Защо намаляването на лихвените проценти е преждевременно?

В четвъртък, 6 юни 2024 г., се случиха две важни събития за Европа. Първото е 80-ата годишнина от Деня „D“, когато американски, британски, френски и канадски войски се приземяват в Нормандия, за да победят нацистите.

Второто събитие – Европейската централна банка намали лихвените проценти за първи път от пет години насам. Намалението на лихвения процент беше с 25 базисни пункта – както очакваха финансовите пазари – и постави началото на поредица от евтини кредити.

Според ЕЦБ мотивът за това решение е, че инфлацията е достигнала достатъчно ниско равнище, за да позволи намаляването. Това мнение е в противоречие с данните, които наблюдаваме, тъй като годишната инфлация през май се ускори от 2,4% до 2,6%.

Странният аспект на това решение е, че в исторически план ЕЦБ следва Федералния резерв на САЩ или Английската централна банка на Обединеното кралство в политиката на лихвените проценти.

В тази статия ще обясня защо това решение е преждевременно за икономиките на еврозоната, какви са рисковете и как това решение може да се отрази на нас – обикновените граждани.

“Тогава решихме да режем“

На пресконференцията след решението на Управителния съвет на Европейската централна банка управителят ѝ Кристин Лагард отговори на различни въпроси на журналистите. Не казвам, че изказването ѝ е по погрешка, тъй като тя избягваше да отговаря директно на въпросите, предпочитайки да подчертае една точка – че ЕЦБ ще основава всяко свое решение на статистически данни.

Първият въпрос беше свързан с намаляването на лихвените проценти на фона на нарастващите прогнози за инфлацията. Според членовете на ЕЦБ инфлацията в еврозоната през 2024 г. ще бъде 2,5%. Прогнозите за 2025 г. и 2026 г. са съответно 2,2% и 1,9%.

Прогноза на Европейската централна банка за инфлацията в еврозоната

Отговорът на Лагард не беше изненадващ. Тя изброи различни пречки, които биха могли да доведат до по-висока инфлация, като например военни конфликти и екологични проблеми. Според нея тези две явления биха довели до повишаване на цените на храните. Нашите верни читатели вече знаят какво е определението за инфлация. Очевидно г-жа Лагард не знае.

За нея, а и за тези, които ни следят отскоро, инфлацията винаги е парично явление. Какво означава това? Централните банки имат властта да създават пари от нищото, като ги печатат. Търговските банки имат същата власт, само че като предлагат кредити.

Повече по темата тук: Подриването на парите 3: Как се манипулира инфлацията?

Въпреки че някои събития могат да доведат до увеличение на цените, то е краткотрайно. Реалната инфлация, тази на паричната експанзия, е която намалява покупателната способност на нашите пари.

Как реагираха пазарите?

Като първата голяма централна банка, която намали лихвените проценти, реакцията беше пропорционална. След решението единната валута поскъпна спрямо щатския долар с 0,22%. Причината беше, че понижаването на лихвените проценти поставя началото на поредица от поевтиняване на кредитите. По-евтиният кредит води до по-голямо търсене на валутата.

Доходността по двугодишните германски държавни облигации – която показва възприятието на инвеститорите за инфлацията в краткосрочен и средносрочен план – се повиши от 2,9853% до 3,034%. Това показва нарастващи инфлационни очаквания сред инвеститорите.

Европейските фондови пазари, чрез индекса STOXX50, който проследява 50-те най-големи компании, работещи в еврозоната, се повишиха с 0,57% от началото на деня, достигайки триседмичен връх.

Най-значителна промяна настъпи в цената на среброто, която се повиши през деня с 1,4%. Цената на златото остана почти непроменена, като се повиши с едва 0,14%.

Какви рискове могат да възникнат от решението на ЕЦБ?

Реакцията на пазарите ясно сочи очакване за ускоряване на инфлацията в близко бъдеще. Това ще се прояви в прекомерно кредитиране, което ще доведе до по-нататъшно обезценяване на еврото спрямо стоките и услугите в икономиката на общия валутен блок.

Но инфлацията не е единственият проблем, който може да засегне блока. По-тревожна е възможността за още по-голямо задлъжняване. Колкото по-сериозно се намаляват лихвените проценти, толкова повече домакинства, компании и най-вече правителства ще вземат заеми. Средният публичен дълг на държавите от еврозоната ще бъде 88,6% в края на 2023 г.

Най-проблемната страна е Франция, чийто публичен дълг не е паднал под 100% от началото на пандемията. В резултат на това високо ниво на дълга рейтинговата агенция Standard&Poor’s понижи рейтинга на Франция от AA на AA- за първи път от 2013 г. насам. Основната причина за решението на S&P е постоянното нарушаване на бюджетния дефицит от 3% от БВП от страна на Франция, определен от споразумението от Маастрихт. Франция не е имала бюджетен излишък от 1974 г. насам.

Заключение

Решението на Европейската централна банка е прибързано. Тъй като инфлацията все още е проблематична, намаляването на лихвените проценти само ще налее масло в огъня. И това е особено видно от реакцията на финансовите пазари.

Разбира се, както Кристин Лагард, така и ЕЦБ заявиха, че макар това да е първото намаляване на лихвите от пет години насам, те ще бъдат много стриктни и ще вземат всяко решение въз основа на възможно най-много данни. ЕЦБ обаче не е централната банка, която е най-известна с консервативната си парична политика.