През 2011 г. хедж фонд мениджърът Кайл Бас купува никели (nickels – медно-никелови монети от 5 цента) на стойност $1 млн. Защо, за бога, някой би искал да притежава 20 млн. никела? Нека да проучим логиката зад тази сделка за стотинки за милиони.

Монетата тежи 5 г, 75% от които са мед, а останалото е никел. По времето, когато Бас купува своите никели, действителното метално съдържание на всяка монета е на стойност около 6,8 цента. И така, той купува 6.8 цента за 5 цента, или неблагородни метали на стойност $1,36 млн. само за $1 млн.

За да реализира тези 6.8 цента, Бас ще трябва да продаде медта и никела като метал, а не като монети. Но извличането на истинския метал от всяка монета не е толкова просто. От 2006 г. насам претопяването на пенита и никели е забранено от законодателството на САЩ. Като мениджър на регулиран хедж фонд, Бас вероятно не желае да наруши закона.

Което означава, че той ще може да реализира металното съдържание на никелите косвено, като ги продаде на някой, който желае да поеме рисковете от претопяването им. Това няма да е кой да е, все пак 5 г. в затвора не са малко.

На правилната цена, със сигурност ще се намерят измамници, които да купят монетите на Бас. Да кажем, че цените на никела и медта се взривят така, че 1 монета вече да съдържа метал на стойност 20 цента.

Бас не би трябвало да има проблеми с намирането на някой, който да му плати 12-15 цента за всеки от неговите никели и при това той не прави нищо незаконно – просто продава монети на непознат купувач с някаква печалба. И като се има предвид, че никелите са закупени по тяхната номинална стойност, печалбата би била повече от двойна.

Така че при следващия бичи пазар на цените на медта и никела, Бас може единствено да спечели повече. Хитрото при тази сделка е, че при нея не съществува риск от падане на цената на метала.

Това е така, защото монетата никел никога няма да струва по-малко от номиналната стойност на 5-те цента. Например, нека предположим, че цената на неблагородните метали падне малко, след като Бас е купил монетите.

Стойността на претопения никел също пада, например до около 4 цента, или с 41% . Бас няма защо да се тревожи от това. Неговите никели все още могат да бъдат занесени във Федералния резерв, където да бъдат обменени с долари 20:1, или изкупени по 5 цента всяка.

Сигурна възможност за печалба и никакъв риск от загуба – защо всички не правят така? Защото има уловка. Разходи за съхранение. Сделката на Бас няма моментална възвръщаемост. Бичият пазар все още не се е развил. Което означава, че Бас трябва да съхранява 20 млн. никела в продължение на 8 години. Но съхранението не е безплатно.

И така, първият голям разход на Бас е свързан със съхранението. Монетите му заемат много място. Могат ли 20 млн. монети, подредени една върху друга, да се поместят в стандартен 20-футов товарен контейнер?

Като се има предвид, че контейнерът е с размери 8 x 8.5 x 20 фута, той има достатъчно място да побере около 32 700 никела на 1 ред и 1 328 никела на височина. Това означава, че има място за 43 480 000 никела – повече от достатъчно за съкровището на Бас.

Подреждането на монети една върху друга обаче не е реалистична техника за съхранение. Представете си колко време ще отнеме това. Индустриалният стандарт за съхранение и обработка на големи количества монети използва сертифицирани торби.

Според Федералния резерв стандартният размер на торбата за никели побира 4 000 никела на стойност $200. Освен торбичките, обикновенно банките продават на клиентите си и кутии с подредени никели на стойност $100. Дали торби или кутии, между монетите и опаковъчния материал винаги ще има достатъчно големи празнини.

Съкровището на Бас също така е изключително тежко, далеч надхвърлящо капацитета на един товарен контейнер. 20 млн. никелатежат 100 000 кг, или 220 462 паунда. Но 20-инчовият контейнер има товароносимост само 25 000 кг.

Както тежестта на монетите, така и невъзможността да бъдат достатъчно плътно подредени означават, че може би ще са необходими 4 товарни контейнера, за да поберат никели на стойност $1 млн.

Бас може и да намери някой фермер, който би се съгласил да съхранява 4 товарни контейнера в полето си за няколко стотин долара годишно. Но е малко вероятно.

Съществува и вариант да се наеме склад. Обикновенно цената е на брой палети. 1 палет може да побере стоки до 4 600 фунта, което се равнява на около 417 000 никела, или 104 торби на палет. Това означава, че Бас ще трябва да съхранява 48 палета никели.

Обикновено месечната такса на складовете варира от $5 до $20 на палет. Има много променливи, които влияят на тази сума. Ако палетите са подредени един върху друг и по този начин заемат по-малка площ, тогава месечната такса ще е по-малка. Местоположението на склада е друг фактор.

Осигуряването на пространство в околностите на Ню Йорк струва повече отколкото в Де Мойн.

Като се има предвид, че местоположението на склада не е от голямо значение за Бас (той не се нуждае от достъп до стоката си всеки ден), той би трябвало да може да намери изгодна цена.

Да приемем, че минималната цена е $ 5 на месец на палет. При 48 палета, това се равнява на около $2 875 на година, или 0.29% от общата стойност на неговата „стока“ за $1 млн.

