Валидни евро банкноти: актуален списък и белези

Еврото е официалното разплащателно средство за страните от Еврозоната. Като основна резервна валута, то се използва за трансгранична търговия и съхранение на стойност в рамките на Евросистемата. 

За всеки инвеститор, бизнес или индивидуален потребител е важно да познава механиката на паричното обращение, защитните механизми на валутата и регулаторните рамки, които диктуват нейната легитимност.

В този обективен анализ ще разгледаме кои са валидните евро банкноти, как се развиват техните защитни стандарти, ролята на емитиращите институции и структурните специфики след промяната на националната валута у нас.

Официални евро банкноти в обращение

Номиналната структура на валутата е проектирана да обслужва транзакционните нужди на всички държави в еврозоната. Официалните евро банкноти, които функционират като законно разплащателно средство, включват номинали от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 евро. Банкнотата от 500 евро има специфичен статут, който ще разгледаме отделно.

Тези номинали съставляват общите евро банкноти в обращение. Тяхната пълна стандартизация във всяка една държава членка гарантира, че физическото евро е универсално прието. Това осигурява ликвидни средства, сигурност и независимост за притежателя си при всякакви условия.

Преглед на първата и втората серия евро банкноти

Емитирането на фиатни пари е съпроводено с необходимостта от периодично обновяване на защитните механизми с цел минимизиране на риска от фалшиви евро банкноти. 

Поради тази причина в момента в обръщение са две серии банкноти.

Първата серия (2002 г.)

Евро банкнотите Първа серия са въведени в обращение на 1 януари 2002 г. Техният дизайн включва фиктивни архитектурни съоръжения, които представят стилове от различни периоди на европейската история. 

Използването на измислени прозорци, врати и мостове е стратегическо политическо решение, целящо да гарантира неутралност и да избегне национални пристрастия към реални съществуващи паметници. 

Въпреки че тези банкноти постепенно се изтеглят от обращение чрез процеса на естествена подмяна от търговските банки и инкасо компаниите, те запазват пълната си номинална стойност и остават легитимно средство за разплащане.

Новата серия „Европа“ (2013-2019 г.)

За да интегрира съвременни технологии срещу фалшифициране, Европейската централна банка въведе серия „Европа“. Новите евро банкноти съдържат усъвършенствани визуални и машинночетими елементи.

Стандартната хартия за евро банкноти е изработена от 100% памучни влакна, което осигурява характерната структура на хартията и издръжливост при машинно сортиране. Към тази основа в новата серия са добавени прозрачни полимерни прозорци и сложни холограми. 

Въвеждането на тази серия приключи през 2019 г. с пускането в обращение на обновените версии на банкнотите от 100 и 200 евро.

Българските евро банкноти: структурни специфики

Тъй като еврото в България вече е официално платежно средство, е необходимо да се изясни често срещаното неразбиране относно концепцията за български евро банкноти.

В архитектурата на Евросистемата всички евро банкноти имат напълно унифициран дизайн за цялата еврозона.

Национална идентичност (специфични символи за всяка държава) се интегрира единствено върху националната страна на монетите. Следователно, когато оперираме с евро банкноти в България, ние използваме същите хартиени пари, които циркулират във всяка друга държава членка. 

Регулаторната рамка на Евросистемата гарантира пълна конвертируемост, което позволява на всички налични в паричното обращение евро монети и банкноти да се използват свободно в целия валутен съюз без допълнителни транзакционни пречки и разходи.

Изтеглени евро банкноти и тяхната валидност

През 2016 г. Европейската централна банка взе решение да преустанови печатането и емитирането на банкнотата с най-висок номинал – тази от 500 евро.

Това решение беше продиктувано от регулаторните политики за борба с изпирането на пари (AML) и ограничаване на сивата икономика. Високите номинали улесняват физическия трансфер на големи обеми капитал извън банковата система. 

Важно е да се отбележи обаче, че въпреки спирането на емитирането, вече отпечатаните банкноти от 500 евро запазват статута си на законно платежно средство без краен срок. Те могат да бъдат използвани за ежедневни разплащания и покупки, да бъдат депозирани в банкови сметки или обменяни неограничено във времето в националните централни банки от Евросистемата. 

Фактът, че вече не се произвеждат нови екземплярфи, не променя статута им в обращение като официално средство за размяна.

