Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Публикувано от Tavex в категория Анализи на 30.10.2017
Споделете
Цена злато (XAU-BGN)
4872,07 BGN/oz
- 43,60 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
54,25 BGN/oz
- 2,08 BGN
Световният боклук крие малки съкровища, които само чакат да бъдат намерени
В продължение на 30 години Китай рециклира повече картонени кутии, пластмасови бутилки и стари компютри отколкото всяка друга държава в света. По този начин са спасени милиони тонове ресурси и непряко са финансирани хиляди програми и компании за рециклиране в световен мащаб. Но сега това ще спре. През юли Китай уведоми Световната търговска организация, че скоро ще забрани вноса на много видове рециклируеми продукти. В резултат на това програми и компании за рециклиране от цял свят се опитват да намерят нови дестинации за боклука, който преди са изпращали в Китай. В нарастващ брой случаи тази дестинация е не нова държава, а сметището.
Това е истинска криза за рециклирането, но не е задължително този проблем да се задържи дълго. Решението на Китай лишава фирмите от евтин източник на суровини. Позицията на правителството е, че забраната е продиктувана от екологични съображения, свързани с рециклирането на вносни продукти. Това дава стимул на други страни, компании и програми да инвестират в нови, по-чисти технологии и да заемат мястото на Китай, като получат достъп до тези материали за себе си. Дългогодишният конкурент на Китай – Япония също има традиции като световен износител на рециклирани стоки. Страната може да бъде първата, която ще се възползва от открилата се възможност.
Както много други страни, Япония от десетилетия разчита на Китай при рециклирането. Това е решение на непосредствен проблем, но същевременно подпомага китайските производители. Макар че грижата за околната среда е основната движеща сила за разширяването на дейността на програмите за рециклиране в целия развит свят, това, което отива в синия контейнер (т.е. отпадъците, които могат да бъдат рециклирани), е и производствена суровина. В САЩ например почти 40% от алуминиевите залежи идват от рециклирани източници, а в Китай това са близо половината от медните ресурси.
Това важи с пълна сила за трудните за рециклиране елементи, като например електронните отпадъци. Добиването на злато и други редки метали от стари мобилни телефони се оказва далеч по-евтино от обработването на мина, особено ако цената на труда е ниска, а ефектът върху околната среда – неглижиран. В това отношение Китай беше водеща сила. В най-продуктивните години обработката на електронни отпадъци в страната достига 20 тона злато от рециклирана електроника годишно. Това е около 10% от добива на злато в САЩ през 2016 г.
Китайското правителство има основания да се измъкне от този тип търговия. Замърсяването, свързано с обработката на електронните отпадъци, се е превърнало в смущаваща глобална кауза. Същевременно нарастващите обеми на всевъзможни видове джаджи, изхвърлени от самите китайци, намаляват необходимостта от внос от чужбина. Вследствие на това властите непрекъснато осъществяват пречки пред вноса на такива стоки, а след това и окончателно го забранят.
Това оставя празна ниша на пазара. Япония упражнява дългосрочна държавна политика, насочена към научните изследвания. Това помага на някои от най-големите компании в страната да внедрят технологии за рециклиране в страната и в чужбина, които ще заменят част от евтините и силно замърсяващи системи за рециклиране, използвани в Китай.
Например компанията Mitsubishi Materials инвестира над 100 милиона долара в рафинерии за благородни метали, предназначени за нуждите на електрониката и по-специално за литиево-йонни автомобилни батерии, считани за технология на бъдещето. Първоначално Mitsubishi ще се фокусира върху Япония, но също така планира да открие завод в Холандия, откъдето ще управлява поне част от електронните отпадъци на Европейския съюз, предназначени за Китай преди забраната. Тези заводи няма да имат за цел само да печелят от доставки на услуги. Mitsubishi ги вижда и като предпазна мярка срещу очакван бъдещ недостиг на такива суровини.
Разбира се, развойната дейност и инвестициите от такъв мащаб не са никак евтини и краткосрочни. Mitsubishi не очаква тези заводи да започнат работа до 2021 г., но веднъж започнали да функционират, суровините, добити в тези заводи, ще бъдат свободно търгувани в световен мащаб. Китайските производители ще бъдат принудени да внасят тези материали, като по този начин ще бъдат изправени пред по-високи разходи и по-ниска конкурентоспособност, докато Mitsubishi и Япония ще се радват на икономически и екологични ползи. Всъщност перспективата е толкова добра, че организаторите на олимпиадата в Япония през 2020 г. планират златните, сребърните и бронзовите медали за игрите да бъдат произведени именно от електронни отпадъци, генерирани от японски потребители.
Това е инвестиционен урок, който рециклиращите компании и правителствата по света трябва да вземат под внимание. В САЩ администрацията на Тръмп би могла да започне с отменяне на решението си да намали финансирането на рециклиращите програми за енергетика. Рециклирането поддържа над 750 000 работни места в Америка и инвестициите, насочени към създаване на нови източници на устойчиви суровини, ще създадат още повече.
Същевременно частният сектор трябва да се стреми да работи по-тясно с рециклиращите компании и съвместно да разработват чисти технологии и методи, които да промотират „рециклирането близо до дома“. Частни програми като фондацията “Closed Loop”, базирана в САЩ, улесняват инвестирането в такива технологии за частни компании и правителства на местно ниво. Те заслужават по-широка корпоративна подкрепа.
Наистина никоя програма няма да е достатъчна, за да компенсира загубата на Китай като рециклираща топ дестинация, но тоталната липса на инвестиции би била истинска загуба за света.
Материал на Адам Минтер от 9-ти октомври 2017 г.
Превод: Мартина Петрова
Коментари