В разгара на конфликта в Близкия изток цената на златото отбелязва спад, въпреки че традиционно се възприема като най-сигурния актив и основен резерв на централните банки. От началото на ескалацията цената се е понижила с около 25%, което поражда въпроси сред инвеститорите.
Обяснението се крие не толкова в самия конфликт, а в неговото отражение върху ключови глобални ресурси и нуждата от ликвидност.
През Oрмузкия проток преминават:
-
около 20% от световното потребление на петрол
-
около 25% от глобалната търговия с втечнен газ
-
около 10% от световната търговия с торове
При някои категории зависимостта е още по-висока:
Това прави региона критичен за глобалната икономика. Съответно, икономиките в Персийския залив са силно зависими от тези ресурси.
Катар:
-
Петрол + LNG: 55% от БВП
-
Торове: 10%
-
Общо зависимост: 65%
Саудитска Арабия:
-
Петрол: 45% от БВП
-
Торове: 10%
-
Общо: 55%
Обединени арабски емирства:
При риск от сериозно свиване на тези приходи държавите са изправени пред необходимостта да поддържат разходите си и функционирането на икономиките. В такива ситуации те се обръщат към най-ликвидните си активи.
„Ако една икономика загуби 50–60–70% от приходите си, но трябва да продължи да функционира, тя започва да използва своите резерви. А най-ликвидният и най-търсеният актив в такива моменти е инвестиционното злато. Именно затова държавите го държат – за кризисни периоди“, коментира Макс Баклаян от Tavex.
По думите му, същата логика важи и на индивидуално ниво – когато доходите намалеят, хората използват спестяванията си.
В същото време на българския пазар се наблюдава противоположно поведение. Търсенето на инвестиционно злато остава силно, като клиентите не продават, а увеличават позициите си, използвайки по-ниските ценови нива.
„Инвестиционното злато е застраховка срещу геополитически и макроикономически катаклизми. Настоящият спад е временен, а дългосрочният потенциал остава. Прогнозата ми продължава да е за цена от над 10 000 долара за унция“, допълва Баклаян.