на зомбита и най-големите им дилъри и да се опита да предвиди последиците. Но нищо повече не може да се направи, за да се определи какво ще е цялостното въздействие на всичко това върху капиталовия пазар. Проблемът е нараснал твърде много.

Противно на Милтън Фридман, ние твърдим, че централните банки са форма на социализъм. Средствата могат да са различни, но както и при другите форми на социализъм, централните банки преследват и унищожават капитала. Капиталовото унищожение е по-малко видимо, особено ако се разглеждат единствено основните макроикономически показатели като БВП и безработицата. Важно е също така да се имат предвид намаляващата производителност и нарастващия брой хора, които нито са наети, нито са безработни.

Трябва да търсим развитие далеч от централните банки, социализма и политиката на унищожение на капитала. Трябва да вървим напред към златния стандарт, паричната система на свободния пазар. Паричната система, в която капиталът се натрупва, а не се консумира.

Източник: monetary-metals.com