Ролята на Европейската централна банка

Механизмът на емитиране на единната валута е централизиран. Докато Европейската комисия изпълнява законодателни и регулаторни функции в икономическата рамка на ЕС, ексклузивното право да разрешава емитирането на банкноти принадлежи на Европейската централна банка (ЕЦБ).

ЕЦБ, заедно с националните централни банки, управлява паричното предлагане и ликвидността на пазара. Тези институции са отговорни за пускането в обращение, изтеглянето на негодните пари и поддържането на физическото качество на целия обем евро банкноти и монети.

Защитни елементи на истинските евро банкноти

Проверката на автентичността на всички валидни евро банкноти изисква прецизност и внимание. 

Основните защитни белези, които служат за категорична идентификация, са:

• Релефен печат: Използваният дълбок печат създава отчетлив релеф, като основното изображение и цифрите на номинала са ясно осезаеми на допир. Новата серия съдържа и допълнителни релефни линии в двата края на банкнотата.
• Воден знак: При разглеждане срещу светлина се появява бледо изображение. Критичен детайл тук са архитектурните мотиви – колоните, които са част от водния знак, задължително трябва да са прави, успоредни и добре оформени. При серия „Европа“ към тях е добавен и портрет на митологичния образ Европа.
• Защитна нишка: Срещу светлина се вижда тъмна линия, преминаваща вертикално през хартията, върху която е изписан номиналът.
• Холограма и преливащ номинал: При накланяне сребристата холограмна ивица показва динамични ефекти и задължително съдържа 3 ясно изразени елемента: сградата, цифрата на номинала и знака за евро (€). Отделно, цифрата в долния ляв ъгъл е изработена като преливащ номинал с оптически променящо се мастило – цветът ѝ преминава от изумруденозелен в тъмносин.
• Ултравиолетова светлина: При експертна проверка с UV светлина самата хартия не свети, но се открояват специфични елементи. При първата (старата) емисия ярко свети знамето на ЕС, докато при новата серия фокусът пада върху звездите на знамето плюс характерни малки светещи балончета.

Липсата на който и да е от горните елементи може да е признак на фалшива банкнота.

Процедура при съмнителни или повредени банкноти

Ако възникне съмнение, че дадена банкнота е фалшива, тя не трябва да бъде връщана в обращение. Използването на неистински парични знаци е наказуемо според националното законодателство. Съмнителните банкноти трябва да се предадат в банка или в полицията за експертиза.

Процедурата за замяна на повредени банкноти евро (скъсани, измачкани, изгорени или изпрани) също е ясно дефинирана от институциите. Замяната е безплатна, но изисква да бъде представена повече от 50% от оригиналната площ на банкнотата. Ако наличната част е 50% или по-малка, притежателят трябва да докаже по безспорен начин, че останалата част е окончателно унищожена. Това ограничение предотвратява опитите за двойна замяна на една и съща банкнота.

България и еврото: макроикономическа рамка

С въвеждането на общата валута в България, финансовата среда претърпя структурни промени. 

Ключовите аспекти на този реализиран преход включват:

• Превалутиране: Процесът се осъществи при исторически фиксирания курс на еврото от 1.95583 лева, установен от валутния борд през 1997.
• Единно обращение: След приключване на периода на двойно обращение, еврото остана единственото законно платежно средство в страната.
• Конвертиране на активи: Всички банкови сметки, кредити и депозити бяха автоматично превалутирани по фиксинга. Левовите банкноти и монети продължават да подлежат на обмяна според установените от БНБ регулаторни срокове.

Въвеждането на еврото формализира вече съществувалия фиксинг на лева, но съществената промяна е институционална – България премина от пасивен валутен режим към участие в обща парична политика. Това елиминира валутния риск, но прехвърля тежестта на икономическата адаптация изцяло върху конкурентоспособността, производителността и фискалната дисциплина. 

Ефектът върху растежа ще зависи не само от самата валута, а от качеството на икономическата политика.

Заключение

В заключение, Европейската централна банка поддържа в обращение две серии евро банкноти, които имат статут на законно платежно средство в еврозоната. 

Когато познавате актуалните номинали и разпознавате основните защитни белези, проверявате автентичността на банкнотите бързо и уверено. Така защитавате финансовите си операции и намалявате риска от приемане на неистински пари.