Автор : Симеон Идакиев

В древността наричали Ява богат, зелен островен рай – заради пищните тропически гори, джунглата от екзотични цветя, палми, лиани, мъхове и дървета. Това название до голяма степен е валидно и днес, а въпреки всички социални и икономически проблеми, яванците са весели, щедри по дух хора. Това си мислех докато снимах колоритния пазар на Джокякарта-вторият по големина на острова.

Пазарът започва от „Джалан Малиоборо“ – булевард, чието име идва от санскрит и означавало, както ми обясниха „Носещ гирлянди”, защото именно по него е минавал кралят със своята нагиздена свита. Тук може да се купи практически всичко, но не разчитайте на кредитната си карта, а се сдобийте с местна валута предварително. Сергиите преливат от зеленчуци и дрехи, прочутите и много вкусни шишчета „сате”, увити в бананови листа, птици, старинни монети и какво ли не още… Списъкът може да бъде удължаван до безкрайност. А ако не ти се ходи – моля, на твое разположение са многобройните рикши. Винаги съм се чудил как не умират от глад тези хора. Картината е почти еднаква в много държави на Азия – стотици рикши, чиито водачи дремят мързеливо на седалките в очакване на редките клиенти. Обясняваха ми на няколко пъти, че тези хора са живи благодарение на работните си жени, и съм склонен да го вярвам.

Но Джокякарта е и средище на народните занаяти, които в този район справедливо можем да причислим към изкуството. Пред много от работилниците бяха подредени скулптури на Буда, изображения на богове и на герои от народни приказки. Хората, които ги изработваха, бяха потомци на онези безименни майстори, създали каменната поезия на прочутите в цял свят храмове като Борободур и Прамбанан. По време на тяхното построяване каменоделците, създаващи изваянията, били буквално претоварени с работа и владетелите ги заселвали заедно с техните семейства близо до строителните площадки.

И до днес, от всички културни изяви, най-близо до сърцето на яванците е театърът на сенките – традиционен народен театър с кукли. Представленията започват около девет вечерта и продължават до изгрев слънце. Основната фигура е далангът (кукловодът). Майстор в ръцете, актьор-импровизатор, певец, диригент на оркестъра, историк, съветник, комедиант и разказвач – всичко това, събрано в едно лице. Основните линии на древните приказки, обикновено епизоди от епосите

Махабхарата и Рамаяна, са познати на зрителите, но далангът вдъхва нов живот при преразказа им, като често въвежда съвременността чрез смела сатира. Въпреки постоянното настъпление на киното и телевизията, театърът на сенките все още процъфтява. Ако сте в Индонезия, не пропускайте шанса да го видите.