Икономика на климатичните промени

Много се изписа напоследък, особено след срещата на ООН и емблематичното изказване на младата Грета Тунберг. Този своеобразен шамар зашлевил западния свят, който от десетилетия се опитва да притъпи изследванията на редица организации относно глобалното затопляне и климатичните промени, които следват от него беше сякаш неочакван. Дали заради невинността или според някои наглостта на едно 16-но момиче или заради вече набралия скорост въпрос с природата на планетата ни подтикнат от масовото запалване изсичане на Амазонската джунгла, Руската Тундра и умиращия бариерен рив, полемиката около глобалното затопляне е централна тема през 2019-та година. Глобалното затопляне според докладите на местните експерти показва България и целия Балкански полуостров, като особенно застрашен от климатичните промени, като в някои от по-крайните сценарии се говори за изчезване на стотици видове разстения и животни, големи загуби на обработваема площ и драстични промени в климата на страната, който ще се превърне по-скоро в сух и бездъждовен, което допълнително ще засили катастрофалните последици за родната природа. Това ни накара да си зададем въпроса, ако е икономически неизгодно на всички да има глобално затопляне, защо се заделят десетки милиони за пропаганда в противното, а от там си зададохме въпроса, какво всъщност искат еко-експертите и какво всъщност ще означава това за държавите и бизнеса.

Според експертите взели участие в Парижкото споразумение, за да имаме шанс да спасим планетата си, до 2050 г. въглеродните емисии трябва да намалеят с почти 80%. На хартия може да овладее проблема с климатичните промени, ако държавите отделят между 1 и 3% от брутния си вътрешен продукт за развитие не технологии без карбонов отпечатък. Към момента изчисленията са, че ако държавите не направят това сега, то след 50 години ще трябва да отделят 20% от БВП за същата цел, което за огромната част от развиващия се свят ще е абсолютно непосилно. От там идва и чувството за неизбежност и тревожност, когато става въпрос за климатичните промени.

Но държавите сами по себе си не могат да разрешат проблема, а бизнесите в различните индрустрии, които трябва да понесат инвестиционния товар, а някои дори да се самопринудят да се откажат от бизнеса си, проблем , който изглежда не по-малко разрешим. Нека разгледаме няколко индустрии, които значително ще трябва да променят начина си на работа, ако широкото общество е на мнение, че заплахата на глобалното затопляне е истинска, а промените трябва да са драстични и мигновенни.

Петролната индустрия

Oт топ 10 на най-големите компании в света от списъка на Fortune global 500, 6 от тях се занимават изключително с петрол, а други две са енергийни компании с огромни дялове в петролната индустрия. На „скромното“ девето и десето място са Volkswagen и Toyota – автомобилни компании пряко зависими от петролната индустрия към днешна дата. Общите приходи на тези компании през 2019 година е малко над 3 трилиона долара което 3.75% от Брутния продукт на целия свят! Дяла на тези компании в световната икономика е почти толкова голям колкото световното производство на строителни материали, руди и селско стопанството. И тук идва проблема. Петролната индустрия е пряко свързана със 70% от газовете с парников ефект в света. Данните са на IIGCC – най-влиятелната международна група за следене на климатичните промени. От гореспоменатите 70%, малко над половината са пряко свързани с производството и рафинирането на петрол и природен газ. Проблема идва от там, че петролните компании сочат с пръст компаниите използващи петролните продукти, защото по-голямата част от тези вредни газови емисии се отделят след допълнителна преработка (например като се изгорят от автомобилите). От друга страна, те не искат да притискат своите клиенти да използват „чисти“ източници на енергия, защото над 40% от стойността на компаниите се определя от така наречените „бъдещи залежи“, които все още не са влезли в експлоатация. Ето защо именно най-богатите и могъщи компании в света имат най-много какво да губят от една рязка промяна на политиката в посока справяне с глобалното затопляне и климатичните промени.

