България също следва глобалната тенденция с годишно намаление от 2,8%
Рязък спад в търсенето на златни бижута отчитат годишните данни на World Gold Council за 2025 г., като в различните юрисдикции намалението варира между 18% и над 20%. Особено видима е тенденцията в традиционни пазари като Китай и Индия, където високите цени на жълтия метал обезкуражават новите покупки или пренасочват потребителите към инвестиционни продукти като монети и кюлчета. Златото все по-често се възприема като инвестиционен актив, а не като украшение, след ценовия ръст през последните години.
Общият размер на пазара на бижута в световен мащаб достигна 242 млрд. долара, с перспектива да нарасне до 254 млрд. долара през 2026 г., като растежът се дължи основно на покачващата се цена на златото. В същото време прогнозите за търсенето сочат още една година на спад, като анализаторите очакват намаление от 5–7%, обусловено от същите фактори, наблюдавани през 2025 г.
Прогнозите за България също показват намаление на вътрешните продажби на бижута през следващите няколко години, като последните данни отчитат годишен спад от около 2,8%. Вероятно и тук съществена роля играе преориентирането към инвестиционни продукти, допълнително стимулирано от ценовите рекорди и очакванията за още по-висока цена на златото.
„Има ясно разделение между инвестиционно злато (кюлчета, монети) и бижута, които може да имат художествена или сантиментална стойност, но не представляват инвестиция“, обяснява Макс Баклаян от Tavex. „При обратна продажба на бижута се изплаща само цената на златото като скрап, която е по-ниска от тази при инвестиционните продукти“, допълва той.
Сегментирането в рамките на световния пазар на бижута показва водещо търсене при пръстените с почти 33% дял. На второ място са колиетата с близо 22%, следвани от гривните и обеците с под 20% дял за всяка от категориите. Особен интерес предизвикват продуктите с възможност за персонализация, като водеща остава ролята на годежните пръстени.