За повече от 8 години сумата става $23 000. Така че, след разходите за съхранение, $1 млн. на Бас намалява до $977 000.

Най- вероятно Бас ще поиска и да застрахова никелите си срещу кражба и щети. Застраховката за търговски имоти е горе-долу $750 годишно за всеки застрахован милион долара. В продължение на 8 г., това прави $6 000, което намалява стойността на „стоката“ на Бас до $971 000.

Последният голям разход е пропуснатият интерес. Вместо да инвестира $1 млн. в държавни ценни книжа, Бас държи богатството си в инертно състояние – в складирани монети.

Лихвените проценти бяха доста ниски през последното десетилетие, което означава, че Бас се е лишил само от около 0,1 до 0,15% годишен лихвен доход или $1 500. За периода между 2011 и 2016 г. той би се е лишил от около $9 000 лихва. Това довежда стойността на неговите никели до $962 000.

Но през 2017 г. лихвените проценти на ДЦК започнаха да нарастват, достигайки 1%.

При днешния лихвен процент от около 2%, Бас се е лишил от $20 000 на година, за да инвестира в никели с 0% доходност. Като прибавим и загубата от лихвите за 2017 г. и 2018 г. означава, че никеловият запас на Бас ефективно намалява до около $930 000.

Както можете да видите, въпреки че Бас не би трябвало да се тревожи за капиталовата загуба, натрупващите се разходи за съхранение означават, че това е доста скъпа търговия. За 8 години той е „олекнал“ с около $70 000, или 7%.

В крайна сметка, всичко това би могло и да си струва усилията. Ако цените на неблагородните метали се утроят, той все още има шанс да направи много пари от първоначалната си инвестиция. И е сигурно, че цените ще се утроят… в някакъв момент.

Какво печели държавата?

Описах търговията с никели от гледна точка на Кайл Бас. Но нека я разгледаме от гледна точка на данъкоплатеца. Монетният двор на САЩ и Федералният резерв (и следователно данъкоплатецът) предоставят на Бас възможността да спечели много, като при това го предпазват от капиталови загуби.

На езика на финансите, те са му продали пут опция. Дали това е умно нещо? Търговията на Бас не е изолирано явление. Вероятно има още десетки други, които правят същото. Така че залозите не са малки.

Данъкоплатецът обаче не предоставя тази пут опция безплатно. В цялата тази работа не може да няма поне малко „танто за танто“. Избирайки да закупи никели за $1 млн., Бас ефективно отпуска пари на правителството при нулев лихвен процент.

Ако Бас беше избрал да вложи този $1 млн. в държавни ценни книжа вместо в монети, правителството трябваше да му плати 2% лихви годишно или $20 000. Монетите нямат лихви и правителството не трябва да плаща нищо на Бас.

Така че лихвата от $20 000 може да се счита като такса или компенсация, която данъкоплатците получават за предоставената защита на спекулативния залог на Бас върху цените на металите.

Но дали правителството получава достатъчна компенсация от търговията на Бас? Когато лихвените проценти бяха все още 0.1% преди няколко години, годишните пропуснати ползи на Бас от лихви биха били само $1 000 и той вероятно би спечелил от сделката.

Но с лихвен процент 2%, не е толкова очевидно кой излиза напред. Какъвто и да е случаят, трябва ли правителството изобщо да се занимава с предоставяне на защита на стоковите залози на гражданите? Не са ли екзотичните финансови залози по-скоро игра на Goldman Sachs?

Един от начините правителството да се измъкне от такъв вид сделки е да намали стоковата стойност на никеловите монети. Иначе казано, може да намали съдържанието на метала в монетите. Последният път САЩ направи подобно нещо през 1965 г., когато спря да сече монети със сребро.

Монетният двор на САЩ може да извърши девалвация на монетите, преминавайки към стомана, която е по-евтина от медта и никела. С по-ниска метална стойност никелът би бил много по-малко привлекателен за Бас и други спекуланти. Той ще се нуждае от много по-голям бичи пазар в цените на металите, преди да успее да постигне добра печалба.

Или може би САЩ могат да преминат към пластмасови дребни монети, като в Приднестровието.

Независимо дали ще е стомана или пластмаса, ключът е да се избегнат лековерните стремежи за спекулации, като тези на Бас.

Но има и още по-добър начин да бъдат избегнати подобни залитания. Монетата никел може да бъде наречена парично замърсяване. Нека просто да се отървем от нея.

Имало е смисъл от 5-центовата монета през 50-те години на миналия век, когато тя е играела ролята на 50-те цента сега. За 50 цента можете да си купите нещо, да кажем евтина напитка. Но отидете в магазин за хранителни стоки днес и вижте какво можете да си купите за 5 цента или 1 никел. Нищо.

Повечето никели се използват само веднъж. Касиерите ги дават като ресто на клиентите и оттам отиват направо в някое чекмедже, където са забравени.

Или се хвърлят в кошчето. Или пък се прибират от спекуланти като Кайл Бас. Всичко това е социално разточително поведение. Спекулациите на Бас не са изключение и ресурсите, които той изразходва за съхранение на никели, могат да се използват много по-ефективно.

Нека сложим край на всички тези загуби, като престанем да произвеждаме монети от 5 цента.