Селскостопанската индустрия

Тук отново ножа е с две остриета. От една страна „житниците“ на света като Русия и Канада ще се радват на повече топли дни и свиваща се тундра, което ще доведе до ръст на тяхната обработваема площ . От друга страна други износители като САЩ, Франция, Аржентина и Украйна страдат от редица проблеми, най-вече свързани с леки но притеснителни промени в климата. Повече горещи и сухи дни, предизвиква повече изкуствено поливане, повече пожари и по несигурна реколта. Най-уязвимите растения, от климатичните промени са и най-масово отглежданите – жито, соя и царевица. Добрите топли дни са полезни за растенията само до едно време, след което средната завишена температура всъщност намалява растежа и от там и продукцията на декар. Например соята и царевицата спират възпроизводството и растежа си при температури над 38 и съответно 35 градуса по Целзий. Световната селскостопанска индустрия е с дял малко над 4% от цялото БВП на земята и е близо до петролната индустрия. Очакваните загуби при увеличение на температурата с 1 градус по Целзий в световен план са неизчислими, но различните групи се спират на цифри между 10% и 15% или над 200 милиарда долара годишно. Тази цифра не покрива заетите в селското стопанството хора и техните загуби. Хората заети в световното селско стопанство са около 1.1 милиарда човека. Климатичните промени не могат и да предскажат скока на цените на основните храни по света. Над 60% от популацията на земята е силно зависима от селскостопанската продукция на своите държави и лоши години за основните цени на различните сортове култури да се изстрелят до нива нечувани от втората световна война насам.

Тежките индустрии

Противно на това, което широкото общество има като мнение, тежките индустрии не допринасят значително за глобалното затопляне. Тяхната зараза е замърсяването на ареалите, в които оперират. Въпреки това има един основен причинител на глобално затопляне пряко свързан с големите индустрии в държавите, а именно електроцентралите на въглища. Те са най-големия причинител на антропогенни климатични промени в дългосрочен план. Въглерода отделящ се при горене, в огромен процент се свързва с кислорода и така получения въглероден диоксид задържа топлина в атмосферата и създава ефекта на „тенджера под налягане“ където цялата топлина и енергия остава на земята. Приходите от производство на въглища през 2018 година възлизат на 817 милиарда долара, като бележат спад през последните почти 10 години. Ръста на производство също се свива през последното десетилетие. Макар че това звучи обнадеждаващо, света няма да спре да използва въглища още дълго време. Причината е, че те продължават да бъдат най-евтиния и стабилен източник за производство на електроенергия. За разлика от възобновяемите източници, електроцентралите на въглища произвеждат константно количество ток, което е изключително важно за електроразпределителната мрежа. Очакванията са, че при засилена подкрепа за производство на електроенергия от алтернативни източници, въглищата могат да спрат да бъдат използвани в световен мащаб следващите 30 години в най-добрия случай. Това означава, над 10 милиона човека пряко свързани с тази индустрия да намерят друго препитание и над 40 милиона човека работещи в свързани бизнеси да се наложи да се преориентират. Определени държави като САЩ и Австралия както и Китай ще изпитат най-големия удар от едно шоково свиване на пазара на въглища и съответно би се очаквало най-голям отпор именно от тях.

Високи Технологии

Единствения основен печеливш в света на климатичните промени са модерните и високотехнологични индустрии. От генно инженерство за разработка на нови сортове култури, които трябва да се справят с новите препятствия пред селското стопанство, до разработка на ново поколение електромобили, електропреносни мрежи и продукти с нулев въглероден отпечатък. Ръста в сектора се очаква да бъде в хиляди проценти и да заеме челни позиции за сметка на заемания от фосилни компании списък на Fortune. Фондовете инвестиращи в „зелени“ стартъпи вече са налице, като прогнозите са за над 7 милиарда долара потенциални инвестиции в компании предлагащи технологии в сектора до края на 2020 година. Очакванията на инвеститорите от Sustainable Growth Fund контролиращ на 1.37 милиарда долара в зелени асети са, че компании не разсъждаващи за климатичните промени няма да съществуват в следващите 20 години.

В заключение едно е сигурно. Очакват ни турбулентни времена, независимо дали са предизвикани от икономически или природни промени. А в такива времена единствения начин нормалния човек да съхрани стойност и да не изгуби спестените с много труд пари е да притежава физическо злато, защото то става само по-ценно, когато времената са несигурни.