История
Символика
Китайският лунен календар е изпълнен с дългогодишна традиция и силна символика. Той следва 12-годишен цикъл и чества различно животно през всяка една от годините: мишка, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Китайците вярват, че животните оказват дълбоко въздействие върху личността.
Знака на годината на прасето носят родените през 1935, 1947, 1959, 1971, 1983, 1995, 2007 и 2019 година.
Тези хора винаги показват щедрост и търпение към грешките на другите, което им помага да постигнат хармонични междуличностни отношения. Те са още внимателни, отговорни, състрадателни, независими и оптимистични. Въпреки, че рядко търсят помощ от другите, те няма да откажат да подадат ръка на другите. Родените в годината на Прасето са много концентрирани и спокойни, когато са изправени пред проблем. След като си поставят цел, те ще отделят цялата си енергия за да я постигнат.
Сребърните монети Австралийски Лунар са основани на Китайския Лунен Зодиак
Вярва се, че китайския лунен календар е създаден преди почти пет хилядолетия от примитивните управляващи династии. От тогава календарът непрекъснато се усъвършенствал от астрономи на различни кралси китайски дворове, достигайки връхна точка във финален вариант, който е изчислен според движението на Земята около Слънцето, но съответстващ на лунен календар, правещ го официално лунно-слънчев такъв. Решението да се базира календарът на две небесни тела произтича от факта, че движението на Луната около Земята не е в синхрон с движението на Земята около Слънцето, създавайки времево несъответствие, следователно и проблем за земеделците, които, разбира се, имали нужда от точен календар, който ще им покаже най-доброто време за засаждане и прибиране на реколтата, в съответствие с движението на Слънцето. Първоначално, календарът бил базиран на циклите на Луната, тъй като било доста по-лесно за древните астрономи да правят необходимите изчисления. Но с течение на времето те забелязали несъответствието между лунния календар, който се състоял от дванайсет месеца, всеки месец от 29.5 дни, общо 354 дни в годината, и слънчевата година, която наброявала общо 365.24 дни, правейки по този начин лунната година с 11 дни по-кратка от годишната обиколка на Земята около Слънцето. За да се синхронизира по-добре лунният календар със Слънцето, допълнителен месец се прибавял на всеки две или три години, сходно на днешния слънчев календар, в който на всеки 4 години на 29 февруари се прибавя допълнителен ден, за да се изравни въртенето около Слънцето
За разлика от много други календари, кирайският лунен календар не брои годините в безкрайна последователност. Вместо това е съставен от дванайсетгодишен период, който се повтаря пет пъти, за да се достигне цикъл от 60 години. Всяка година от периода се състои от два компонента – небесен ствол и земен клон. Небесният ствол се състои от десет символа, които са били имената на десетте дни от седмицата използвани от древните китайци, докато земния клон включва 12 животни от китайския зодиакален цикъл. За създаването на една година всяко стъбло се обединява с всеки втори земен клон. По този начин, когато всички възможни комбинации между небесните стволове и земните клонове са изчерпани, това се развнява на 60, финалният цикъл е създаден и впоследствие започва отново. Този метод на циклично определняне на датата се смята за един от най-дългите непрекъснати последователности на измерване на времето в историята. В наши дни Китай използва григорианския каледар, слънчев календар, за всички обществени цели, но лунният все още е основният календар използван от множество общности в Китай и източна Азия за определяне на тържествени дати като юбилеи, сватби, Китайската Нова година и други празненства
аа